Властта вади от затвора Пантуди, за да разбие касата с оригинала на Търновската конституция

След честванията за 140-годишнината ѝ прибират реликвата за реставрация

17 февруари 1948 г. Известният крадец Пантуди разбива една стара и обгорена каса, от която излиза голямо съкровище. Но не в злато и сребро, а безценни документи. Сред тях и Търновската конституция.

Каква е всъщност историята?

В 14 ч на 16 април 1879 г. първите български депутати от Учредителното събрание на Княжество България полагат подписи под първата конституция на младата държава. Оригиналът на този най-важен документ веднага е прибран в специално изработено ковчеже.

Същото това Учредително събрание решава, че столица на България ще е София. Парламентът обаче все още няма сграда в новата столица (настоящата е строена в периода 1884-1886, а след това до 1928 г. на два пъти са ѝ правени разширения). Депутатите заседават на няколко места. Първото помещение на Народното събрание в София е дъсчената сграда на ъгъла на ул. “Алабин” и бул. “Александър I”. През 1883 г. обаче тя изгаря. Така първият звънец за Третото обикновено народно събрание удря

в гимнастическия

салон на I Софийска

мъжка гимназия

на “Московска” 49. Това е най-голямата сграда за тогавашна София - има 30 класни стаи, рисувален и гимнастически салон, кабинети и обширен вестибюл. Салонът обаче е приспособен за заседателна зала и на 10 декември същата година посреща с червен килим новите депутати. Поставени са и червени драперии, сложени са 120 седалки за народните представители, преградени са ложи за дипломатическите агенти, както и галерии - вляво за мъже, вдясно за жени. Заседанията на Народното събрание не попречили на занятията в гимназията. Напротив, по същото време в заседателната зала са давали и концерти.

Заради всички тези депутатски премеждия се взема решение за строеж на нова постоянна сграда на Народното събрание. Но докато тя стане готова, Търновската конституция се съхранява в църквата “Свети Крал” (днешната “Св. Неделя”). Остава в храма някъде до 1895 г., когато е преместена в новия парламент, разказа Иванка Гезенко - експерт в Държавна агенция “Архиви”.

Години по-късно, по време на Втората световна война, при бомбардировките над София през януари 1944 г. източното крило на Народното събрание е разрушено. От руините е извадена една каса, в която е ясно, че има документи, но никой не знае какви точно са те. След това касата е забутана сред другите оцелели мебели и забравена. Чак през 1948 г., когато започна ремонт на сградата, касата отново става актуална. Преместена е в кабинета на зам.-шефовете на парламента и се взема решение да бъде отворена.

Тъй като по данни на Академията на науките в нея се намира оригиналът на Търновската конституция, на 17 февруари 1948 г. президиумът на Великото народно събрание свиква специална комисия от депутати, членове на академията и представители на Министерския съвет, Комитета за наука, изкуство и култура, Министерството на правосъдието, Дирекцията на печата и Народната библиотека. Присъства и председателят на Президиума д-р Минчо Нейчев.

Оказва се обаче, че

ключовете от

касата са изгубени

и тя не може

да бъде отворена

по никакъв начин

Тогава от Народното събрание се свързват с Централния софийски затвор, където излежава присъдата си най-известният касоразбивач през онези години - Пантуди, разказа директорът на Държавна агенция “Архиви” доц. Михаил Груев.

От архивите откриват публикация в “Отечествен фронт”, в която е обяснено, че е извикан “майстор-специалист по каси”. Спомени на очевидци обаче сочат, че става въпрос именно за Пантуди. Това е прякорът на

най-големия

български крадец

в началото на ХХ век

- евреина Давид Леви. Няма данни дали и каква сделка е сключил Пантуди с властта, за да помогне с касата при краткото си изваждане от затвора. Разказва се обаче, че е поискал да остане насаме, за да не бъдат разкрити триковете му. Очаквано акцията му е успешна и така от трезора излиза и една тенекиена кутия. В нея е голямото съкровище - оригиналът на Търновската конституция, който за първи път става обществено достояние.

Сред важните документи, открити в касата, са и протоколите за свикването и за закриването на Учредителното събрание, както и за свикването на Великото народно събрание от 1879 г. за избиране на княз на България. Всички са в много добро състояние и се взема решение да бъдат прибрани в касата на председателя на НС, докато Министерският съвет реши на кого да ги предаде за постоянно съхранение. След години са предадени на държавния архив.

Само след броени дни оригиналът на Търновската конституция ще бъде прибран за известно време заради необходимостта от реставрация. Уникалното издание може

да бъде видяно за

последно до 19 май

в изложбената зала на ДА “Архиви”. В последните месеци Търновската конституция обиколи страната в изложба за 140-ата годишнина от приемането ѝ. Тя се организира от Народното събрание и Държавния архив и гостува във всички 28 областни града. Според специалистите конституцията не трябва да се излага на осветяване повече от 60 часа годишно, а сега се натрупаха доста повече, затова има нужда да бъде реставрирана, обясни доц. Груев.

Освежаване ще бъде направено и на Сребърната конституция - измененията на Търновската от 1911 г. В архивите е съхранен екземплярът, поръчан лично за цар Фердинанд, който е обкован специална със сребро и има позлатен герб.