Милиони хора плакаха, смяха се, че дори и ругаеха последния епизод от сериала на HBO “Игра на тронове”. Някои от тях толкова се депресираха, че се наложи да си запишат час за терапия, за да преодолеят последиците от факта, че продукцията свърши. Къде се крие разковничето за създаването на такъв глобален феномен, чийто край буквално може да те отведе до вратата на психолог?
Може би е в изграждането на образите. Както в живота, така и в “Игра на тронове” няма герои. В повечето случаи персонажите вземат решения спрямо личните си интереси, а не в името на народа и далеч не ги вълнува какво сочи моралният им компас.
Първенци в това
отношение са домът
Ланистър,
които управляват Кралски чертог от втори до осми сезон. Церсей и Джейми Ланистър убиха много от противниците си. “Направих го за дома и за семейството си. Бих го сторил отново”, казва Кралеубиецът в последния сезон.
Интересното е, че по-голяма част от зрителите му съчувстват, защото сюжетът на сериала успя да разгърне образа му и да покаже, че обича истински, макар и по доста неподходящ начин близначката си, както и че е готов да се жертва, за да я спаси от белите бродници и Нощния крал. Така убиецът се превръща в герой, който обаче умира безславно заради любовта си.
Церсей е много по-недолюбвана сред феновете, защото е жестока и безмилостна. Най-много това си личи в края на шести сезон, когато взриви септата на Бейлор, подозирайки, че това ще доведе сина ѝ Томен до самоубийство. Само че желязната ръка, с която управлява, сякаш се нрави на жителите на Кралски чертог. Церсей като всеки монарх в историята е усвоила схващането, че народът няма да се оплаква, стига да има хляб и зрелища. Само за сравнение, по времето на много по-либералния крал Робърт Баратеон в столицата царяха бунтове, които златните плащове едва удържаха.
Денерис Таргериан също претърпява драстична трансформация. В началото е безпомощна, едва ли не предмет в ръцете на брат си Визерис, който използва тялото ѝ, за да седне на Железния трон. След това се превръща в халееси без армия, но с три дракона. Използват наивността ѝ, за да се опитат да ги отнемат. Тя обаче
изпепелява и
унищожава почти
всички по пътя си,
но за зрителя това е окей, щом е за добра кауза - освобождаването на робите. Жителите на Кралски чертог обаче са невинни. Те не се борят на ничия страна, а просто съществуват. Е, поне докато изпепеляващият дъх на Дрогон не ги застигна. 
Желанието за власт опиянява Денерис. От страх, че някой ще отнеме трона ѝ, става параноична и жестока. Ироничното е, че дори не сяда на Железния трон.
Образът на Джон Сноу също е интересен. На пръв поглед той е герой, който поставя нуждите на хората над своите. В сериала, отново както и в живота, подобна наивност се наказва. В първия сезон за нея отсякоха главата на Нед Старк. Джон Сноу пък бе изпратен на Вала. Просто светът не е устроен по такъв начин.
Джон е прекалено честен и лоялен към клетвите, които е дал. От него би станал слаб крал, който прекалено много се колебае кое е най-доброто за народа. Като се замислите, и като стратег няма големи победи. Битката на копелетата печели благодарение на Санса, а битката за Зимен хребет - благодарение на Аря и Денерис. Затова и образ като Церсей, който не се интересува толкова от хората, колкото от своето благоразположение, толкова време управлява Седемте кралства.
Ако Джон е като нея,
би умрял от чувство
за вина
Затова и когато убива Денерис, очаква Дрогон да го изпепели. Той не бяга, нито търси къде да се скрие, но драконът се оказва по-прозорлив, отколкото Джон очаква, и разтопява Железния трон.
Образът на Бран Старк остана някак недоразвит в сюжета на сериала. Знае се, че той е Триоката врана, т.е. лети през времето и пази историята. Следователно той вижда бъдещето и всъщност можеше да предотврати овъглянето на Кралски чертог. Той обаче не направи нищо, само засили параноичното поведение на Денерис, разкривайки, че Джон е истинският наследник за трона.
Както се казва, счупи няколко яйца, но успя да направи омлет, т.е. стана крал. Подобна развръзка има логика, тъй като добрите управници познават добре историята, не забравят чуждите победи и несполуки и най-важното е, че се учат от тях. Все пак зрителите останаха да се чудят как, щом Бран е крал, ще предаде знанието си на Триоката врана на някой друг. 
Сестра му Санса също стана кралица, но на Севера. Тя извървя дълъг път, в който се отърва от наивността си и се научи да манипулира хората.
Последният сезон не завърши с идването на демокрация във Вестерос, но се загатна пътят за такава.
Вече кралят няма да
се наследява, а ще
бъде избиран спрямо
своите качества
Е, не от всички жители на Седемте кралства, но от представителите на великите домове.
“Игра на тронове” има толкова голямо въздействие върху зрителите, защото е отражение на живота. Все пак Дж. Р. Р. Мартин, по чиито романи е създаден сериалът, е черпил вдъхновение от реални събития като Войната на розите през XV в. в Англия. Точно стремежът да наподоби исторически личности му помага да създаде толкова многопластови персонажи.
И както в живота, въпреки че няма герои, има злодеи. Такива са Рамзи и Джофри, въпреки че в днешно време е по-подходящо да ги наречем психопати. Те не показват истински чувства към околните, но убиват мнозина, понякога съвсем безпричинно. Това е необичайно за повечето сериали, в които злодеят рядко или никога не извършва нещо наистина зло. В повечето случаи само планира как да го направи, но бива спрян навреме от някой герой.
Подобни непредвидени обрати се очакват и в новата продукция на HBO, която ще представи ранната история на Вестерос, сблъсъка между хората и чедата на гората, както и създаването на белите бродници. В интернет се спекулира, че ще се заснеме и отделен сериал за Аря и приключенията ѝ на запад от Вестерос. (24часа)
HBO вече подготвя
екранизацията
на предисторията
на сериала
Джон Сноу в последния епизод уби Денерис Таргериан.
Церсей и Джейми Ланистър умряха заедно в Кралски Чертог.
Коментари (0)
Вашият коментар