Тодор Живков се снимал как надува каба гайда

Бившият първи бил страстен почитател на родопския оркестър, създаден от Апостол Кисьов

“В днешно време е по-лесно да накараш гайдари да свирят в оркестър. Начинаещият гайдар може да слуша откъде ли не, да гледа клипове и др. Някога обаче е било трудно и сложно”, казва Костадин Илчев, един от най-добрите преподаватели по инструмента и същевременно и майстор на гайди. Той е шеф на гайдарски оркестър и и наследник на основателя на “100 каба гайди” Апостол Кисьов.

За да сформира оркестъра, в продължение на месеци в началото на 60-те години на миналия век Кисьов обхожда махали и селца и издирва, събира и разсвирва гайдарите. В родното му село Стойките си спомнят, че скитал из цялата Смолянска област с мотор, молотовка, дори с мулета, за да стигне до хората, които могат да свирят на автентичния инструмент. Обикалял по селата, търсил ги е, молил ги е. Дотогава гайдарите са си свирели по двама, по трима. Сърдели се, когато трябвало да настройват своя инструмент по гайдата на друг колега.

Кисьов е завършил Пловдивската духовна семинария, но дядо му бил голям песнопоец и човек, който издирва и съхранява родопските песни. Първоначално работи като учител в родното си село Стойките. Съселяните му припомнят, че той е един от първите скиори в района и е учел и децата да карат ски.

Научил се и да нотира. Събрал и създал народен хор в родното си село. След това и хор за автентично пеене към читалището в Девин. Кисьов е основател и ръководител на множество фолклорни групи и смесени хорове в Смолян, Момчиловци, Смилян, Могилица, Мадан.

Идеята му била

100-те гайди да

звучат в един глас

и да покаже това на събора на Рожен през 1961 година. За да улесни гайдарските общи изяви, Апостол Кисьов измислил пръстова система за дирижиране, която да замести незнанието им на нотите.

“Това е много трудна задача, защото всеки от тях е свирил различно, инструментът му е звучал по различен начин и да свирят 100 гайдари с различен стил, без да знаят нотите, заедно, било голямо предизвикателство и изисквало адски много труд”, казва кметът на Стойките Георги Георгиев.

Тъй като гайдарите били от различни краища на Родопите

единствената обща

репетиция била в

навечерието на

събора

Кисьов ги повел из поляните със свирня към сцената и показал, че много гайди могат да карат една песен. Събитието е определено като “Второто чудо на Рожен”, а пресата сипе суперлативи и описва изпълненията на оркестъра като уникални. Музикалните критици пък признават таланта му с това, че е извел успешно на сцената хора непрофесионалисти и ги накарал да свирят като един.

След това вече започва да събира гайдарите всяка неделя в Смолян. През 1962 г. му идва идеята да направи гайдарски школи в по-големите селища в окръга.

През 1970 г. Кисьов поставя началото на Детски гайдарски оркестър и Детско-юношески ансамбъл в Смолян. Две години по късно на поредния Роженски събор Кисьов дирижира вече хор от 3500 души, съпровождани от 300 гайдари - деца, юноши, възрастни. Оркестърът бързо набира популярност и пътува из цялата страна. Горещ

почитател на

оркестъра става

и Тодор Живков

Той се появява и на страниците на тогавашните вестници през 60-те години със снимки как надува гайда. Именно Живков пръв решава да подарява гайди на чужди държавни глави и големци. С родопски каба гайди си тръгвали от България Раул Кастро, Леонид Брежнев и Ерих Хонекер.

София почти не е посрещала държавен глава или важна делегация, без да свири “100 каба гайди”. Свирили са пред Леонид Брежнев, Михаил Горбачов, Индира Ганди. Създателят на оркестъра е бил негов ръководител 20 години. След това е наследен от друг прочут гайдар - Анастас Иванов, който също вече е покойник.

Малко преди смъртта на Кисьов от монолитния му оркестър зазвучаха фалцети заради раздори кой да представлява емблематичната марка. Апостол Кисьов е вече твърде стар да ги настройва наново. Оказа се, че

“100 каба гайди”

е патентовано

име. Сега оркестърът съществува към смолянското читалище “Орфееви гори”. Създава се друг оркестър с името “101 каба гайди”, който репетира в читалище “Христо Ботев”. Въпреки разделението и двата състава имат множество участия у нас и по света, заради популярността на инструмента.

“Апостол Кисьов може да не е бил най-големият гайдар, но е обединител, самобитен композитор и нотописец”, казват в селото му.

Идеята за паметника на основателя на големия оркестър възникнала спонтанно преди доста време, но се осъществява на 10-ата година след смъртта му през 2007 г. Двигател да се почете Кисьов е неговият ученик Костадин Илчев, който е почетен гражданин на Смолян и е записан в “Гинес” с това, че събра 333 каба гайди за рекорда преди няколко години.

Паметникът е дело на скулптора Ангел Каравланов, който твори в Пловдив, но корените са му от родопското село Чокманово. 37-годишният скулптор отишъл при Илчев да му доизкусури пискун за една гайда, тъй като се учи да свири от три години. Станало въпрос за делото на Кисьов, което впечатлило художника, и той се захванал с композицията. Близо две години обаче чакали общината да им отреди място, където да се постави.

Каравланов осъществил бюст-паметника на Апостол Кисьов от гранит, събрал и големи камъни за фигуралната композиция. На камъните има и надпис: “Песента и човекът се раждат заедно”.

“Целта е да се увековечи огромният труд на Апостол Кисьов за запазването на фолклора в Родопите. Такива хора са рядкост и заслужават уважение ”, казва скулпторът. В ансамбъла включил и чешма, чието корито е гайда, и направил плоча с имената на тридесетина гайдари от Стойките и близката махала Гращица.

Цялата композиция Каравланов е направил напълно безвъзмездно. Той е влюбен в планината и е дарявал каменни икони на църкви и параклиси.