“Дисни” променя 30-годишна матрица, нехае за гнева към тъмнокожата Ариел

Визията на Малката русалка е еталон за начина, по който изглеждат и останалите приказни героини

Друг шамар за почитателите на класиките: в последния филм за Джеймс Бонд черна жена ще бъде Агент 007

Аладин е рисуван по чертите на Том Круз, лицето на Бел събира красотата на Вивиан Лий и Одри Хепбърн, Шрек е копие на френския борец Морис Тилт

“А на хората, разбира се, и наум не идваше, че под тях на морското дъно живее прекрасна малка русалка, която простира белите си ръчички към кормилото.”

Ето че “белите ръчички” са част от описанието, с което датският писател Ханс Кристиан Андерсен рисува с думи Малката русалка - една от своите най-емблематични приказни героини. И още за нея той пише: “...малките морски русалки. Те бяха шест и всички бяха хубавици, ала най-малката беше най-хубава: кожата й бе чиста, нежна и прозрачна като розов листец, очите й - сини като дълбокото море”.

Именно тези ключови елементи от визията на автора за героинята използват като най-силен аргумент критиците на избора на “Дисни” относно актрисата, която ще изиграе Ариел в игрален римейк на култовия анимационен филм от 1989 г. Разгневените се обединиха под мотото #NotMyAriel (Не е моята Ариел) броени дни след като продуцентската компания обяви, че 19-годишната певица Холи Бейли ще се превъплъти в образа. Да, тя има страхотен глас и излъчване, но за съжаление, мнозина виждат единствено нейната тъмна кожа и отсичат, че не може да бъде Малката русалка на големия екран.

За консервативно настроените киномани това не бе единственият удар тези дни, защото се появи информация, че в петия и последен филм за “Джеймс Бонд” по всяка вероятност новият Агент 007 ще бъде... тъмнокожа жена. За това решение обвиненията падат върху сценаристката, известна с феминистките си възгледи - Фийби Уолър-Бридж. Британски медии твърдят, че в ролята на топшпионин ще се изяви британската актриса с шоколадов тен Лашана Линч.

Киното не може да остане незасегнато от пулса на времето, то резонира най-силните тонове.

Затова и от “Дисни” са твърдо решени да внесат свеж полъх, като разнообразят най-иконичните си персонажи, за да спечелят повече симпатии. И този свой дързък ход са готови да защитават без значение от вълните на недоволство. Като никога досега от “Дисни” дори си позволиха коментар по темата чрез изявление в инстаграм профила на дъщерната телевизия на компанията - Freeform.

“Да, авторът на “Малката русалка” е от датски произход. Ариел... е русалка. Тя живее в подводното царство в международни води. Но нека – ей така, заради спора - да приемем, че и Ариел е датчанка.

Датските русалки може да са черни, защото датчаните (като хора) може да са черни. Но спойлер! Героинята е плод на въображението. Затова, ако все още не можете да приемете идеята, че изборът на това невероятно, чувствително и талантливо момиче Холи Бейли е нещо различно от вдъхновяващо, имаме новини за вас... относно самите вас”.

В действителност гневът спрямо решението Ариел да бъде изиграна от тъмнокожа актриса предизвика на свой ред още по-възмутителни обвинения към тази расистка проява. Самата Холи Бейли сподели още преди да се завихри бурята, че дебютът й в киното точно в тази роля е сбъдната мечта за нея.

Игралната трансформация на Ариел безспорно е голям залог от страна на продуцентите, защото това е повече от ключова героиня на “Дисни”. Чертите и начинът, по който изглежда русалката, са матрица за всички останали женски персонажи на компанията. Иначе казано Ариел е еталон, наложен точно преди 30 години, заради който и другите любими принцеси са с огромни очи, малки деликатни носове и добре оформени скули.

Това означава, че повече от три десетилетия “Дисни” продава много специфично лице като културен идеал за момичетата, но е нереалистично.

“Идеал, който анатомично не е възможен, но който подчертава основно европоидни черти”, пише Vox.

Сега обаче компанията разчупва изпитаната си матрица, за да даде нещо повече на публиката и чрез подетата линия любимите анимации да се трансформират в игрални ленти - да се доближат до действителността.

Любопитното е, че все пак нереалната визия на Ариел изхожда от съвсем истинско очарование. Първите скици с образа на Малката русалка са вдъхновени от съпругата на аниматора Глен Кийн. Прототипът на окончателната версия на образа обаче е 16-годишната актриса Алиса Милано, която днес вече е на 46. Не, тя определено не може да изиграе очарователното и невинно морско създание, ако някой се осмели да предложи.

Злата морска магьосница Урсула е така фрапантна заради неудържимата Дивайн - другия Аз на американския актьор Харис Глен Милстед.

И други анимирани любимци всъщност отразяват автентичните образи на действителни знаменитости. Създателите на Аладин първо решават, че е най-подходящо да използват за него визията на актьора Майкъл Дж. Фокс, но после размислят. Излъчването му е твърде момчешко. Друг обаче е перфектен - Том Круз. Емблематичните панталони на Аладин пък са вдъхновени от широките панталони на марката MC Hammer.

Без никакво колебание Рон Клемънтс и Джон Мускер още отначало решават, че колоритното лице на Джина трябва да копира изцяло неповторимия чар на комика Робин Уилямс.

Елегантният вид и грациозните движения на Снежанка пък са вдъхновени от тези на актрисата и хореограф Мардж Чемпиън. Чрез ротоскопиране нейните жестове и поведение са дадени на най-красивата (според огледалцето) в приказния свят, а за целта актрисата трябва да носи бейзболна каска, защото главата на героинята е по-голяма от тази на обикновен човек.

Историята на Покахонтас може и да е вдъхновена от живота на истинската индианка със същото име, но нейната визия е идентична с тази на актрисата Ирен Бедард. Тя служи като модел за художниците, а след това дава и гласа си на принцесата, като я озвучава.

Прелестната Бел е събрала очарованието на няколко възхитителни дами - нейният дързък характер се базира на литературната героиня Джо Марч, изиграна в “Малки жени” от Катрин Хепбърн, изящността й - на балерините на Едгар Дега, а красотата на лицето й съчетава черти на Вивиан Лий и Одри Хепбърн.

Алиса оживява в Страната на чудесата както на хартия, така и на големия екран благодарение на главната си вдъхновителка - 10-годишната Алис Лидъл. Луис Карол е създал своя неповторим шедьовър, воден от магията на това момиченце.

Знаехте ли също, че най-симпатичното чудовище Шрек е създадено по образ и подобие на френския борец от руски произход Морис Тилт?! Като дете той бил наричан Ангела заради миловидните си черти, но на 19 години е диагностициран с рядка болест - акромегалия, която кара всички кости в тялото и най-вече тези на лицето да растат неконтролируемо.

Заради това мнозина по-късно го наричали Чудовище, но както знаем от историята на Шрек - външният вид често се разминава с прелестите на душата.

Първият анимационен секссимвол Бети Бууп се превръща във феномен, изцяло почерпан от сластния вид на американската певица Хелън Кейн. Тя не била уведомена, че ще “вдъхнови” тази героиня, и съвсем естествено си потърсила правата в съда. Загубила делото, защото въпреки очевидната прилика между нея и Бети Бууп образът на певицата и начинът й на пеене не са оригинални.

А на кого ви прилича Мистър Бърнс от “Семейство Симпсън”? Ами да, на самия барон Джейкъб Ротшилд.

Актрисата Елинор Одли пък имала такова злодейско излъчване, че Злодеида от “Спящата красавица” е нейно анимирано копие, тя озвучава същата героиня, като подпомага създаването и на злата мащеха на Пепеляшка Лейди Тримейн.

Дори прототипите на робота Уол-и са истински хора: комедийните актьори Бъстър Кийтън, Жак Тати и режисьорът Уди Алън.

Времето минава и всичко се променя. Едно разчупване на шаблона не би могло да навреди, така че консервативно настроените умове просто трябва да датат шанс на новата Ариел, която, изглежда, ще бъде и много по-истинска от вече познатата. Без “бели ръчички” като по Андерсен, но с неповторим глас и обаяние точно като по Андерсен. И оставяйки настрана големия екран, нека отново да отворим приказката на датчанина и да се спрем на важните послания от нея. А именно, че героинята външно не е обрисувана толкова богато, колкото вътрешно. И че е заредена най-вече с неподправена доброта и непреднамереност към непознатото.

“Аз зная, че ще обикна от все сърце света над водата и хората, които живеят там.”

И така тя прохожда на сушата, за да стигне до своя финал, макар че, както знаем, Андерсен не позволява на прекрасното морско създание да заживее щастливо с княза, а я пожертва заради неговия личен хепиенд.

Защото така е в света над водата и хората, които живеят там - нищо не е просто черно и бяло.