Тронната палата на хан Омуртаг в Плиска е компютърно моделирана

В съвременното представяне на културното наследство посетителите на музеите са активни участници

Създадена е интерактивна карта с отбелязани на нея всички кораби (55 на брой), открити на черноморското дъно

Новите технологии, чрез които се създава цялостно и пълнокръвно изживяване за посетителите, както и партньорствата, са някои от въпросите, които бяха разгледани на втората кръгла маса на тема „Иновативни методи за представяне на културното наследство и управление на музеите в България и Западните Балкани”.

Събитието е продължение на успешното провеждане на първото по рода си културно изложение Салон на музеите и съпътстващата събитието кръгла маса на тема „Отвъд съкровищата. Съвременно управление на музеите в България”. Проектът се реализира от НДК и е част от културната програма на Българското председателство на Съвета на ЕС.

На форума, който се проведе в Литературен клуб „Перото”, специалисти от България и Западните Балкани разгледаха някои от добрите практики и примери за иновативни начини за привличане на хората в музеите и представяне на културното наследство. На кръглата маса бе обсъдено и едно от най-големите предизвикателства към музеите в съвремието ни – провокирането на интереса на децата и младите хора към тях. Друг важен фокус на дискусията бе и темата за т.нар. музейно образование, а именно обучението през историята и информацията, която музеите могат да предоставят.

Ивелина Кючукова, ръководител на проекта и проф. д-р Николай Ненов, научен консултант на Салон на музеите 2018 поздравиха гостите и дадоха начало на събитието. Приветствие към присъстващите отправи и г-жа Диана Саватева – зам.-председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание, както и зам.-министъра на културата – г-жа Амелия Гешева.

Първият участник в кръглата маса - Пиерин Мирдита (Pjerin Mirdita) от Албания -изтъкна автентичността и запазването на паметта като най-привлекателни за неговия музей, който е бивш затвор на хора, обвинени в политически престъпления от комунистическия режим. Той е осъвременен и с аудио-визуална зала, а постоянната експозиция е надградена с галерия, в която периодично се провеждат изложби.

Виртуалната реалност беше тема на презентацията на Михаел Върбанов от Шумен, който показа виртуалните снимки и виртуално-историческите разходки като модерно средство за привличане на посетители и превръщане на артефактите в по-достъпни и разпознаваеми. Той изтъкна като предимство и възможността чрез технологиите да бъдат разгледани подробно и по-труднодостъпни места или места, до които изобщо няма достъп, както и виртуалното реконструиране на изцяло или отчасти разрушени обекти.

360-градусовите снимки и 3D средата превръщат предметите и историческите факти във вълнуващо преживяване, което оставя следа в съзнанието и образова. Върбанов посочи като тронната палата на хан Омуртаг в Плиска, която е изцяло компютърно моделирана.

Людмила Кутиева от Културен център „Морско Казино” - Бургас, продължи темата за виртуалната реалност, като даде за пример проекта „Тайната на Черно море”. Музейните специалисти от Бургас са представили откритите на огромна дълбочина находки по атрактивен начин чрез създаване на 3D реалност, в която посетителите могат да разгледат отблизо някои от най-интересните обекти от „палубата” на кораб; създадена е и интерактивна карта с отбелязани на нея всички кораби (55 на брой), открити на черноморското дъно. За децата пък са изработени специални дървени конструктори – копия на оригиналните кораби, които се сглобяват по определена схема.

Дигиталната археология беше тема на презентацията на Кристина Илиева, която даде интересни примери за приложението на дигиталните технологии в управлението на културното наследство. Тя изтъкна все по-широкото навлизане на холограмите при представянето на артефактите, както и използването на т.нар. изменена реалност, при която с мобилно устройство и маркери се пресъздава достоверна цялостна картина на исторически процеси, помещения и обекти. Според Илиева, използването на подобни технологии вече е съвсем достъпно, а приложението им дава нова, уникална гледна точка на посетителя.

Друга важна тема за управлението на музеите – привличането на партньори и спонсори, разгледа Гордан Николов, директор на Музея на Македония в Скопие. Той посочи като пример банките, които могат да осъществят успешно сътрудничество с музеите чрез добавянето на интересен дизайн с етно-културни мотиви върху банковите карти, поставянето на банкомати в близост до музеите и др. Достатъчното финансиране ще осигури независимост на музеите, убеден е управителят на македонския музей.

Една от най-значимите теми на кръглата маса – тази за обучението на децата, беше разгледана подробно от Милена Славова от „Музейко”. Тя обясни, че философията на музея е да вдъхнови децата за повече знания чрез игра.

„Музейко” има разработени близо 40 образователни програми и си сътрудничи с училища и със Софийския университет. Програмите съдържат неформални методи на обучение и провокират творчеството в децата. Според Милена музеят е естественото място за знание.

„Салон на музеите” се състоя за първи път в НДК през февруари и март 2018 г. Амбицията на организаторите от Двореца е то да се превърне в традиционно събитие, което да представлява своеобразен форум за обмяна на идеи и добри практики, както и за създаване на контакти и партньорства между музейните специалисти от страната и чужбина.