Голямото завръщане на Вежди Рашидов е тази вечер в галерия "Сан Стефано"

Известният скулптор от 7-8 месеца е отново в ателието, показва нови творби в бронз и рисунки

На 22 февруари 2018 г. в 18 ч столичната галерия "Сан Стефано" (срещу БНТ) ще се превърне в начална точка от пътуването из Стария континент на изложба от непоказвани досега рисунки и скулптури, отразяваща за(връщането) на един творец - Вежди Рашидов, към неговия храм - ателието. (След поредния контролен преглед в Германия лекарите са му позволили отново да работи с бронз. Доскоро това беше опасно за неговото здраве - б.р.)

Сам озаглавил изложбата си “Завръщането”, Вежди Рашидов ни приканва да се докоснем до скулптурния му свят, в който прозира едно желание за съучастие заедно с него, защото нищо не доказва жизнеността на собственото ни битие по-добре от присъствието на другите в него, пише изкуствоведката Аделина Филева. А авторът го определя като изригване на дълго трупан копнеж за творчество, макар през тази години да направи няколко изложби с акварели.

Самотата е важна за всеки творец, но само до момента, в който творбата бъде завършена, доколкото можем да мислим творбата като достигане на художествена и естетическа цел, която може да бъде завършена. И след това художникът има потребност от това да се разкрие, да покаже, да изложи сътвореното, да го сподели в общото пространство, в което произведенията започват да живеят своя собствен живот посредством срещата им с погледа на другите, на публиката.

Тази изложба е именно такова завръщане към споделянето на един художник, чиито действия като министър на културата го бяха отдалечили от ателието, а “затворът” на болничната стая го откъсна от съприкосновението с материала, с живителната сила на творческия акт.

Казват, че пред лицето на личния си край човекът е сам, сам със собствената си биография и единствения капитал, с който разполага, са деянията му до този момент. Ето защо завръщането към живота е една от най-големите битки, в които - ако той излезе като победител, може да се завърне и мобилизира целия себе си. Завърнал се от такава емоционална битка, скулпторът Вежди Рашидов ни засвидетелства любовта към живота, прозираща във всеки негов творчески жест, изпод който се явяват пред нас лицата на отчаянието, болката, сподавения вик, но и животрептящите силуети на Сезар, воинът, Бетовен, увличащият в тихия си и елегантен ритъм джаз. Отдаден на силата на материала, с който работи в пластиките си, скулпторът е намерил пътя да го изяви фино и в своите акварели, своеобразни ескизи, в които нюансите на сивото и охрата ни връщат към усещането за метала. Верен на чувството си за плътта, авторът още по-убедително от всякога я материализира в изкуството си, но това е плът, която ни кара да усещаме, да желаем. Жизнена плът родена от топлината на ръцете, чувствителността на погледа и остротата на мисълта. Материя, която „звучи” запомнящо се като Бетовеновата Пета симфония.

"Такъв се завръща днес сред нас Вежди Рашидов – по-зрял, още по-чувствителен, готов да се впусне в поредното ново сражение с живителната тъкан на изкуството, в която идея и материал да зазвучат в единно цяло, каквито ги виждаме в новата му изложба. Изложба-завръщане, изложба, с която художникът продължава да пише своята биография и да натрупва творчески капитал – капиталът, който, вярвам, ще пребъде и ще се превърне в завещание за света след нас", убедена е Филева.