Учени: Не търсете НЛО, сами сме

Вероятността да сме единствените разумни създания в нашата галактика е между 39 и 85%

НАСА: Извънземен живот има, но не търсим правилно

Откриха органични молекули на спътник на Сатурн

Трима от най-прочутите научни умове на съвременността нанесоха тежък удар върху чувствата на уфолозите преди няколко дни.

Напълно е възможно в обозримата Вселена хората да са единственият разумен вид, обявиха Андерс Сандберг, Ерик Дрекслер и Тоби Орд от Института за бъдещето на човечеството към Оксфордския университет.

През 1950 г. физикът Енрико Ферми формулира теза, която днес е известна като парадокса на Ферми: ако само в нашата галактика има милиарди звезди, подобни на Слънцето, и ако около тях с голяма вероятност кръжат подобни на Земята планети, на които би могъл да се развие живот,

защо досега няма сигурни

доказателства, че

извънземните цивилизации

съществуват?

Десетилетие по-късно американският астроном Франк Дрейк разработва формула за изчисляване на количеството на цивилизациите в нашата галактика, с които е възможен контакт. Така той се опитвал да оцени шанса за намиране на извънземен разумен живот. Според резултатите от тези изчисления шансовете да срещнем извънземни са големи. Тогава къде са те?

В течение на годините учени са опитвали да потърсят решението на парадокса на Ферми чрез множество способи. Според някои за появата на разумни същества са необходими уникални условия като на нашата планета. Други смятат, че ние не можем да се свържем с извънземните, защото галактическите цивилизации изчезват твърде бързо, за да бъдат забелязани, или защото

активно крият факта

на съществуването си

Сандберг, специалист по биомедицинско инженерство, Дрекслер, който е автор на термина “нанотехнологии”, и Орд - австралиец, занимаващ се с етични въпроси на изкуствения интелект, намират ново обяснение на парадокса на Ферми и предлагат нов поглед върху уравнението на Дрейк, в което включили промеждутъчни генетични и химически модели. 

Тримата учени смятат, че при оценката на броя на цивилизациите в Млечния път и във Вселената много учени пренебрегват факта, че изначалните величини в уравнението са само вероятни и неточни и понякога значенията им варират в голям диапазон.

“Като се има предвид какво знаем днес, вероятността от появата на интелигентен живот на дадена планета е белязан с изключителна несигурност. Няма как да знаем дали това се случва почти навсякъде, където априори са налични всички условия, или обратно - това е изключително рядка ситуация”, обяснява Андерс Сандберг.

Авторите на изследването разглеждали елементите на уравнението като неопределени диапазони. Вместо предполагаемото значение на този или онзи показател те се фокусирали на определянето на допустимото минимално и максимално значение на основата на наличините в момента данни. Логиката е, че при някои данни като например общото количество екзопланети в нашата галактика и броят на потенциално обитаемите от тях вече има натрупани повече познания благодарение на резултатите от многогодишни изследвания, но за някои други данни няма никаква яснота.

Съчетавайки тези неясноти в различни комбинации, изследователите от Оксфорд стигнали до заключението, че вероятността човекът да е единственото разумно същество в нашата галактика е много голяма. На въпроса “Къде са всички извънземни?” те отговарят: “Вероятно далече, много далече”. Според изчисленията им възможността да сме единствената разумна цивилизация в Млечния път варира от 39 до 85%.

Учени от НАСА пък дадоха свой отговор на въпроса защо досега не сме срещнали извънземните. Най-вероятно не ги търсим както трябва, казват те, предлагайки нова методика. С тази цел космическата агенция на САЩ се е заела с разработването на серия проекти, които обединяват водещи специалисти по астрономия, биология и геология “за обогатяване на познанията ни за далечните планети”.

Наречени Nexus for Exoplanet System Science, или NExSS, проектите трябва да отговорят на въпросите

кои са планетите, на които

би могъл да възникне

живот, и как би изглеждал

този живот

“Ние преминаваме от теоретичните знания за живота на други места в нашата галактика към наука, която в крайна сметка да ни даде отговор на въпроса сами ли сме във Вселената”, заяви Мартин Стил от НАСА на пресконференция във Вашингтон.

В серия от пет обзорни публикации, излезли преди няколко седмици в списание “Астробиология”, учените правят преглед на най-перспективните признаци на живот, наречени биосигнали. Те анализират как да бъдат тълкувани биосигналите, ако ги открием в отдалечени светове. Според тях основният проблем на търсенето на извънземен живот се заключава в това да бъде направена

разликата между

живия свят и пустата

безплодна планета

Но тъй като в скоро време човечеството няма да бъде способно да посещава далечните светове, за да бъдат събирани образци, то остава само излъчването, наблюдавано от телескопите, за да се търси живот извън Слънчевата ни система. Телескопите могат да изследват светлината, отразявана от далечния свят, за да покаже видовете газове в атмосферата и тяхната сезонна вариация, а също такива цветове като зеления, които могат да говорят за живот. 

“Как изглежда живата планета?”, пита Мери Паренте, астробиолог и микробиолог от Изследователския център на НАСА в Силициевата долина, съавтор на изследването. “Трябва да сме готови, че животът може да възникне в много различни контексти и в много галактики и цветът на живота да е лилав, а не зелен, с какъвто сме свикнали. Затова ще разгледаме много широк спектър от биосигнали.”

Кислородът все още си остава най-очевидният признак за живот, но и той не е напълно надежден, доколкото небиологични процеси на дадена планета също могат да го генерират.

Изследователите от NExSS призовават научното общество да разшири максимално мирогледа си и да се съсредоточи върху възможно най-голям брой признаци, които биха говорили за наличие на живот.

Дни след публикуването на тези две изследвания обаче бяха открити сложни органични молекули на шестата луна на Сатурн - Енцелад, съобщи сп. “Нейчър”. Под ледената повърхност на космическия спътник в продължение на милиарди години

съществува соленоводен

океан в течно

състояние -

достатъчно време за възникване на живот. На спътника има активна хидротермална дейност.

Наличието на сложни и богати на въглерод органични макромолекули обаче прави още по-големи шансовете за съществуването на живот на Енцелад. Молекулите са открити в гейзерите, изхвърляни през пукнатини в ледената повърхност на Сатурновата луна.

“Спътникът на Сатурн се превръща в единственото космическо тяло след Земята, което едновременно отговаря на всички базови изисквания за живот - такъв, какъвто го познаваме”, казва Кристофър Глийн от международния изследователски екип.

Въпреки че наличието на сложни органични молекули не създава непременно обитаема среда, това е едно от нужните за възникване на живот условия. Откритието на Енцелад е резултат от дългогодишно наблюдение на спътника от сондата “Касини”, който лети в близост до Сатурновите луни и събира информация за космическите обекти.

Илон Мъск:

Щом сме сами,

да колонизираме

другите планети

След като може да сме сами в нашата галактика, тогава е още по-наложително да разпространим нашата цивилизация в Космоса, смята милиардерът Илон Мъск, чиято компания “Спейс Екс” разработва ракета за покоряване на Марс. 

“Именно поради факта, че може да сме сами, трябва да съхраним светлината на съзнанието, да станем цивилизация, усвояваща Космоса”, пише Мъск в туитър. “Не е известно дали сме единствената жива до сегашния момент цивилизация в наблюдаваната Вселена, но всяка възможност това да е така е допълнителен стимул да разпространяваме живота на други планети.”

Предприемачът говори за това не за първи път. Голямата му мечта е да изпрати милион души на Червената планета, които да я колонизират. Миналата година той написа статия “Как да направим човечеството многопланетен вид”.

“Историята ще се раздели на две направления - пише в нея той. - При едното ще останем завинаги на Земята, където в крайна сметка ще се стигне до измиране. Нямам точно пророчество за края на света, но както показва историята, ще се случи нещо, което ще доведе до него.” Затова единствената алтернатива за човечеството е да стане космическа цивилизация и многопланетен вид.”

Извънземните крадат звезди, използват ги за гориво

Извънземните крадат звезди, теглят ги на буксир до галактиките си и после ги използват за гориво на гигантските си космически кораби.

Сензационната теория бе лансирана от американски астрофизици дни преди отбелязването на световния ден на НЛО на 2 юли, пише сайтът “Сайънс нюз”. 

Според астрофизика Дан Хупър от Националната лаборатория за ускорителите “Ферми” в Илинойс жителите на далечни планети трупат звезди, за да избегнат енергийния колапс, който неизбежно ще настъпи заради разширяването на Вселената.

Разбира се, енергийна катастрофа от такъв мащаб е на 100 млрд. години в бъдещето. Само че предполагаемите зелени човечета от високоразвитите цивилизации отсега са се заели с решаването на този проблем.

“Така

ние ще се

окажем в много

тъмно и много

самотно място

и дори няма да можем да виждаме другите галактики”, казва астрофизичката Кети Мак от университета в Северна Каролина.

Учените не са наясно как точно извънземните придвижват звездите и преобразуват енергията им. “Това е все едно да питате пещерен човек как работи автомобилът”, казва Хупър. Според учения обаче възможно е пришълците да използват принципа на теоретични мегаструктури като сферите на Дайсън.

Това са

инженерни

конструкции

от спътници,

които работят на принципа на соларните панели. Описани за първи път от физика Фриймън Дайсън, чието име носят, сферите може да бъдат изградени около повърхността на звездата, за да извлекат нейната енергия.

Хупър разширява тази идея и заявява, че развитата цивилизация може да използва събраната енергия за привличане на звездите към центъра на обитаемата им планета. Там между тях се образува гравитационна връзка и извънземните се оказват защитени от следващо разширяване на пространството и абсолютна изолация.

Според учените пришълците избират за лов средно големи звезди. Огромните умират твърде бързо, а в малките няма достатъчно енергия, затова те също не са обект на интерес.

С подобна гледна точка не е съгласен Ави Льоб от университета в Харвард. Физикът смята, че събирането и трупането на звезди е безсмислено, тъй като природата е направила това сама: във Вселената съществуват цели гроздове от галактики, обилно населени със звезди, и тъй като те се привличат взаимно, не биха се разпаднали и при по-нататъшно разширяване на Вселената.

Ако се сблъска с недостиг на енергия, една развита цивилизация може просто да се премести по-близо към такова звездно образувание, подчертава Льоб.

Мак обаче смята, че пришълците може да изпитват носталгия към галактиката, която обитават, и затова да предпочитат да преместват звездите там, вместо те самите да се местят непрекъснато.

Преди две години в ютюб се появи видео, на което се твърдеше, че се вижда огромна летяща чиния, обикаляща около Слънцето. На видеото, което било направено от телескоп на НАСА,

се виждаше

лъч от плазма,

който върви от повърхността на Слънцето към чудовищен по размери космически кораб. Тогава сайтовете на уфолозите гръмнаха с твърдения, че извънземните изсмукват енергията на нашата звезда, за да го захранват с енергия. 

Хипотезата за кражбата на звезди звучи почти като шега, но пък човешкото въображение е безгранично. Ако не друго, филмовите сценаристи биха могли да я използват за някоя от следващите си мегапродукции с фантастичен сюжет.

Златната плоча на НАСА с “Излел е Дельо хайдутин” може да шокира зелените човечета

Златната плоча на НАСА, на която е записана и българската народна песен “Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, може да обърка и смути извънземните, твърдят изследователи от САЩ.

През 1977 г. нейни копия бяха изпратени в Космоса на борда на сондите “Вояджър 1” и “Вояджър 2”, за да представят пред обитателите на далечни светове човешката цивилизация, да бъдат пътеводител за живота на Земята и за възхитителната и богата култура на нейния доминиращ вид.

Плочата обаче

може да

прати към

извънземните

съвсем различни

и объркващи

сигнали,

твърдят учени пред британския вестник “Гардиан”. Вместо да изглеждат мирни и интелигентни, хората могат да се сторят на другите цивилизации като любители на споровете и кавгите, които говорят безсмислици и харесват цветя, от които изтича шум като от моторни резачки, обявиха две американски изследователки на конференция на Националното космическо дружество в Лос Анджелис.

Ребека Орчард и Шери Уелс-Дженсън от университета в Боулинг Грийн, щата Охайо, твърдят, че 117-те изображения, записи на песента на гърбати китове, поздрави на 54 езика, 20-минутното “звуково есе” за живота на Земята и 90-минутното запознаване с музиката на планетата са изцяло насочени към човешките възприятия. 

“Златната плоча е красив артефакт и представя начина, по който хората искат да видят сами себе си, но тя е предназначена да бъде приета и интерпретирана от същества, които имат сетивните способности на средностатистически човек. Ако онези, до които достигне плочата, са лишени от слух или имат друго, съвсем различно сетивно възприятие, златната плоча става объркваща”, казва Орчард.

Според нея и Уелс-Дженсън приветствията, записани върху плочата, чиято цел е да покажат гостоприемството ни, биха могли да се възприемат като спор или караница, и то ако изобщо извънземните могат да ги чуят.

12-инчовата позлатена плоча има изображения от едната си страна и звукови записи от другата.

Ако извънземната цивилизация опита да съчетае звука и образа, това също би довело до ред недоразумения. “Какво ще стане, ако изображението на разцъфнал нарцис се съчетае със стърженето на моторна резачка?”, пита Орчард.

Но от цялата информация, изпратена с двете сонди към далечния Космос, може би най-странна и неразбираема ще бъде музиката, която варира от произведения на Бах и Стравински до изпълнение на гамелан от остров Ява и български фолклор, посочват американките.

Объркването, което може да причини плочата, обаче няма да се случи скоро. Макар в момента сондата “Вояджър 1” да е на 13 млрд. мили от Земята, ще ѝ трябват още 40 хиляди години, за да се доближи до друга звездна система.

7 близки срещи от трети вид

На 14 април 1561 г. от 4 до 5 часа призори хиляди жители на германския град Нюрнберг наблюдават апокалиптична сцена в небето. Появяват се огнени кълба, кървавочервени дъги закриват слънцето, пламтящи жезъли, сфери и кръстове водят помежду си лют бой. Поразените обекти падат на земята и се разбиват в облаци дим. 

Удивителното небесно явление е описано и изобразено на гравюра от очевидеца Ханс Глазер – хроникьор от XVI век. “Кълбата летяха насам- натам, сражаваха се яростно с други кълба и стълбове в продължение на час… После се появи нещо като черно копие – дълго и дебело. Само Бог знае какво бе това”, пише Глазер. Той тълкува космическия армагедон като послание свише, с което “всемогъщият Господ ни наказва и призовава към разкаяние за греховете”. Но според вярващите в извънземните това е било

епохална битка на

пришълци от Космоса

Скептиците упорстват, че става дума за метеорологично явление от рода на пархелия или “лъжливо слънце” – светлинен стълб, образуващ се по време на изгрев или залез. Но нищо не е в състояние да разколебае адептите на извънземния живот, че през април 1561 г. в небето на Нюрнберг се е водила битка на живот и смърт между космически кораби на чужди цивилизации.

Сами ли сме във Вселената? Не, отсичат почитателите на неидентифицирани летящи обекти. Те посочват редица примери на посещения от НЛО, близки срещи от трети вид и земляни, отвлечени от “зелени човечета” на борда на летящи чинии. Любима на уфолозите е

историята с кораба

от Аурора, Тексас,

във формата на пура, който на 9 април 1897 г. се разбил край американското градче. Космическото возило аварирало, ударило се в мелница и избухнало в пламъци.

Преданието гласи, че в останките бил намерен труп на извънземно същество и местните го погребали на неизвестно място. Дни преди това хора от селището и от близкия Далас сигнализирали за голям брой обекти в небето, сред които летящо тяло с издължена форма. 

Паранормалното събитие е описал журналистът Ф. Е. Хейдън, който научил за него от жител на Аурора на име Уиймс. Според статията на Хейдън “пурата” катастрофирала в имота на съдията Проктър пред очите на много свидетели. Експлозията била толкова силна, че осветила цяла Аурора, а отломките се разпръснали на 15 кв. км.

Някои твърдят, че са открити не едно, а 2-3 тела – малки и тънки. Невзрачното градче е прочуто сред НЛО ентусиастите, които се стичат там и обхождат големи райони и пещери, за да търсят останките от кораба и хуманоидите. Заради слухове, че няколко гроба са именно техните, местната управа забрани разравянето им.

Край градчето Розуел в щата Ню Мексико голяма табела насочва туристите към мястото, където според очевидци на 1 юли 1947 г. се е разбила летяща чиния. Случаят, известен като

,,Мистерията

Розуел”,

превърна мястото в най-популярното за любителите на НЛО. Тогава летецът ветеран Ричард Ренкен съобщава за кръгли обекти в небето, летящи във формата на буквата V. А фермер намира в имота си останки от лек и як метал и 4 трупа на извънземни в сребристи екипи. Предава ги на военните, които потулват случая. 

Говори се, че комисия ,,Маджестик 12” от военни, разузнавачи и учени изготвила по-късно доклад за президента Дуайт Айзенхауер, в който пишело, че “четири извънземни биологични същества са открити на 3 км от катастрофата”. Според мълвата две от тях били още живи и едното оказало съпротива, а телата им се пазят в базата “Лос Аламос”. Версия на Вашингтон е, че се е разбил балон за наблюдение.

На 26 юли 1952 г. заваляват съобщения за серия

бляскащи обекти

над Вашингтон

Радарите на столичното летище и военната база “Андрюс” ги засичат, а изтребители F-94 ги доближават, но те внезапно изчезват, съобщава в. “Вашингтон пост”. Не след дълго светлините отново изпълват радарите. Три дни по-късно шефът на националната агенция за сигурност ген. Джон А. Самфорд отхвърля слуховете за НЛО на пресконференция с думите: “Тук съм, за да говорим за т.нар. летящи чинии”. Но признава, че военните нямат обяснение за някои засечени в небето обекти и през 1954 г. мистериозно посещава Москва. Официалното обяснение за светлините над Вашингтон е “температурна инверсия”.

На 7 ноември 2006 г. десетки пилоти и служители докладват за

НЛО над летище

“О’Хеър” в Чикаго

и твърдят, че чули по радиото непозната реч.

Извънземният метален диск се реел над терминал С-17, а после отлетял с шеметна скорост, оставяйки голяма дупка синьо небе в облачния небосвод, която скоро се затворила. Според в. “Чикаго трибюн” чинията останала видима 5 минути и един пилот успял да я заснеме с дигитална камера. Авиационните власти обаче отказват да разследват с аргумента, че става въпрос за “климатична аномалия”.

На 8 януари 2008 г. десетки американци в Стивънвил, Тексас, бият тревога за голям ниско летящ в небето обект с ярки светлини. Направени са снимки и видеозаписи. Един очевидец дори съобщава за извънземно

летило, дълго

цяла миля

и широко половин миля. Военните се държат подозрително. Първо уверяват, че по това време не са правили никакви въздушни учения. Но когато броят на очевидците набъбва и народът започва да се вълнува, те “признават”, че изпитателни полети все пак е имало. 

Поредният НЛО е забелязан да прелита на 28 януари 2011 г. над прочутия еврейски Храмов хълм. Свидетели разказват за

светещо кълбо над

Купола на скалата

в Йерусалим

- ислямско светилище от VII век. Мюсюлманите вярват, че оттам Мохамед е скочил с коня си и се е възнесъл на небето, а евреите – че тази скала е първата, която Бог е създал на земята. Вярващите в НЛО пък са убедени, че обектът, който през 2011 г. увиснал над купола, е бил извънземен кораб, който висял там няколко минути и рязко се издигнал нагоре, после отново се спуснал и изчезнал. Различни хора са заснели явлението от няколко места. Според здравомислещите това е било тест на ново израелско оръжие.