Щангистът Карлос Насар: В Токио щях да взема медал

Карлос Насар впечатли всички специалисти със своите резултати. Световният и европейски шампион за юноши дебютира на европейско първенство през пролетта само на 16 години. Той спечели сребро и остана с килограм в двубоя след шампиона.

Талантът от Червен бряг е считан за фаворит в надпреварата за световната титла. Той излиза на подиума в битка за злато на 12 декември. Световният рекордьор за юноши е готов да покаже на какво е способен. Специално за "България Днес" и youtube канала "Спортната джунгла" Карлос Насар сподели дали е готов за големия удар.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Карлос, как е настроението преди световното първенство и доволен ли сте от подготовката?
- Всичко е повече от добре. Настроението и подготовката. Надявам се така да продължи. Имахме известни проблеми със здравето по средата на лагера, но се справихме заедно с националния отбор. Дано да направим добри резултати.
- Имахте травма в коляното. Какво точно се случи?
- Още преди европейското бях с контузия. Нямах време да се възстановя напълно. Старите контузии се обадиха, когато натиснахме повече за световното първенство. Сега съм в по-добра форма от европейското първенство. Надявам се да дам по-силни резултати.
- Когато заминахте за европейското първенство в Москва, с каква цел отидохте?
- Очаквах да стана първи. Обстоятелствата направиха така, че останах втори. Грешката беше моя. Изпуснах втория опит на изхвърляне. Надявам се да не повторя старите грешки. Не бях много доволен, въпреки че среброто не е малко постижение. Разочаровах се. Това ще ми бъде обица на ухото. Друг път да не правя подобни елементарни грешки. Просто ми беше първото първенство при мъжете. Всички имаха големи очаквания, което тежи за един спортист.
- От много малък започнаха да ви сравняват с Наим Сюлейманоглу. Неговото първо състезание при мъжете също е в Москва. Това оказва ли влияние?
- Доста, защото, ако има момент, в който не можеш да оправдаеш очакванията, започват нападки. Не е приятно.
- Всичко тръгна от едно състезание, на което счупихте световните рекорди. Дават ли ви тези постижения самочувствие, или прекалено високо вдигат летвата?
- Дава много голямо самочувствие и надежди за световното първенство, че мога да ги направя и там. Сега на състезанието в Кнежа изхвърлих 175 кг (изравнен световен рекорд) и тласнах 210 кг (нов световен рекорд). Мога да кажа, че когато ми трябват, ще ги вдигна.
- Тренирали сте и други неща. Защо не се запалихте по различен спорт?
- От всички спортове, през които минах, най-много ми се удават щангите. На първото състезание станах трети. Това е трудно. Защото имах 1-2 седмици тренировки. Много се радвах. Започнах да се мотивирам. На второто състезание станах първи.
- Първото ви международно състезание е европейско първенство за кадети. Завършвате седми от 12 щангисти с шест перфектни опита. Какво си казахте, когато останахте толкова далеч от медалите?
- Бях само на 13 години, а участвах на европейско за 15-годишни. Всички бяха по-големи. Казах си - защо да не ги победим. Лека-полека започнахме да печелим титли поред. На следващата година станах европейски шампион в Милано. На по-следващата в Израел.

- Започвате на 9 години с щангите. Как се случи влизането ви в залата?

- Съвсем случайно. Търсех братовчед ми. Заради него влязох. Моят личен треньор Илиян Илиев каза да хвана лоста на щангата. Той ме научи как да го вдигам.
- Вярно ли е, че ви е изгонил на първата тренировка, защото сте се заиграли с едно коте?
- Не беше на първата. Стана впоследствие, но после се сдобрихме. Той е треньор и трябва да вдъхва респект на състезателите.
- Старши треньорът на националния отбор Иван Иванов също ви е гонил от залата. Вярно ли е, че причината е качване на покрив?
- Не, за качването не ме изгони, а за лоша дисциплина през 2019-а. Някой път имам периоди, в които повече ми се излиза. Все пак трябва да стискаме зъби, когато се подготвяме. Важно е да сме стриктни. Вече поизраснах тези неща. Гледам да не повтарям грешките.
- Роден сте във Франция, защо вашето семейство се върна в България?
- Нито баща ми, нито майка ми са от Франция. Майка ми е учила там преди. Тя е българка. А аз съм израснал тук. Чувствам България като родна страна.
- Имате ли спомени от Франция и как ви звучи олимпиадата в Париж 2024?
- Ходил съм и след като нашите са били там. Като малък нямам никакви спомени. Много добре ми звучи. Там съм роден и дай боже, да стана олимпийски шампион. Представям си го. Много ще се радвам. Това е върхът на спорта.
- На олимпиадата в Токио имахме право да участваме с двама щангисти, а и вие нямахте достатъчно състезания, за да се борите за квота. С вашите постижения къде щяхте да се наредите?
- Виждах се медалист. Тогава бях в много добра форма. Нямах квота, за да участвам. Щях да съм минимум трети.
- В националния отбор сте генерация млади момчета, които показват отлични резултати. Можете ли да се доближите до успехите на щангистите от времето на Иван Абаджиев?
- Иван Абаджиев е имал много добри състезатели. Няколко олимпийски шампиони. Не вярвам, че сега можем да направим същото. Един от тези шампиони е Иван Иванов, нашият треньор. Той разказва за неговите състезания. Страхотен спортист с безброй медали. Можем само да му се възхищаваме. Дава ми съвет да не се самозабравям.
- Кой е вашият любим тежкоатлет?
- Китаецът Лю Сяодзюн, който мисля, че вече се отказа. Беше в моята категория. Негов е рекордът на 81 кг.