13 години Волев търси новата си муза Кристина, за да “атакува” театъра

l 24-годишната актриса от Кърджали е с 27 роли в “Сексът - начин на употреба”

l “Натисках” до краен предел възможностите й, но тя се оказа издръжлива”, признава режисьорът

l “Интуицията ми я избра. Имаше страх у нея, трябваше да я окуража, но после нямахме спиране”, казва още Волев

Режисьорът Николай Волев отдавна е показал какво може в киното, давайки на публиката любими филми като “Господин за един ден”, “Да обичаш на инат” и “Маргарит и Маргарита”, но сега “атакува” театралната сцена. Той забавя тази си изява близо 13 години, след като бива завладян от идеята да направи свой прочит на пиесата “Сексът - начин на употреба” от Франка Раме, съпругата на нобелиста Дарио Фо.

Повече от десетилетие обаче му се налага да отлага, защото не открива актриса с нужната чувствителност, всеотдайност и най-вече смелост да изиграе 27 роли под неговата режисура. Съвсем случайно през лятото той се запознава с една 24-годишна актриса от Кърджали, току-що завършила специалността “Актьорство за куклен театър” в НАТФИЗ. И интуицията му веднага сигнализира, че това е Тя. Кристина Топалова е новата муза на Николай Волев и след като я откри, той нахлу с гръм и трясък в театъра.

- Защо решихте да поставите на театралната сцена пиесата “Сексът - начин на употреба” на Франка Раме, която е определяна за скандална?

- Това е една много лична история на Франка - потомствена актриса с доказано родословно дърво още от XVI век. Текстът е изповед на жена, която не е получила никакво образование от родителите си за секса. Те просто са отказвали да говорят с нея на тази тема. Били са дотолкова потайни и лицемерни по половите въпроси, че при нейния първи менструален цикъл тя е помислила, че ще умре от кръвоизлив, защото не е знаела какво се случва.

Това лицемерие продължава да съществува и днес, заради което мисля, че темата би вълнувала много хора. Раме пише пиесата, за да преодолее смущението си да говори по тези въпроси със своя син Якопо. А той от малък започнал да й задава въпроси като “Мамо, как мастурбират жените?” и “Какво е клитор?”. Тя е искала от него да бъде честен и откровен, а той се е чудил защо думите, свързани със секса, се наричат “мръсни”.

По-късно Якопо написва книга – “Дзен, или изкуството на ебането”, която от криворазбрано благоприличие у нас се превежда като “Дзен, или изкуството да правим секс”. Младите българи днес свободно употребяват английската дума fuck, но най-често се притесняват да използват родното “еба”. А двете означават едно и също. Това е парадокс, който намирам за необясним – да изпитваш неудобство или срам от думата, обозначаваща един природен акт. В крайна сметка всички ние сме се родили благодарение на ебането. Затова никога не съм могъл да разбера защо “еба” се смята за мръсна дума. Мръсотията е в съзнанието на хората, а не в думите. И особено в насилствените действия на мъжете по отношение на жените. Самата авторка на младини е била изнасилена от група яки мъжаги. Но тя е намерила сили да преодолее ужаса от преживяното и дори да разкаже за случилото се в пиесата – с много черен хумор и горчив сарказъм. Според нея единственото неопровержимо доказателство за пред магистратите би било, ако изнасилената се яви в съда мъртва. Според тях само нейният труп с очевидни следи от жесток побой би дал достатъчно основания за осъдителна присъда над извършителите. От по три месеца. Условно.

В същото време обаче основната тема и смисъл на пиесата е, че половите взаимоотношения без любов са нискокачествени, непълноценни. А пътят към постигането на хармонията между тях е Нежността. В морално отношение пиесата е кристалночиста. Макар че е определена за “развращаваща” от администрацията на първото правителство на Берлускони.

- Намирате ли за иронично, че творбата бива заклеймена като заплаха за общественото благоприличие от държавните служители около именно този премиер, който не се слави като противник на плътските удоволствия?

- Смятам го за отвратително. Цинизмът на някои държавни служители, които са демонстрирали преданост към политиката на премиера, е ужасяващ. Те са ръкопляскали при съобщението по медиите, че Раме е била изнасилена, тъй като тя е била яростен противник на националистическата политика на Берлускони. А самият той е известен като развратник. Това показва как хората с власт често са най-големите лицемери. Те най-силно размахват пръст в защита на благоприличието. Като онези извратени висши църковни сановници, които не престават да бъдат давани под съд за педофилия например.

- Как след 13 години в търсене на актрисата, която да може да изиграе 27 персонажа, накрая намерихте Кристина?

- Истината е, че съм предлагал този текст на близо 30 актриси, някои от които доста опитни и известни. Точният избор на изпълнител на дадена роля е от ключово значение и в киното, и в театъра – в крайна сметка зрителите гледат актьора. Но над него стои много по-важното – текстът и изискванията на постановката. Ако изпълнителят не е на нивото на текста или задачите, поставени от режисьора, лошият резултат е неизбежен. И най-гениалният актьор е безпомощен, ако текстът не е добър. В същото време и най-гениалният текст може да бъде провален от слаб актьор или безпомощна режисура.

Някои от актрисите, на които предлагах текста на Раме през всичките тези години, бързо се отказваха. Други дълго се колебаеха. Вероятно са търсели у себе си сили, но не са имали достатъчно смелост. И в края на това лято – внезапно и неочаквано – изскочи Кристина, наскоро завършила НАТФИЗ прохождаща актриса. Имам силно развит усет към откриването на точните актьори, благодарен съм на съдбата си, че това проработи и сега. Защото тази пиеса освен нужните качества предполага всеотдайност до краен предел. Всъщност за мен никога не е имало друг друг начин на работа – винаги съм се отдавал докрай на бъдещото произведение. Всеки път се изолирам напълно от всичко наоколо. Загубвам чувството за самосъхранение дори по отношение на здравето си.

- Интуицията ви ли имаше последната дума, както винаги?

- И първата, и последната дума. Много рядко се колебая и почти никога не прибягвам до кастинг. Ако не ме връхлети внезапното прозрение, че съм открил точния човек, значи нещо куца. Този процес при мен не е плод на размисъл, а на нещо, което е трудно обяснимо. Все едно един глас ми казва: “Това е, което ти трябва.”

Така стана и в този случай. Най-радостното беше, че попаднах на също толкова всеотдаен човек. Кристина изключи абсолютно всичко останало от ежедневието си, за да се посвети на пиесата. Нямаше нужната смелост в началото и трябваше да я окуражавам, но се радвам, че тя бързо преодоля страха си. И после нищо не можеше да ни спре.

- Освен с всеотдайността с какво друго ви спечели Кристина, за да стане вашата нова муза в творчески план?

- Тя притежава нужната ми чувствителност. И интелект. И възхитително отношение към професията. Разполага също с дадености, които развих с помощта на хореограф и композитор – за танци и пеене. Откриването й всъщност бе щастливо стечение на куп обстоятелства. Единствената пречка бе нейната възраст, но увереността ми, че ще се справи въпреки това, преля у нея.

- Кое от всички нейни превъплъщения в пиесата е най-ценно за вас - актрисата, Адам, Ева, Инструкторката по оргазъм, Златната рибка или...?

- Всички. Основният персонаж е самата авторка актриса, през нея минават останалите 26 персонажа. Те са страшно интересни и бяха нужни много въображение и хрумвания, за да се достигне до яркото обособяване на всеки един от тях – за да стоят като нейни равностойни партньори. Това бе основното, което ни изсмука и изискваше отдаденост 25 часа в денонощието.

- На сцената Кристина си партнира основно с олимпийския бог Хермес.

- Това бе едно от най-ценните ми хрумвания като сценограф. Учил съм архитектура и имам известно самочувствие в това отношение. Помогна ми големият наш скулптор Павел Койчев, който направи репликата на известната статуя на бог Хермес – с един огромен фалос отпред. Този мъжки полов орган е бил символ на плодородието и благоденствието в Древна Гърция и затова е толкова голям. Древните елини са били съвсем открити по отношение на секса. Ние все още не можем да им стъпим на малкото пръстче в това отношение. Останалите партньори на Кристина са две картини на Адам и Ева – едната на Лукас Кранах преди грехопадението, а другата на Мазачо – след изгонването на съгрешилите ни прародители от рая. Заради ябълката, носител на греха. Тя е третият партньор на Кристина в ролята й на Инструкторката по оргазъм.

- Колко критичен бяхте към нея?

- Колкото и към себе си . А аз съм безкрайно критичен към всичко, което правя. Лесно е да намираш кусури на другите, но става съмнително, когато не си критичен към себе си. Стремя се към възможно най-трудно постижимото и само тогава изпитвам удовлетворение. Затова “натисках” до краен предел възможностите на Кристина. За моя радост тя се оказа издръжлива. Успоредно с репетициите вървяха много тежки хореографски упражнения и физически тренировки – за да може да издържи отначало докрай час и половина сама на сцената, където танцува, пее и играе 27 роли.

- С коя от многото актриси, с които сте работили, може да я сравните?

- Те всички са били много талантливи и всеотдайни. Кристина обаче пое крайно изискваща роля. Подобна тежка задача изпълни само Ирини Жамбонас в “Маргарит и Маргарита”. Спомням си, че за да може да усвои танците за филма, също се стигаше до крайности в репетирането – буквално до припадане от изтощение.

- Смятате ли, че тази роля ще даде солиден старт в кариерата на Кристина?

- Не обичам да говоря за тези неща и да предсказвам. Щастлив съм, че тя успя да се справи. Оттук насетне зависи от нея. Много съм удовлетворен от съвместната ни работа и от постигнатия резултат. Хубавото е, че театралната постановка може да се развива, да се надгражда – да се надяваме към още по-добро. Изпълнен съм с вяра и имам какво още да изисквам от нея.

- В крайна сметка според вас има ли и какъв е основният проблем със секса в изкуството и не само?

- Има фалшив срам. Неискрен свян. Има много лицемерие. Далеч сме по откровеност по отношение на секса дори от нашите съседи – сърбите например. Винаги съм смятал, че човек трябва да е откровен за всичко. Не вярвам в скриването на неудобните неща. От това може да произлезе само лошо и нищо добро.

- Откровеността спрямо секса по-лесно ли се сервира с подправките на комедията?

- Постановката всъщност е щура комедия с щипка болка. На мен това ми е много приятно. Винаги когато има съчетание между смешното и тъжното, изпитвам творческо удовлетворение. Обичам да карам хората да усещат и двете крайности. В живота те съществуват наравно и затова не оставят никого равнодушен. Най-страшното за мен е да отегча публиката. Това е вечното опасение, което ме съпътства. Дали ще успея да бъда достатъчно интересен за все по-нарастващите критерии на зрителите.

- Вашата основна смислова нишка в “Сексът - начин на употреба” е, че мъжете са по-слабият пол. Убеден ли сте в това?

- Цял живот съм бил убеден, че мъжете са по-слабият пол. Не във физическия смисъл на думата, разбира се, а като психическа устойчивост. Затова най-често мъжете прибягват до насилие, когато нямат друг аргумент и не могат да надделеят по друг начин. А това е израз на слабост. Светът щеше да е по-добър, ако се управляваше от жени и ако не съществуваше това исторически предпоставено върховенство на мъжете.

- Кой беше най-ласкавият отзив след премиерата?

- Когато зрители ми казаха, че наред с многото смях е имало моменти, в които нещо ги е хващало за гърлото. За мен това е много важно, иначе не считам, че съм успял.

- Ще продължите ли да режисирате в театъра?

- Да. Възбуди ми се апетит към театър. Защото е по-жив от киното ни. Не успяхме да разрушим театрите си, както кината, и да ги превърнем в игрални домове, магазини или нещо друго. А най-отличителният белег на театъра е, че в него не се ядат пуканки, не се смуче кола, не се дъвче и шуми. Кинопубликата ни беше развратена от търговията. Докато в театъра продължава да цари атмосфера на храм. Срещата с изкуството е свещена там.

*“Сексът - начин на употреба” ще се играе на 27 ноември и на 16 декември на сцената на Сити Марк Арт Център в София.