Щангистът феномен Карлос Насар: Пазя се от допинга!

Карлос Насар изгря с гръм и трясък на голямата щанги сцена. Той стана световен шампион в категория до 81 кг със световен рекорд в движението изтласкване. 17-годишният талант от Червен бряг напомни за легендарните български тежкоатлети.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Карлос, кое е по-лесно за вас - да дадете 20 интервюта или да вдигнете над 200 кг?

- Да дам 20 интервюта. Има нужда от много работа, за да се постигне резултат от 200 кг. Не е лесно.

- Какви са вашите планове за новата година. Разбрахме, че ще сменяте категорията?

- Да, досегашната категория до 81 кг няма да е олимпийска. Затова отивам в горната до 89 кг. Ще натрупам тегло и ще гоня олимпийска квота. Трудната част е натрупването на мускулна маса, защото с тежките тренировки много трудно се качва. Непрекъснато горя мазнини и калории, но мисля, че ще се справя. Наблягам на въглехидрати. Чистото месо също е включено. В миналото винаги съм имал проблеми с изпълването на категорията. Още откакто се състезавах при 56-килограмовите. Когато се доближа до изпълване на категорията, тогава се качвах в горната. Сега е същото.

- Следващата година ви очаква световно и европейско първенство. Коя ще е основната цел?

- Ще дам най-доброто във всяко състезание, за да събирам точки за олимпийската квота. Не трябва да спирам с подготовката. Имах голямо желание да вдигам пред българска публика на европейското първенство. Все още имаме шансове да сме домакини.

- Каква е причината за отнемане на домакинството?

- Причината са караниците в нашата федерация. Знаете каква е ситуацията. Доколкото разбрах, Неделчо Колев не иска да подписва някакви документи. Нямам представа какъв точно е проблемът. Не бих искал да коментирам повече, защото не съм в час.

- Преди световното първенство имаше битки между Неделчо Колев и новото ръководство. Едва не останахте без участие на световното първенство. Беше ли минорно настроението в последните дни преди заминаването?

- Да, беше ни тежко. Не знам защо г-н Неделчо Колев направи така. В момента, когато трябваше да мислим за световно първенство, мислехме дали въобще ще отидем. Беше сложно за психическото състояние. Ужасно е да мислиш колко труд си положил. Колко пот, труд и сълзи си хвърлил, за да стигнеш дотук, и накрая заради една караница да не отидем. Все пак ни помогна г-н Ариф Маджид и д-р Панайотов. Получи се много кофти, но все пак преминаха нещата.

- Разкажете за самото приключение на световното първенство. Показахте на тренировки и състезания в България, че имате потенциал. Какво беше усещането, когато пристигнахте там?

- Главата ми беше само да съм на подиума и да направя всичко, което правих на тренировка. Постигал съм далеч по-добри резултати. Това беше моят момент на преход и на израстване. Нямах търпение да дойде.

- Имаше ли напрежение?

- Нямаше, защото бях страшно добре подготвен. Нямах никакво напрежение. Знаех си, че ще стана световен шампион.

- Пропуснахте третия опит в изхвърлянето и се движехте втори. Имаше ли миг на съмнение, или знаехте, че на второто движение сте по-силен?

- На първото движение винаги очаквам да ме победи някой, макар че специално за този случай се бях подготвил и в изхвърлянето да стана пръв. Изпуснах този опит не защото нямах сила, а защото, като свалях килограми, бях малко нестабилен. Това упражнение е доста технично. Малко да объркаш, щангата губи центъра на тежестта и пада. Затова на тласкане нямаше кой да ме бие. Особено молдовеца. Знам го колко изтласква. Никой не може да ме бие.

- След втория опит вече бяхте световен шампион. В тази ситуация ви оставаше само да атакувате световния рекорд. Имаше ли прекален ентусиазъм, когато вече сте взели златото, и как запазихте фокус?

- Когато минавах на опита за рекорд, седяхме в загревалнята с треньорите. На таблото с времето пишеше, че имам минута и 10 секунди. Тръгвам към подиума. Мажа си ръцете и изведнъж треньорите се провикнаха - времето, времето. Поглеждам таблото. Имам 15 секунди. Затичах се към щангата. Изобщо нямах време за никакви други емоции да изпитам. Трябваше да бързам, за да направя опита. Иначе щяха да го отчетат за несполучлив. Беше доста кофти. Можеше да ми коства рекорда. Все пак го преодолях.

- Каква беше първата мисъл след рекордните 208 кг?

- Как съм постигнал това, за което съм дошъл. Бях удовлетворен.

- Какво ви казаха вашите треньори? Иван Иванов беше много щастлив и радостен.

- Казаха, че са горди с мен. Да не се отпускам занапред.

- Разказвал сте, че като по-малък сте бил доста щур. Оттам идва и вашият прякор. Кога дойде преходът, в който пораснахте и поставихте спорта на първо място?

- Моята промяна дойде заради все по-добрите успехи. Бях пример за по-малките. Не исках да съм лош пример. Правех глупости като малък. Не съм бил за никой пример. Когато нещо ми хрумнеше, го правех. Сега обмислям нещата. Знам, че ако направя някоя пакост, безброй малки деца ще искат и те да са като мен. Ще се опитат да повторят лошото, а това не е хубаво.

- Как се справяте с огромния интерес към вас?

- Не ми е много нормално, защото досега не съм бил център на внимание. Гледам да отговарям на всички за интервюта, за да популяризираме спорта. В близките години не беше много добре.

- Прав сте, в последните години новините бяха за хванати български щангисти с допинг или скандалите във федерацията. Това вероятно е отблъснало много родители и деца?

- Точно така. Допинг скандалите са грешки. За тях нямат вина нито треньори, нито състезателите. Щангите не са това, което ги изкарват в медиите. Как треньорите дават стероиди или състезателите сами вземат. Има някои единични случаи. Като цяло се избягват тези неща.

- Самият вие пазите ли се от допинг?

- Постоянно следя всичко. Вземам сертификати, че 100% няма замърсени добавки със стероиди или допинг. Когато съм на състезание, си наблюдавам шишето с вода. На мен не ми се е случвало някой да я замърси, но се е случвало на други. Трябва да сме внимателни.

- Имате проблем с коляното вече от две години. 2-3 седмици преди самото състезание седнахте на пейката и казахте, че не можете да продължите. Как го преодолявате?

- Доста често ми се случва. Възпалява се. Отказва и ти трябва понякога почивка. Преодоляваме и това.

- Какво ще пожелаете на всички българи и на феновете на щангите?

- Бъдете живи и здрави. Имайте успешна 2022-ра, здраве и късмет!