“Аз съм ти, Адриана” - третият живот на фаталната героиня на Димитър Димов

Адриана. Млада, красива, умна и емоционална. С очи на русалка. Дъщеря на богат български фабрикант, разглезена от изтънчения безделен живот на жените от своята класа. Похотта я води към падението, но неочаквано се влюбва, изненадващо, в обаятелен, но беден мъж с... прелестна годеница. Историята остава без край. Това е фаталната Адриана на Димов.

Седем десетилетия по-късно... Никога няма да разберем какъв път е извървяла неговата героиня, изоставена от него някъде там, но уловена за ръката и отведена нататък от друг автор, тя продължава като нова, друга жена.

Адриана. 90-годишна старица с посребрели коси, помъдряла, изпълнена с човечност, натежала от спомени. С очи, чийто зелен цвят някога пленявал толкова мъже, сега вече са обърнати навътре към себе си.

В паузата между животите си в двете книги Адриана е извършила грях, унищожила е любовта, убила е около себе си хора и страсти. На преклонна възраст младостта й възкръсва, старото й Аз се отразява в образа на нова витална и чиста героиня - Юра. В крайна сметка тя намира утеха чрез покаяние и изкупление след стореното в своето минало. Адриана на Димова получава своя финал.

Своя трети живот заживява фаталната героиня, която дори прескача от страниците към големия екран с новия български филм “Аз съм ти, Адриана”, вдъхновен от недовършената творба на Димитър Димов “Роман без заглавие” и продължението му “Адриана” на дъщеря му Теодора Димова.

Сценарият е дело на Владимир Ганев, Стефан Коспартов и Мирела Иванова. Режисьор и продуцент е френският възпитаник Петър Попзлатев (“Аз, графинята”, “Нещо във въздуха”). Оператор на лентата е Емил Христов (“Дзифт”, Love.net).

Светската лъвица от стария хайлайф Адриана, изиграна от Жанет Спасова, в залеза на своя живот се потапя в спомените си благодарение на младата Юра, в чийто образ влиза Ирмена Чичикова. Възрастната дама я наема за своя компаньонка, а двете жени постепенно се сближават и съдбите им мистериозно се преплитат. В основата на лентата е метафизичната идея за повтаряемостта във времето, за женската душа, прелъстявана от едни и същи съблазни в различни епохи. Сюжетът е целувка между миналото и настоящето.

Всъщност филмът е готов отдавна, но определени трудности го възпират от редовното шествие на големия екран досега. Още през 2012 г. лентата впечатли на фестивала “Златната роза” и спечели Специалната награда на журито, отличието на град Варна и приза за най-добър режисьор. Наградата за най-добра актриса си поделиха изпълнителките на централните роли Жанет Спасова и Ирмена Чичикова. Филмът заслужи и приза на гилдия “Критика” към Съюза на българските филмови дейци. Продукцията бе показана и на “Аполония” в Созопол, а световната му премиера бе в Шанхай през 2013 г.

Този месец, от 14 септември, “Аз съм ти, Адриана” вече има своите редовни прожекции в киносалоните у нас.

За Ирмена Чичикова поканата за участие идва като възможност за първа голяма роля за нея към онзи момент. Актрисата признава, че обаждането от Попзлатев я е намерило в момент, в който цялата й същност е била готова за тези романи, за този текст, за него и за тази героиня.

“Още при събуждането сутрин, знаейки, че отивам на терен, да снимам цял ден, просто настъпваше велик трепет и вълнение - споделя Чичикова. - - Това, че трябваше да бъда един път в съвремието, друг път в 30-те години на миналия век. Беше много вълнуващо, наистина.”

Пред камерата тя си партнира още с Богдан Глишев, Захари Бахаров, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Деян Донков, Михаил Билалов, Владимир Карамазов, Милиана Ленак, Пенко Господинов, Жана Стоянович и др.

И несъмнено в този нов кинопрочит на историята, чието начало полага Димитър Димов през 40-те години, е събрано вдъхновението на много различни творци.

Още преди камерата да заработи, Адриана е една в романа на своя първосъздател и друга в творбата на “спасителката” си, която й подарява край - Димова. Според критиците двете героини на бащата и дъщерята са твърди различни. И самата наследница на класика подчертава, че никога не е смятала да дописва и продължава незавършения роман на Димов, а да даде на героите му край - според своето виждане.

“Категорично искам да кажа, че това не е начинът, по който баща ми би довършил своя роман без заглавие. Но образите и сюжетът в него възпалиха в един момент въображението ми до крайност, до невъзможност. Отдавна зная, че писането не само че не е безобидно, но то е и много опасно занимание. Има моменти, в които е много трудно да се справиш с него, да се изправиш. Например когато разбереш, че героите от една книга са живи същества. Че една книга трябва да бъде завършена, за да могат те да умрат като нормални същества, като нормални герои от този свят и тази литература.”

Писателката казва, че това е романът на баща й, който я е занимавал най-много през годините.

“Не защото е най-добър, а защото по особен и необичаен начин разранява въображението на читателя заради внезапното прекъсване, заради красивата и разбира се, фатална Адриана, заради влюбените в нея мъже, заради любовния четириъгълник, заради сюжета, който по никакъв начин не може да бъде доразвит и предвиден.”