Как започвала учебната година преди повече от век София?

Новата учебна година вече започна. След тържествата по откриване, срещите със съучениците и учителите, понякога позабравени след дългата лятна ваканция, идва и времето за първите уроци, за тестовете и входните нива.

А питали ли сте се някога как е започвала учебната година на вашите баби и дядовци? В какви училища са учили те? Кой и как им е преподавал?

Предлагаме ви откъс от „Енциклопедия „София”, който ще ви отведе на разходка във времето и ще ви потопи в училищната атмосфера в стара София.

София – просветен и книжовен център

София е град с многовековни просветни традиции. Османското владичество (1393–1878 г.) забавя културното развитие на българския народ, но огнища на българската духовност остават църквите и манастирите. От XVII век към почти всички манастири от Софийската Мала Света гора действат килийни училища, а в София – към църквите „Св. Марина”, „Св. Петка Самарджийска”, „Св. Неделя” и др. Първото поколение възрожденска интелигенция – учители, свещеници, писатели, книжовници, получава образование в гръцки училища в Букурещ и Цариград. През XIX век гръцкото културно влияние постепенно е изместено от руското и западноевропейското. Млади българи се учат в Русия, Румъния, Сърбия, Чехия, Хърватия, Франция, Германия, Австрия и Италия, в Патриаршеската школа и Робърт колеж в Цариград.

В началото на XIX век към средновековните църкви „Св. Неделя” (според кондиката от 1825 г.) и „Св. Петка Самарджийска” (според кондиката от 1827 г.) са открити училища. Има сведения и за училище към църквата „Св. Марина”. През 1839 г. Захарий Круша, ученик на възрожденския книжовник и просветител Неофит Рилски, въвежда взаимоучителния метод (бел-ланкастерски метод) – начин на обучение, при който учителят може да обучава голям брой ученици с помощта на по-напредналите от тях. Всички деца са събрани в голяма класна стая, като са групирани по класове според възрастта и познанията си. В двора на църквата „Св. Неделя” (тогава „Св. Крал”) през 1849–1851 г. е построено българско училище с дарения на българския търговец и родолюбец Иван Денкоглу и на софийски търговци и еснафски сдружения. На долния етаж е взаимното (с 3-годишно обучение) мъжко училище, а на горния – класното (след взаимното, с 5-годишно обучение). Учебната дейност в новото училище е организирана от Сава Филаретов, завършил Московския университет, стипендиант на Денкоглу.

Според училищния устав от 1858 г. обучението е до осми клас, децата тръгват на училище на шест години, за отсъствие е определена глоба за родителите, за бедните деца са отпускани помощи, учебната година завършва с тържествен училищен изпит.

С. Филаретов е инициатор за откриване и на първото девическо училище в София. То отваря врати през 1859 г. и е построено със средства, дарени от софийския търговец Димитър Трайкович. Първата учителка в него е Неделя Петкова, наричана с признателност от всички Баба Неделя. В края на март 1861 г. на мястото на Филаретов е назначен ученикът му Михаил Буботинов, който преподава с прекъсвания до 1878 г. Поставят се основите и на професионалното образование – през 1866 г. в днешния квартал Княжево е открито училище за наука и занаяти, което се грижи за възпитанието и бъдещото препитание на сирачета. Центрове на културно-просветна дейност са първото софийско читалище „Цвят” (1867 г.), женското дружество „Майка” (1869 г.) и Ученическата дружина „Напредък” (1875 г.).

С избирането на София за столица образованието става първостепенна грижа на българската държава. Голяма заслуга за изграждането на модерна образователна система има чешкият историк Константин Иречек, назначен през 1879 г. в Министерството на народното просвещение. Още на следващата година след приключване на военните действия през Руско-турската война 1877–1878 г. са открити държавните Първа мъжка гимназия и Първа девическа гимназия. До 1901 г. девическите гимназии вече са три, а до 1906 г. – и мъжките. Острата нужда от квалифицирани кадри налага разкриването на специализирани училища – Военно училище (1878 г.), Софийско богословско училище (1903 г.), училище за милосърдни сестри (1894 г.), механо-електротехническо училище (създадено през 1883 г. като учебна занаятчийница в Княжево), Търговска гимназия (създадена 1912 г. към Търговско-индустриалната камара) и Практическо търговско училище „Меркурий” (1913 г.). Първото училище за изкуства е Държавното рисувално училище (1896 г.), създадено с активното застъпничество на министъра на народното просвещение Константин Величков. Следват Музикалното училище (1905 г., до 1912 г. е частно, след което става държавно), школи по режисура, за театрално и за диригентско майсторство. Откриването на чуждестранни частни училища (първоначални, основни и гимназиални) засилва интереса към изучаването на чужди езици. През 30-те години на XX век образование предлагат Американският колеж, няколко германски и френски училища, две руски и две еврейски училища, италианско, румънско, арменско училище.

Началото на висшето образование е поставено на 1 октомври 1888 г., когато към Първа мъжка гимназия се открива Висш педагогически курс. Няколко месеца след това (от 5 януари 1889 г.) той става Висше училище; от 1894 г. има Историко-филологически, Физико-математически и Юридически отдел, от 1904 г. прераства в университет (вж Софийски университет „Св. Климент Охридски”). Стопанският и управленският елит на страната се подготвя в Свободния университет за политически и стопански науки (1920 г., от 1940 г. – Държавно висше училище за финансови и административни науки). Началото на висшето техническо образование се поставя със създаването през 1942 г. на Висше техническо училище (от 1945 г. Държавна политехника). Откриват се художествена и музикална академия – през 1921 г., висше училище за телесно възпитание (през 1942 г.), висше театрално училище (през 1948 г.).

Девет години преди Освобождението 1878 г. (на 30 септември/12 октомври 1869 г. ) в румънския град Браила е учредено Българско книжовно дружество. Негови основатели са видни български интелектуалци и патриоти, между които Любен Каравелов, Васил Друмев, Васил Стоянов, Марин Дринов. През 1878 г. Главното събрание на дружеството решава да премести седалището в новоизбраната столица София. През 1911 г. Българското книжовно дружество е преобразувано в Българска академия на наукитe, която днес е най-големият национален център за научни изследвания.

Днес в София има 20 университета и специализирани висши училища, 299 колежа и средни училища (образователни, специални, професионални и по изкуствата) и 268 детски градини. В града функционират и 126 читалища.

Из „Енциклопедия „София”

Книгата може да поръчате тук!