3 януарски събития, които променят българската история

Много хора смятат,че както им тръгне годината, такава ще е тя до края. Ето защо всички се надяваме през първия месец от годината да ни се случват само хубави неща. Представяме ви 3 събития, състояли се през месец януари, но в различни години, които са оказали силно влияние върху нашата история.

Откасът е част от книгата „50-те най-важни дати, които промениха българската история”.

1. 2 януари 1835 г.

Създаване на габровското взаимно училище от търговците Васил Априлов и Николай Палаузов

На 2 януари 1835 г. в Габрово е открито първото взаимно училище. Инициативата принадлежи на Васил Априлов и други влиятелни търговски фамилии от Габрово. С помощта на търновския митрополит Иларион Критски за учител е избран Неофит Рилски, който предварително е изпратен във Влашко, за да усвои взаимоучителния метод. Взаимните училища са нов етап в развитието на просветното движение. По своя характер тези училища са светски, като преподаването се извършва на говорим български език.

Неофит Рилски, чието светско име е Никола Поппетров Бенин, е роден около 1793 г. и умира на 4.I.1881 г. Роден в Банско, той е определян като първия новобългарски учител. Изпратен от габровските първенци в Букурещ, той получава възможността да се запознае с Бел-Ланкастъровия метод на обучение и след завръщането си в България го прилага в първото взаимно училище. След тригодишна преподавателска дейност в него той се мести в Копривщица, където учителства до 1839 година. След няколко години отива в Рилския манастир и остава в него до края на живота си също като учител. Като книжовник Неофит Рилски се изявява най-вече със съставителството на голям брой учебници и учебни помагала, които използвал в дългогодишната си учителска практика. Като преподавател не само въвежда взаимоучителния метод, но и обучението на говорим български език. Занимава се и с активна преводаческа дейност. По-главни трудове: „Болгарска граматика” (1835), „Таблици взаимоучителни” (1835), „Краснописание” (1837), „Христоматия славянского язика” (1852), „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език” (1875) и др.

През цялата 1835 г. са издадени 16 български книги, а Неофит Бозвели и Емануил Васкидович издават в Крагуевац, Сърбия, „Славено-болгарское детеводство”.

2. 25 януари 1949 г.

Учредяване на Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ)

Съветът за икономическа взаимопомощ е историческа икономическа организация на социалистически страни, съществувала от 1949 до 1991 г. Създадена е на Московската икономическа конференция и официалната дата за основаването й е 25 януари 1949 г.

СИВ е реакцията на социалистическите републики срещу провежданата Студена война от Запада и най-вече в отговор на икономическия съюз, сключен от страните на Европейската общност. По същото време се създават и военно-политически организации, съответно на държавите от Западния блок – Организация на Северноатлантическия договор (1949), и на държавите от Източния блок – Организация на Варшавския договор (1955). Истинската си дейност СИВ започва да развива от 60-те години на XX век, когато започва истинското съперничество между блоковете.

Държавите основателки са СССР, България, Румъния, Чехословакия, Унгария и Полша. По-късно се присъединяват ГДР и Албания, през годините СИВ приема нови членове, пълноправни или асоциирани. В края на 80-те години пълноправни членове са 10 държави – Съветският съюз, 6 държави от Източна Европа и 3 други държави. Така географското положение престава да бъде обединяващият фактор в организацията.

Едно от най-важните последствия на СИВ е Софийският принцип, възприет на сесията на организацията от август 1949 г. в България, според който правата за интелектуална собственост са общи и по този начин по-слабо индустриализираните страни се възползват от постиженията на развитите. Друга значителна последица за България е въвеждането на т.нар. Основни принципи на международното социалистическо разделение на труда, в които се говори за по-близка координация на плановете и „концентриране производството на сходни продукти в една или няколко социалистически страни”.

През ноември 1962 г. Никита Хрушчов призовава за „общ планиращ орган на СИВ”. На това предложение се противопоставят Чехословакия, Унгария и Полша и най-вече Румъния, където национализмът все повече набира сила. Букурещ отхвърля идеята Румъния да се специализира в областта на селското стопанство. В Източна Европа само България приема отредената й роля (също в селското стопанство, но в този случай това е посоката, избрана от самата държава през 1930-те години).

Въпреки че Съветският съюз призовава за тясна икономическа интеграция, Москва вече няма силата да я налага. Наблюдава се бавна интеграция в областта на нефта, електроенергията и други технически и научни сектори, а през 1963 г. е основана Международната банка за икономическо сътрудничество. Всички страни от СИВ от Източна Европа увеличават търговския си обмен със Запада повече, отколкото помежду си.

Така постепенно СИВ угасва. На 46-ата сесия на СИВ, проведена на 28 юни 1991 г. в Будапеща, България, Унгария, Виетнам, Куба, Монголия, Полша, Румъния, СССР и Чехословакия сключват споразумение за прекратяване съществуването на организацията.

3. 1 януари 2007 г.

България става член на Европейския съюз

На 25 април 2005 г. в Люксембург е подписан договорът за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Той е ратифициран от всички страни членки на Европейския съюз и влиза в сила на 1 януари 2007 г.

Още на 13 април същата година Европейският парламент одобрява подписването на присъединителните договори за България и Румъния, де факто потвърждавайки присъединяването им към ЕС. Парламентът гласува за присъединяването на Румъния с 479 „за”, 93 „против” и 71 „въздържали се”. България получава малко по-позитивен вот с 522 „за”, 70 „против” и 69 „въздържали се”.

Всъщност още през 1995 година, по време на Европейския съвет в Мадрид, България формализира намерението си за присъединяване към ЕС, подавайки официална молба за членство. По това време молби за присъединяване подават и страните от Централна и Източна Европа. На 3 март 1997 г. Европейската комисия отправя покана към България да актуализира подадената по въпросника информация.

През 1997 година комисарят Ханс Ван дер Брук пристига на официална двудневна визита в София. На нея са очертани основните мерки, които трябва да бъдат взети от българското правителство за подготовката на България за разширяването на ЕС. По това време комисията представя пред Съвета и ЕП „Програма 2000” – стратегически документ, който предлага ясна визия на ЕС пред прага на ХХI век и включва становища по молбите за членство на всички страни кандидатки, цялостна оценка на страните и се предлага да започнат преговори за присъединяване, както и засилена стратегия за подготовка на присъединяването. През 1997 година, на 16 юли, излиза становището по молбата на България за членство в рамките на „Програма 2000”. Становището оценява Република България като страна кандидатка, която не е достатъчно готова да започне преговори за присъединяване. Комисията не препоръчва започване на преговори с България и становището й се базира на общата оценка за състоянието на подготовката на страната, изготвена на базата на трите критерия за членство.

В края на 1997 година Европейският съвет в Люксембург взема решение да започне преговори за присъединяване с Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. Заедно с това решава подготовката за преговори с България, Латвия, Литва, Словакия и Румъния да се ускори. За България и останалите кандидатки се взема решение за ускоряване на подготовката за членство чрез включването им в процеса на аналитичен преглед на законодателството. Министерският съвет на Република България на 23 март 1998 година приема Национална стратегия за присъединяване на Република България към ЕС.

През 1999 година, на 10 март, се създава Съвет по европейска интеграция и тематични работни групи за координация на процеса на присъединяване на България към ЕС. На 13 октомври 1999 г. Европейската комисия публикува втори редовен доклад за напредъка на страните кандидатки за членство. На 29 ноември през 1999 г. е подписан меморандум с ЕК по отношение на срокове за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ „Козлодуй”.

Датата 10 декември 1999 година ще се запомни с това, че Европейският съвет в Хелзинки взема решение да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта. Една година по-късно правителството на България приема Постановление № 3, с което определя главен преговарящ, основен екип на преговорите и се създават работни групи по преговорните глави. Първото заседание на междуправителствената конференция за присъединяването на България се провежда на 15 февруари 2000 г. Това е официалното откриване на преговорите.

На 1 декември 2000 година съветът на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС взема решение за изваждане на България от негативния визов списък “Шенген”. На 9 октомври 2002 година са публикувани редовните годишни доклади на Европейската комисия, в които се препоръчва приемането на 10 нови страни членки в Съюза. В доклада за България се казва, че страната има вече „функционираща пазарна икономика”. ЕК посочва, че подкрепя желанието на България да се присъедини към ЕС през 2007 г.

Европейският съвет в Брюксел взема решение на 25 октомври 2002 година, че комисията и съветът ще подготвят „пакет” за България и Румъния, който ще бъде представен за одобрение на срещата на върха в Копенхаген през декември 2002 г. Този „пакет” ще съдържа, като минимум, детайлизирана „пътна карта” за присъединяването на двете страни, както и увеличена предприсъединителна помощ.

На 15 юни 2004 година България приключва преговорите за членство с Европейския съюз и затваря всички 31 преговорни глави. Споменатите 31 глави обхващат всички сфери на икономическия и обществения живот. Процесът на преговорите продължава около три години и половина и е предсрочно завършен шест месеца по-рано от предвидените разчети. На 17 декември 2004 г. Европейският съвет в Брюксел потвърждава приключването на преговорите за членство с България и декларира политическа воля за приветстване на страната като пълноправен член на Съюза от януари 2007 г.

Из „50-те най-важни дати, които промениха българската история”

Книгата може да поръчате тук!