Последната изповед на Левски. Какви са били сетните дни на Апостола?
17 Май 20196330
Автор: 24 часа

Васил Левски безспорно е най-обичаната и уважавана личност от нашата история. Няма българин, който да не знае кой е Левски и какво е направил той за българския народ. Какво обаче знаем за последните дни от живота му? Как е преживявал в турския затвор? Какви думи си е разменил с единствения човек, когото са пуснали при него – български поп, пред когото да се изповяда?

Всичко това ще научите от откъса, част от книгата на Мерсия Макдермот – „Апостолът на свободата”.

Шеста глава

“Ако дойде зимата, пролетта далеч ли е?”

Шели

“От всеки гроб на убитите за свобода кълни семето на свободата. А то на свой ред дава семена.”

Уолт Уитман

И за Левски също краят бил близък и все пак той е имал още да изстрада.

Процесът свършил. Трескавите дни на напрежение и планове, когато всяка минута е наситена с умствено усилие, изведнъж отстъпват място на едно спадане до пълно бездействие, до истинското нищо, при което не остава друго, освен да се спи и да се чака смъртта.

Всяка заран той се събужда с потискащата мисъл, че може би това му е последната сутрин, а дори и да не е, то надежда за отменяне на присъдата няма. Оставало му малко време и все пак това време му изглеждало безкрайно, без някакъв смисъл. Държали го съвсем уединен, без връзка със своите съотечественици, без да има възможност да изпрати някаква вест до комитетите. Не можел нищо да стори в помощ на делото, освен да изтърпи своя край с кураж и достойнство.

Той прекарва четири седмици в това състояние на пустота, между живота и смъртта.

На 22 януари султанът подписва фермана, потвърждаващ присъдата, но тя била изпълнена чак на 6 февруари (19 февруари нов стил).

Липсват документи или мемоари за тези последни четири седмици от неговото пленничество в турския казармен затвор в София. В най-лошия случай те са били адски кошмар, при който смъртта идва като сиво еднообразие на безнадеждно очакване, прояснявано от време на време от внезапен възторг, когато вярата в бъдещето напирала в него и потичала като огнена кръв по неговите вени. Навярно много и много пъти той мислено е преброждал извървените от него пътища; навярно много и много пъти е подлагал на преценка и преоценка следваната от него политическа линия. Прав ли е бил? Дали си е струвало всичко това? И отговорът, който си е давал, бил: да, прав е бил; да, всичко напълно си е струвало. Съвестта му била съвършено чиста и той не съжалявал за нищо, за нищо!...

Малко преди обесването бива доведен един български поп, за да чуе неговата изповед и да му даде светото причастие:

– Кажете си греховете, синко! – му казал попът.

– Казах ги на царските комисари, та няма нужда и вам да ги казвам! – се говори, че е казал Левски. – Пред Бога и свободата грехове не съм сторил, а пред пашите, чорбаджиите и владиците много, много и премного согрешения съм направил, но нека тия ми согрешения останат непростени… За едно нещо, дядо попе, ще те помоля: като ви пита някой за Дякона Левски, кажете му, че той, Дяконът, за българската свобода загина!

Изповедта на Левски е предадена от друг автор в малко по-различен вид, но със същото основно съдържание: “Отче, нищо няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога.” В такова душевно състояние на премислено непокаяние Левски посреща смъртта на 6 февруари (19 февруари нов стил). Шествието от полиция, войници и турски големци го съпровожда по краткия му път от казармите до мястото на екзекуцията. Било още рано, но улиците били изпълнени с възбудени турци и цигани – деца и възрастни. Цялата тълпа се движела в една посока, като крясъците и подигравките надвиквали тъпаните и безсрамно виещите зурли. Шествието минало покрай порутената черква “Света София” и спряло на източния край на града, където къщите отстъпвали място на снежното поле с тук-там чернеещи се трънени храсти и надгробни камъни. Бесилото се възправяло на фона на снежната белота – две отвесни греди и една напречна, като портал, отворен към вечността.

В средата на тълпата, в центъра на вниманието стоял Левски с вързани ръце и гологлав, с табелка на шията, върху която на български и турски били написани неговите “престъпления”. Той бил блед, но съвършено спокоен. За последен път краката му, извървели безкрайно дълги пътища, докосват любимата му земя и почерпват сили от допира с нея. След седмици строг затвор той отново е навън, ограден от родните планини, които сякаш го гледат като неми приятели. Отново диша чист, освежителен въздух и усеща в косата си милувките на вятъра. Отново небето се шири над него, необятно като вярата, която го е тласкала и крепила през всички трудни и често самотни години на борбата.

Той се бе посветил на своя народ със съзнанието, че рано или късно животът му ще бъде поискан, и сега, когато този миг е вече дошъл, той не търси милост от хората, нито опрощение от Бога. Дори пред лицето на смъртта не пожелал да коленичи пред поробителя, нито да приеме утехата на религията, ако това би изисквало от него макар и частица политическо отричане. Той не вярва в задгробния живот, нито в Страшния съд според църковната догма. Той има свои идеи за съд и безсмъртие. Той ще се прероди в онези, които ще продължат борбата, той отново ще живее чрез децата на бъдещето, когато българи и турци ще вървят ръка за ръка и не ще има нито паши, нито чорбаджии да грабят онова, което принадлежи на народа. Ще го съди потомството. Пред този съд Левски ще застане с чисти ръце и чисто сърце. Той вярва в един свят, чужд на омразата и тиранството, както някои вярват в рая. В душата си не храни никакво съмнение, че в края на краищата човечеството ще надживее варварството, че и онова, което той нарича “Храм на свободата”, ще бъде изградено както в България, така и във всички други страни. Ако според старото народно поверие е нужно да се вгради човешки живот, за да заякнат основите на сградата, тогава той е напълно готов да принесе своя в жертва. Той умира, както умират семената, за да оживеят наново в реколтата…

През целия ден циганчетата замеряли с камъни замръзналия труп и се радвали, когато някой камък успеел да го разклати. Когато най-после Левски бил свален от бесилото, за да бъде погребан, страх и скръб изпълнили града с такава ужасна тегота, че по-късно никой не могъл да каже с увереност къде е погребан Апостола на свободата.

Много лесно е един човек да бъде убит и закопан за вечни времена в тъмната и безмълвна земя с вързани ръце и пречупен врат. Но когато човекът е живял не за себе си, а е превърнал своя живот в дела и идеи, преминали в съзнанието на другите – тогава не е лесно да се прецени кога той е мъртъв. Ако турците са си въобразявали, че ще задушат свободата, като удушат нейния апостол, те скоро е трябвало да се разочароват. В този “ничий” гроб под снеговете на София лежала само една празна черупка, докато по цяла България огнените семена вече тлеели в хиляди живи сърца в очакване само да премине бурята и да секнат риданията.

Верен на своята революционна клетва, Левски запазва комитетите по такъв начин, че по-голямата част от организационната мрежа се запазва неразкрита и непокътната. Когато останалите на свобода негови другари се посъвзели малко след първия удар от голямата загуба, появяват се нови апостоли, за да съживят комитетите, които той създал, и да подготвят народа за скорошно въстание и на основата на новата система на окръжните революционни центрове. Не изминали и пет години след смъртта на Левски, когато на мястото на бесилото се появява триумфална арка и цялото население на София посреща с цветя и според обичая с хляб и сол победоносната войска на генерал Гурко, чието идване донася очакваната от петстотин години свобода.

Гробът на Левски и до днес не е открит. Но всъщност един гроб изглежда съвсем ненужен за човек, останал толкова жив в паметта на народа си и толкова дълбоко обичан.

Историята справедливо отреди на Левски единствената награда, която той е искал за себе си или е обещавал на онези, които са участвали в неговото дело: безсмъртие в паметта на бъдните поколения.

За тях Левски не само служи като неувяхващ пример на доблест и нравствена чистота – той е живо доказателство за безсилието на тираните, за неразрушимото достойнство на човека. Защото, какво печели тиранинът, ако една земя след петстотин години на робство и унижение ражда не народ от роби, а мъже като Васил Левски?

Из „Апостолът на свободата” от Мерсия Макдермот

Книгата може да поръчате тук!

Крисия с първа самостоятелна песен

Крисия с първа самостоятелна песен

Детето чудо Крисия, която изгря в "Шоуто на Слави", пуска първата си самостоятелна песен. Тийнейджърката сподели своя снимка от снимачната площадка на парчето. От фотоса се вижда, че невинното допреди няколко години дете вече се превръща в красива млада дама. На кадрите Крисия е с накъдрена коса в стил африканка, с лек грим, подчертаващ устните й.

Хари прави забележка на Меган на балкона на Бъкингам? (Видео)

Хари прави забележка на Меган на балкона на Бъкингам? (Видео)

Принц Хари за първи път направи забележка, при това доста остро, на съпругата си Меган Маркъл публично, видяха британски таблоиди. Херцогът на Съсекс скръцна през зъби на леко разсеяната си съпруга на балкона на Бъкингамския дворец по време на изпълнението на националния химн по случай рождения ден на кралицата, пишат от „Сън“.

Лияна се завръща след депресията

Лияна се завръща след депресията

Фолкпевицата Лияна отново провокира своите почитатели от мъжки пол със сексaпилни снимки. Братовчедката на Константин не пропуска възможност да покаже, че тялото й още е в топформа. След като години наред Лияна се скри от прожекторите заради тежка депресия, сега се опитва да възвърне кариерата си. Изпълнителката дори вече се снима в песен на

Асен Блатечки спрял колата, когато чул песента на Койна Русева и Миро

Асен Блатечки спрял колата, когато чул песента на Койна Русева и Миро

На 11 май от 11,11 часа тръгна песента “Нависоко”, която се изпълнява от двама синеоки любимци на българската публика – Миро и Койна Русева. Музиката е нежна – танго, текстът - изпълнен с метафори за любовта, а почти всеки кадър от видеото има скрито послание. “Зад всичко стои Игор Марковски. Той ми се обади и ми каза: “Има едно парче,

Пълнят реки с пъстърви

Пълнят реки с пъстърви

160 хиляди балкански пъстърви бяха пуснати в планински реки у нас. Инициативата е на Югозападното държавно предприятие и се извършва за пета поредна година. Рибките са със съвсем скромни размери до 1 грам и са произведени в рибовъдно стопанство "Тошков чарк" в Родопите. След това са транспортирани до планинските притоци на Струма, Места и Вит.

Петканови, българските Кардашиян - от първата целувка през скандала до славата като бизнес

Петканови, българските Кардашиян - от първата целувка през скандала до славата като бизнес

Приходите на двойката идват основно от социалните мрежи. Александра печели повече Двамата са подписали анекс, че при развод всеки ще излезе от брака с имуществото, с което е влязъл Десетилетие след като за първи път се показва на екран в “Шоуто на Слави” в “Претендентът”, Даниел ще води в праймтайма “България търси талант” “В България има два

Овен
Здраве: ★★ Любов: ★★★
Късмет: ★★★★★ Работа: ★★★★
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

КАТ се върна 2 години назад, когато Борисов ги заплаши с тотална чистка Социалните пък искат от инвалиди застраховка “Гражданска отговорност” Никой не спазва стандарта на гише да не се чака повече от 20 минути С огромни опашки, изискване на хартиени документи, които са отменени и с измисляне на незаконни услуги българският чиновник тормози

Здравното министерство ще разреши на болниците да трупат запаси от медикаментите за деца Не добре работеща система и административни пропуски излязоха наяве в новосформираната дирекция на здравната каса, която пое функциите на фонда за лечение на деца от 1 април. Целият хаос излезе наяве, след като почина 6-годишната Мария Иванова.

“Потенциалът на пазара на инвестиционни фондове са парите в депозитни сметки с лихва около нулата. Инфлацията свива реалната доходност до отрицателна. Затова инвестиционните фондове са алтернатива. При пазар на инвестиционни фондове от 1,5-2 млрд. лв. е реалистично увеличение с 1-2 млрд. до 2 години.

"Сами вкъщи 2" измести "Аладин" по зрителски интерес

Хеми Перес на премиерата на бестселъра на баща си Шимон Перес “Няма място за малки мечти”

Хеми Перес - най-малкият син на Шимон Перес, ще е специалният гост днес на премиерата у нас на бестселъра на баща си “Няма място за малки мечти”. Рядко се появяват книги,

250 сини звезди за звездите на Народния театър

250 сини звезди ще украсят пространството пред централния вход на Народния театър. “Театралният звездопад” е част от третото издание на най-очакваното театрално събитие на сезона - “Театър пред

Американският писател Ерик Уайнър даде 4 съвета на българските журналисти

Авторът на бестселъра “География на блаженството” Ерик Уайнър даде 4 съвета на българските журналисти на специално организирана среща от БТА. “Забавете темпото.

Орнела Мути изигра най-красивата съпруга, но днес е сама

Кинолегендата замени Рим с провинцията, впусна се в театъра Когато през март се поклони пред публиката в края на последния си спектакъл на сцената на римския театър “Куирино”,