Постановката на световноизвестния оперен режисьор Уго де Ана на Моцартовия шедьовър “Дон Жуан” в Софийската опера и балет, чиято премиера бе на 18 април, безспорно е един от гвоздеите на сезона.
Големият Франко Дзефирели признава в мемоарите си, че това е най-изплъзващият се оперен шедьовър и един от най-трудните за поставяне, въпреки че се е занимавал многократно с него. “Ако решиш да спазваш някои идеи, неизбежно се налага да изневеряваш на други”, пише той.
Уго де Ана има интересна концепция за решаването на тази постановка, извежда я по забележителен начин и я следва докрай с всички възможни средства - декори, осветление, облекла, подбор на участниците, хореография. В основата ѝ лежи идеята за вечния архетипен образ на прелъстителя, който живее и се чувства еднакво добре във всички епохи, който възхищава околните и никога не умира, независимо от опитите на съдбата да го накара да получи възмездие.
В театъра и в операта често са правени опити образът на Дон Жуан да бъде осъвременен. Характерното за Уго де Ана е, че в случая той не е изневерил на добрия вкус и високите си естетически критерии и намеците за Дон Жуан, живеещ във всички епохи, са прокарани, без да се прекрачват границите на добрия вкус.
Поне на премиерните спектакли личеше забележителната работа на Анна Томова-Синтова при вокалната подготовка на певците. Следващото изпитание за талантите ще е наесен, когато в ролите влязат участниците в майсторския клас на Райна Кабаиванска.
Коментари (0)
Вашият коментар