Български инженер прави най-хубавият запис на първия изкуствен спътник на Земята

След като преди броени дни президентът на България – Румен Радев – награди с орден „За военна заслуга“ първа степен о. р. генерал-майор Александър Александров – легендарният български космонавт, сега ви предлагаме да си припомни постиженията на някои родни инженери, свързани с космонавтиката.

Предлагаме ви откъс от книгата на Милена Димитрова – „Златните десетилетия на българската електроника” – в който талантливият инж. Стефан Ангелов, един от създателите на българския калкулатор „Елка” и на редица други иновации в изчислителната техника, разказа как през есента на 1957 г. предците ни са били достатъчно добри специалисти, за да уловят и препредадат сигнали от първия изкуствен спътник на Земята.

Инж. Стефан Ангелов

През пролетта на 1957 г. прочетох в руското списание „Радио”, че ще се пуска изкуствен спътник на земята. Ще тежи 70–80 кг, ще обикаля Земята с период около час и половина на височина неколкостотин километра. Орбитата му ще е под наклон 65 градуса, т.е. ще обхожда от единия полярен кръг до другия. На спътника ще са качени два радиопредавателя – единият на 22, а другият – на 40 мегахерца. И следваше ориентировъчна статия – какво ще представлява първият спътник.

Новината, че го пускат, гръмна на 4 октомври 1957 г. По това време Лабораторията в завод „Ворошилов” към Отдел 14, който се занимаваше с военното производство, беше под мое наблюдение. Спомних си за статията, а скоро съобщиха и че сигналите на спътника са чути в Кабул в еди-колко си часа. Веднага сметнах по картата, засякох посоката и се ориентирах кога ще мине над България.

Беше предобед, взехме един военен предавател – стабилна руска станция, чувствителен приемник. И още като го свързахме, се чу „Бип-бип-бип-бип”. Засякохме го! На 40 мегахерца, на по-високата честота. След час и половина се появи пак, сигналът беше по-слаб, но сметките ни се потвърдиха. Изчислих кога точно ще мине над София, за да се чуе още по-ясно.

Излезе, че ще бъде над София на 6 октомври през нощта. Петър Хинков – отличен техник, с когото работехме, той слагаше инженерите в джоба си, а имаше и мотор „Ява”, мина с него да ме вземе от вкъщи късно предната вечер. Отидохме в завод „Ворошилов”, нагласихме апаратурата и – сигналът се чу идеално! Даже констатирахме доплеровия ефект. Направихме чуден запис.

Огромна радост и еуфория ни обзе – за първи път край Земята пътува изкуствен спътник. И за първи път ние ясно ловим сигналите му от София.

Във вестника прочетох, че руснаците видели спътника, и пак си направих изчисленията кога ще мине над България. Падаше се на 12 октомври призори. Нагласих си часовника през нощта и станах, за да бъда първият, който от балкона на 5-ия етаж ще види как спътникът прелита над София. Само че той мина малко по на изток. Появи се откъм съзвездието Малката мечка и се придвижи източно от София по посока към Истанбул. Гледах го около минута и нещо. И веднага се обадих на Петър Хинков да отидем да известим хората – че утре пак ще мине в еди-колко си часа. Времето е ясно, да го видят всички българи.

Качваме се на мотора и отиваме в обсерваторията в Борисовата градина. Надявахме се астрономите да съобщят, че утре има благоприятни атмосферни условия да се наблюдава спътникът над София. Там обаче намерихме само един асистент на проф. Бонев, казваше се Никола Николов, по-късно и той стана професор. Но като му казахме за какво сме дошли, се изплаши. Не смея, казва, да пусна съобщение. Професора го няма, да не стане някой гаф.

Скачаме пак на мотора и се озоваваме в Радио София. И добре, че носехме с нас записа от предишния път. Пуснахме го и хората ахнаха. Най-хубавият запис! Даже и руснаците нямаха такова качество – външен сигнал, с кварцова стабилизация, и понеже през нощта няма никакви смущения – чува се идеално чисто. Повярваха, че сме сериозни.

Поискаха даже да напиша и съобщението, та седнах във фоайето и го съчиних.

Радио София излъчи три пъти нашето съобщение. Звъни часовникът на следващата сутрин, скачам и що да видя? Улиците пълни с хора! Едва тогава осъзнах отговорността. Ами ако нещо сме сбъркали в сметките? Ами ако спътникът е паднал? Почнах да настръхвам, но ето в този момент той се появи!

Оттогава почнахме всеки ден да съобщаваме в колко часа ще се покаже спътникът и откъде да се наблюдава.

Цяла България изпадна във въодушевление. Почнаха с камиони да ходят на Витоша, да виждали по-добре. Повдигна им се духът на хората. А и времето се случи безоблачно.

Цяла седмица го гледахме. Всъщност ние гледахме ракетата, която го бе извела в орбитата, а от спътника само долавяхме звуковия сигнал. Той е малък и не се вижда с просто око от Земята.

Това бе „Спутник 1”, ракета Р-7, втора степен. За 98 минути обикаля земята.

Отидохме и в БТА, а и във в. „Работническо дело” поместиха съобщението: „На еди-коя си дата през октомври 1957 г. Стефан Ангелов, Петър Хинков и Симеон Калеев наблюдаваха минаването над България на първия изкуствен спътник и ракетата-носител”.

А като пуснаха втория спътник (с кучето Лайка), той беше по-голям и по-ярко се виждаше. Спомням си, бях нощна смяна, но като се върти спътникът, по-ясно се вижда. Изглежда, пулсира, защото се виждаше ту по-ярко, ту по-слабо. Пак беше през 1957 г., но през ноември.

Из „Златните десетилетия на българската електроника”

Книгата може да поръчате тук!