Христо Петков сам пожелал след кастинга да изиграе убиеца в “Дяволското гърло”

“Аз съм убиецът”, каза Христо Петков ексклузивно за “24 часа” два дни преди да бъде показана развръзката в сериала “Дяволското гърло”. И бе изключително развълнуван, защото за първи път можеше да говори без заобикалки за финала на сезона. “Колко пъти досега са ме питали и все се чудя какво мога да кажа, без да издам истината”, започна актьорът.

Този въпрос вълнуваше хиляди българи в последните седмици. Кой е убиецът в “Дяволското гърло”,

зададе го и

премиерът

Бойко Борисов

на двама от актьорите от криминалния сериал на Нова тв, когато се засече с тях на излизане от сградата на телевизията. Истината е, че се срещна с него именно тогава – редом до актьора в главната роля Владо Карамазов бе и Петков, който влезе в кожата на така дълго издирвания престъпник.

Всъщност Христо е от малцината, които знаят истината още от самото начало на снимките на сериала. Издава я само на най-близките си, а те от своя страна я пазят в тайна.

Зрителите, а и не само те непрекъснато го спират, за да го питат какво ще се случи в драматичната развръзка. Предположенията на феновете са много. Някои стигат до заключението, че дори актьорите не знаят и сигурно продуцентската компания “Дрийм тийм” е заснела две версии на финала за заблуда.

Няма две версии! Истината е, че Христо Петков от самото начало знае, че героят му Асен – по-малкият син на прокурор Чанов, е извършителят на серията тежки убийства в района на Смолян, а зад тях се крие много голяма семейна тайна.

Актьорът влиза в “Дяволското гърло” по класическия начин - с кастинг. Но за разлика от други негови колеги, които се пробват за конкретен образ, прослушването му е за няколко роли.

“Асен Чанов, брат съм на Филип. Баща ми е прокурор, а аз исках да стана ченге… исках да му се харесам, но не ми стигнаха силите. Ченгето е ченге в червата, на мен вътрешностите ми са други - не ми се навежда глава, когато конюнктурата го иска... Спомням си, сигурно е било обяд, защото имаше супа. Аз съм с бележника от края на годината, където няма нито една добра оценка.

Баща ми ме удря

по двете страни и

излиза без дума

До днес е разочарован от мен, колкото и тогава…Втората случка, която е издраскала съзнанието ми: Филип навсякъде ме мъкнеше със себе си, а аз го гледах в очите като Бог... Есен. Бяхме много деца, стана късно и леденият дъжд ни настига. Ние двамата по къси ръкави, тичаме към града... Филип трепери и на мен ми е студено, ама мълча. Едно от момичетата му даде якето си. Нататък той разказва, че сме стигнали премръзнали вкъщи. Но аз помня - той взе якето на онова момиче... и в тоя ден стана друг.” Това е монологът на убиеца, който Христо чете на прослушването си.

“Ти коя роля искаш да играеш?”, го пита накрая продуцентът Милошев. “Веднага му отговорих, че искам точно тази, защото усещам героя близо. Не казвам, че разбирам убийците, но

някак си го

почувствах близо до

себе си като

материал, виждах

параболата на героя

Усещах, че е нещо, в което не трябва толкова да се преправям, а по-скоро да се доверя на инстинктите си, което е много важно за нашата професия.”

Може би и заради това, а и заради големия си талант без особена трудност Христо влиза в образа на Асен Чанов - усеща как мисли и действа героят, какви са мотивите му и каква е силата, която го движи.

От самото начало той знае какво е развитието на Асен и че именно той е убиецът. “И, слава богу, защото иначе щеше да бъде много по-сложно”, категоричен е Петков.

Повечето актьори, които играят ченгетата в сериала, говорят с истински полицаи, за да се подготвят за ролите си. Христо обаче не се среща с истински престъпници, за да влезе в кожата на Асен Чанов. “Аз чета подобна литература, гледам такива филми, интересни са ми били такива роли, така че кой знае колко голяма подготовка не съм правил. По-скоро голяма част от работата свършихме с колегите ми - актьорите, режисьорите, сценаристите.

Много си говорихме - важно е да знаеш какво правиш, като се завърти камерата, а не да чакаш да се случи някакво чудо. Винаги е хубаво да си наясно с това какво играеш.”

Когато прочита цялата история,

много му допада,

че всичко е

представено

изключително

автентично

“Няма фантасмагоричен завършек, не е изсмукано от пръстите, за да има изненадващ ефект, а всичко си има обоснование. Всеки от героите стига до някакъв свой край”, обяснява Петков.

За “Дяволското гърло” за първи път цял снимачен екип се изнася да работи през цялото време извън столицата, и то в красивия район на Родопите. “Това много помагаше - че не бяхме в София, където всеки има някаква работа и се занимава и с нещо друго. Всички хора, които срещнахме там, бяха толкова учтиви, навсякъде ни приемаха с отворени обятия.”

Голяма част от снимките са нощно време -

започват в 6 ч

вечерта и завършват

в 6 ч сутринта

“Това не е нищо ново за нас, дори не ни прави впечатление. Имаше екстремни неща, както и моменти, в които нямаше как да работим заради атмосферните условия. Един ден много рано сутринта имаше такава гъста мъгла, просто нямаше как да снимаме”, спомня си Христо.

Той и колегата му Владо Карамазов се познават отдавна – завършват един и същи клас – при проф. Надежда Сейкова, в НАТФИЗ. Въпреки че са много близки в живота, за първи път влизат в ролята на екранни братя. И често обсъждат какво се случва с героите им и как се е получила една или друга сцена дори и след края на снимките. “Примерно той ми се обажда и ми казва: Тук е много добре, обаче тук не ти се разбира или еди- какво си. Или аз му се обаждам и му казвам: Тук повече даде”, смее се актьорът.

Сред една от най-любопитните сцени е боят между двамата братя. Тя се случва в първия ден на терен на втория снимачен екип - на оператора Борис Славков и режисьора Димитър Димитров. “Дойде време за сцената, почти нищо не си казахме - просто завъртяха камерата да видим какво би могло да стане между Асен и Филип. Тази близост, която има между мен и Владо, ни помогна, без да ни режисират особено, да направим сцената. Ако трябва да има хореография този бой, няма да стои естествено. Не сме имали нужда от каскадьор, който да ни показва какви движения да правим. Просто се хванахме за гушите и това беше”, усмихва се Христо.

Той има солидна биография като актьор и в театъра, и в киното, така че не е учудващо колко добре се справя със сцените в сериала. Петков е роден във Варна, а гимназиалното си образование завършва в международното училище в Хага, Холандия, където прекарва три години и половина заради работата на родителите си.

След завръщането си в България се сблъсква по-сериозно с актьорската професия и се усеща как го увлича. Така решава да се опита да влезе в театралната академия. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър и освен с Карамазов е в един клас с Анастасия Лютова, Захари Бахаров, Явор Караиванов и др.

Христо завършва НАТФИЗ през 2002 година, а през 2003 г. влиза в театралната работилница “Сфумато”, в която прави много запомнящи се роли. Но не се ограничава само на тази сцена – играе в пиеси и в Сатиричния, в Театъра на Българската армия, в Театър 199 и в хитови постановки на Народния театър, в чиято трупа е от 2012 г.

Има десетки кинороли, като една от последните му е на Тодор Шумненеца в екранизацията на романа на Милен Русков “Възвишение”.

Петков участва и в доста от новата вълна български сериали, но чак сега сякаш зрителите видяха колко богата палитра от емоции дава той на героите си – те не са никога само добри или само лоши, какъвто е и персонажът му в “Дяволското гърло”.

“Искам да изкажа моето възхищение от Христо Петков - отнесе ми чорапите и накара челюстта ми да падне. Поредната велика, велика игра. Браво и на него, и на другите. Няма такава нечовешка игра”, “Страхотен сериал и специални поздравления за Христо Петков!”, “Велики сте! Този сериал е на световно ниво!”, “Само една дума: “Оскар”!!!”, “Знам, че Христо Петков няма фейс, обаче много му се кефя – Бог си, човече!”, са много малка част от коментарите на зрителите след финала и развръзката с героя на Петков.

“Когато ми се е налагало да играя подобни неща и в киното, и в театъра, по-скоро намирам позитивите. Въпреки цялата чернота на този образ аз си тръгнах от целия процес вдъхновен и по-скоро пречистен, отколкото обременен. Това е хубавото на нашата професия - можеш да преживяваш неща, които в реалния живот не биха могли да ти се случат. Това е вдъхновяващо и пречистващо по някакъв начин. Затова и се занимавам с тая професия”, казва той.