За пръв път видях Алекс Раева преди няколко петилетки на Попа, красива с цветните си обувки на ток и блестящите коси в червеникав отенък. Харесах я от раз, въпреки че имаше нещо припряно в нея. Втория път, когато се озовах отново на една ръка разстояние от нея, се запознахме. Беше дошла в коледната редакция на една друга медия, понесла симпатичното си чихуахуа с дефектна лапичка и грандиозно име Ози Озбърн. Оттогава минаха почти 6 години, в които тя остави зад себе си доста километри телевизионен ефир, създаде талантлива музика и влюбено укроти опърничавия си нрав.
В предишно интервю за нашата медия каза, че искаш да си делфин, но си акула. Още ли си в кожата на този хищник?
Не, ставам по-добра (смее се). Хората, които са до мен, ми казват, че малко съм облагородила характера си, който невинаги е много благ. Мисля, че се доближавам до делфина. Не съм толкова добра, разбира се, но вече съм поукротила ноктите.
А какво те променя?
Определено човекът до мен, а сигурно и възрастта. Нормално е човек като расте и придобива някакъв опит, да разбира кои са важните неща, кое го кара да се чувства добре. Когато си по-добър, се чувстваш по-добре.
Дончо омекотява ли те?
Абсолютно, да. Не казвам, че главно той ме е променил, но определено има много голяма роля в това. Той просто изначало си е по-добър. Радвам се, че аз се заразих от него, а не той от мен. Не казвам, че съм лош човек, но имам резки черти на характера. Избухвам. Това е нещо, което никога не съм мислила, че може да се промени. Приемала съм го като част от характера. Това може би са хормоните, бушуващи, докато човек се оформи и стане личност. Но определено Дончо е този, който ми помогна за това.
Целия текст четете на mila.bg
Коментари (0)
Вашият коментар