Родът Мутафови - от конските дисаги до сцената

Бащата на известната актриса е писател и преводач, майката - учителка

Това е най-големият ми подарък!”, със сълзи на очи обяви Стоянка Мутафова. Минути след като беше вдигнала на крака залата, изигравайки “Госпожа Стихийно бедствие” за 1055-и път навръх 95-ия си рожден ден, тя получи... една книга. С много любов и старание историци от Русе - родния град на нейния баща, са издирвали частица по частица родовата им история, извадили са от архивите ценни документи и неизвестни негови произведения, за да ги съберат в томчето “Константин Мутафов. Животоописание и творчество”. Авторите Велислава Донева, Веселина Антонова и Стефан Вичев бяха дошли от Русе специално за юбилейната вечер, за да я изненадат. Стоянка никога не е криела колко е била привързана към баща си, и обичта, с която я е дарявал,

безкрайно се трогна

от дара на русенци

Тя притисна книгата до сърцето си и искрено им благодари.

В това животоописание са документирани сведения, които хвърлят възможно най-пълна светлина върху рода на Константин Мутафов и неговата съпруга Екатерина, пишат авторите. Проследена е и съдбата на техните предшественици - прародителите на голямата актриса (виж родословното дърво).

От архивните свидетелства личи, че това е род на будни и предприемчиви хора, има богати и разорени, както и склонни към авантюризъм, срещат се поборници и участници във войните, но родителите на Стоянка са сред малкото интелектуалци.

Приятелство свързва

Мутафови и

Славейкови,

личи от историята. Може да се открие и една линия, която доказва роднинска връзка на Стоянка с любимия ѝ сценичен партньор Георги Калоянчев.

Тревненските Мутафови вземат за фамилия занаята, с който се изхранват - мутафчийството. Това е тежка и трудоемка работа по обработката на козя вълна. Майсторите изработват от козината здрави чували, чулове, конски зобни торби, дисаги, козиняви върви, въжета и др.

Според биографичните сведения от официалните източници Константин Димитров Мутафов

- драматург, театрал, артист, преводач, критик, библиотекар, общественик, е роден на 28 март 1879 г. (ст. стил) в Русе. Оскъдни и често неточни се оказват публикувани към момента сведения за семейството и родовата му история. Майка му София Николова е от Битоля, Македония. Не се знае нищо за нейния род, къде и как се запознава и венчава с баща му.

Зад този брак се

крият семейна

тайна и трагедия

Баща му Димитър Петров Мутафов е роден през 1848 г. в Трявна, в богато семейство. На 16 години напуска родния си град и заминава за чужбина. Връзката между него и семейството се прекъсва за повече от 10 г. Къде е ходил и митарствал през това време няма данни. Близките дори правят помен. През 1879 г. се връща при своите роднини, вече преселили се в Русе. Със себе си води красива черноока жена и бебе. Така че синът му Константин едва ли е роден в Русе, но винаги го е приемал за свой роден град и е твърдял, че е русенец. (Според непубликувани спомени на съпругата му Екатерина той е роден в Битоля - б.р.)

София не може да свикне с живота в Русе и често пътува при своите роднини. Семейно предание гласи, че при последното отпътуване на снахата към Македония

баба му Мария го

скрива и влакът

тръгва без него

А София не се връща в Русе. Тази тема дълго е премълчавана и заобикаляна от роднините. Димитър не създава ново семейство, единствената му грижа е да отгледа сина си. През 1908 г. Константин отива с театрална трупа на гастрол в родния край на майка си, търси я и разбира, че е починала (около 1892 г.). Казали му, че до последния си дъх е страдала за него и умряла с името му на уста - все повтаряла “Коце, Коце...”.

Недокументирана родова информация гласи, че семейството на най-ранния известен представител на рода по мъжка линия - Мутафолу, е живяло в края на ХVIII и началото на ХIХ в. в тревненски колиби. Позабогатели, се преселват в Трявна. Мутафолу има двама синове - Петър и хаджи Юрдан.

Петър Мутафов е роден през 1805 г. и продължава семейната традиция. Често отсъства и цялата грижа за семейството се пада на съпругата му Мария Генкова-Мутафова, известна и като Петровица, която 40 години ръководи семейните дела. Баща ѝ и дядо ѝ са участници в подготовката на тревненската чета и Априлското въстание. След погрома са осъдени на затвор.

Трудолюбив и находчив като повечето балканджии,

Петър натрупва

състояние от

търговия

с мутафски стоки, печели търгове за откупуване на правото да се събират определени данъци, слави се като коректен, честен и състрадателен. Но е измамен с голяма сума пари, дадени назаем на роднина. Огорчен, той се затваря в себе си и почти не излиза от дома си. Умира през 1877 г. Натрупаните пари бързо се стопяват и съпругата му Мария се цани на чужда работа. Двамата имат четирима сина - Никола, Христо, Георги и Димитър, и две дъщери - Кина и Цена.

Притисната от недоимъка, баба Петровица се мести в Русе и предано се грижи за внука си Константин. Умира на 74 г., докато той е студент в Италия. По-голямата дъщеря Кина е омъжена за русенски търговец, който умира млад. Тя се връща при семейството и също помага на брат си да отгледа сина си.

Никола не се жени. От фамилията в Трявна остава само синът Георги. Знае се, че има дъщеря и двама синове. А в семейството на Христо Мутафов (той е сред първите българи, станали началник-влак) и съпругата му Ефросина се раждат 11 деца. Това е най-голямото разклонение на родословното дърво - над 170 наследници до 8-о поколение до днес. По тази линия Стоянка има 17 братовчеди.

Не може да се установи роднинската връзка между Славейкови и Мутафови. Но се знае, че семействата им са приятелски. Константин Мутафов има и служебни контакти с Пенчо Славейков в Народния театър.

Още един любопитен детайл. Ако си спомняте коварния роднина, измамил дядо Петър, то това е Христо - съпругът на Кина - сестрата на съпругата му Мария, т. ест неговият баджанак. Но дядо Петър до края на дните си не разкрива пред жена си името на мошеника и тя остава в добри отношения със сестра си. Дъщерята на Кина - Пенка, първата братовчеда на Константин, е кръстница на Пенчо Славейков и по традиция му дава своето име. Пенка се жени за богат търговец - вдовец с две деца. Тя също му ражда две.

Неговата внучка Веселина - дете на дъщеря му от първия му брак, следва в Париж. Там се омъжва за Алфред Ванг - китаец от Шанхай, доктор по право. През 1931 г. семейството идва в България и гостува на русенските си роднини. 9-годишна тогава Стояна, помни добре тази история и обича

да разказва за

“китайската

връзка” рода

Сестрата на Веселина се омъжва за Константин Ефремов - завършил богословие в Берн, свещеник в русенски църкви. По тази линия идва и роднинството с Георги Калоянчев.

Русенските роднини помнят Константин

като умно,

изобретателно

и палаво момче с

крехко здраве,

което рано започва да чете и още на 6 години и 5 м. тръгва на училище. Баба му го възпитава строго. Баща му е чиновник, контрольор и надзирател в кланицата в Русе. Въпреки прозаичните професии, които работи, за да издържа сина си, също пише стихове: “Опазил си ми, Боже, чувството, ума и зрението. Пази, Боже, и сега на злото от изкушението”.

Като ученик в Русенската гимназия младежът среща трудности, дори повтаря. Там преподават учители, завършили европейски университети, които имат много високи изисквания. Завършва като частен ученик. Едно събитие променя живота му. При гостуване на княз Фердинанд в Русе гимназистът произнася прочувствено приветствие. Князът е силно впечатлен и по царски се разпорежда

да бъде отпусната

на младежа стипендия

за следване в Англия, където да се подготви за дипломат. Пред младия Мутафов се открива възможност за солидна кариера на държавен служител, но това не се случва. Той обича театъра и не желае да става дипломат. Отказва стипендията и заминава за Италия. Звучи малко нелогично, още повече че семейството е в тежко финансово състояние. Роднините купуват и обработват лозе, за да може да завърши драматична школа в Милано. Посещава Рим, Флоренция, Венеция. Баща му много го обича, но му е трудно да му помага. Той се поболява от сърцераздирателните писма, в които синът описва как мизерства, студува и гладува.

В началото на 1900 г. 21-годишният Константин се връща в Русе, но не го свърта там. Става редовен артист в трупата на “Сълза и смях”. През 1907 г. заема поста библиотекар в Народния театър. Тогава работи активно с Иван Вазов. На 34 г. е мобилизиран и участва в Балканските войни. През 1917 г. в Народния театър е премиерата на най-известната му пиеса “Пленникът от Трикери”, по която е сниман и филм. От 1924 г. работи в Народната библиотека и отговаря за отдел “Архиви”. В този период там постъпвят изключително ценни документи за нашата история и той въвежда научни методи за класифицирането им. През целия си живот учи езици. Докато работи в Народния театър, превежда от руски, френски, италиански и турски. Изследвайки архивите на Народната библиотека, усвоява гръцки, сърбохърватски, румънски, чешки и испански.

През 1940 г. се Константин Мутафов започва да губи зрението си. Оказва се, че има тумор в мозъка, който не може да бъде опериран. Предписват му нагревки, които го спасяват от слепотата. В края на живота си става страстен филателист. Отива си от този свят на 19 март 1946 г. “Вече 9 години от смъртта му ще се навършат, а аз нямам средства един камък да поставя на гроба на писателя и добрия и скромен човек”, пише вдовицата му.

Константин Мутафов и Екатерина Джансъзова се запознават в дома на негов приятел.

Женят се през 1921 г.

в зряла възраст

и двамата - съответно на 42 и 36 г. Родителите на Екатерина са от Одрин. Бащата ѝ Стоян Джансъзов завършва турски лицей, знае арабски и персийски. Когато служи на Османската империя, има задача да проверява писмата на заподозрени българи. Спасява много хора от затвора, като не превежда точно съдържанието.

Майката на Екатерина - Златка, учи медицина в Атина и е дипломирана акушерка. Омъжва се за Стоян Джансъзов и купуват къщата си в София на ъгъла на “6 септември” и “Аксаков”. Но Стоян въпреки всичките си заслуги е наклеветен като противник на Стамболов, арестуван и лишен от граждански права. А файтонът, с който Златка се връща от посещение при родилка, пропада в разкопаните софийски улици и младата жена получава тежки травми. Не успяват да я спасят. Двете дъщери са отгледани от леля им.

Екатерина завършва

история в Софийския

университет,

владее френски и латински. Преподава като гимназиална учителка от Видин и Ловеч, а през 1918 г. постъпва в елитната софийска Втора девическа гимназия, където преподава история, френски, латински и старогръцки език. Дъщерята Стояна-Мария - кръстена на дядо си по майчина линия и на прабаба си, е родена на 2.II. 1922 г. През 1925 г. се ражда второ дете на Мутафови - синът Румен. Заради закон, че в едно семейство не може да има двама държавни служители, Екатерина напуска гимназията и работи в частни училища. Години след пенсионирането си дава уроци по пиано и чужди езици. До края на дните си живее при дъщеря си. Умира на 97 години.

За дъщерята Стоянка, която след дни ще чества 70 години на сцената и 97-годишна възраст в зала 1 на НДК, трудно може да се каже нещо, което да не се знае от широката публика. Животът на всенародната любимка е добре известен и описан в книги. В последните си години обаче баща ѝ е загрижен за нейното бъдеще.

Тя е студентка класическа филология в Софийския университет, когато решава против волята на баща си да кандидатства в новооткритата Театрална школа към Народния театър. Той е убеден, че емоционално лабилна, тя няма да успее като театрална актриса и че бъдещето ѝ е с историята и археологията. Годините го опровергават.

Мутафова се е омъжвала три пъти. От брака си с писателя и публицист Леонид Грубешлиев има една дъщеря (р. 1951), кръстена на баба си Мария по бащина линия - известна писателка и поетеса. Мария (Муки) прави кратка театрална кариера, пише мемоарни книги за втория си баща Нейчо Попов и за майка си.

Синът Румен Мутафов

работи като

кинооператор

След демократичните промени помага на политика Стефан Савов. Веднъж той казва на Стоянка, че при други обстоятелства брат ѝ е могъл да стане голям предприемач или банкер. Стоянка си спомня, че като деца тя понякога му искала пари назаем. Той винаги имал спестени. Давал ѝ ги срещу разписка и залог. Голяма част от фамилни мебели и сервизи остават в неговия дом. Умира през 1993 г.

Синът му Константин, роден през 1954 г., не създава семейство. Той е последният от потомците на тревненеца Петър Мутафов, при когото се запазва фамилното име на рода.