Леда Милева печели телевизор от лотарията и става директор на БНТ

Властта я уволнява през 1968 г., подплашена от Пражката пролет

Леда Милева е третият директор на Българската телевизия. Преди нея са Борислав Петров и Васил Баев, за които днес почти никой не си спомня. Докато споменът за нея на ул. “Сан Стефано” е още жив.

Дъщерята на поета Гео Милев оглавява телевизията на 1 юли 1966 г. по доста любопитен начин. Медията тогава все още е само българска телевизия (БТ), национална (БНТ) ще стане след години.

През пролетта на 1966 г. Леда Милева случайно си купува билет от Държавната лотария и печели телевизор “Опера”. Скоро след това Кирил Василев, който е шеф на Комитета за телевизия и радио, я вика в кабинета си и ѝ предлага да оглави новата културна институция, която след създаването ѝ на 26 декември 1959 г. се радва на голяма зрителска любов.

Леда Милева

отказва поста

“Заявих му, че не обичам телевизията, защото отнема ценно време, пречи на децата да си учат уроците...”, разказва Милева в литературната анкета, която прави с нея критикът Ивайло Христов през 1998 г.

Тя обаче признава за спечеления от лотарията телевизор и това дава повод на Кирил Василев да каже нещо в смисъл, че щом е спечелила от лотарията, значи телевизията е предопределена за нейна съдба и трябва да поеме поста.

Милева се съгласява, но при условие сама да избере екипа си. По онова време всички назначения в БТ се одобряват от ЦК на БКП и са предимно хора от радиото. Сградата на телевизията се помещава в бивше италианско училище на ул. “Тулово”. Високата сграда още не е построена.

Заради това “текучество” от радио “София” към БТ поетът Димитър Светлин написва епиграмата:

Всичко улаво

отиде на “Тулово”.

Леда Милева кани в екипа си драматурга Иван Радоев, поета Никола Инджов, публициста Серафим Северняк, сценариста Банчо Банов, композитора Петър Ступел и др. За сътрудници са привлечени едни от най-известните тогава поети и писатели като Валери Петров, Павел Вежинов, Радичков, Хайтов, режисьорите Вили Цанков и Гриша Островски, журналистите Владимир Костов, Димитри Иванов...

По онова време Леда Милева е известна на цяла България с детските си стихотворения и особено с абсолютния й “хит” “Зайченцето бяло”. Малцина обаче знаят, че тя е завършила Американския колеж в София и Института за начални учителки и е учила право в Софийския университет, че от 1944 до 1951 г. ръководи детско-юношеските предавания в радио “София” и че от 1951 до 1960 г натрупва солиден редакторски опит в детските отдели на издателствата “Народна младеж”, “Български писател” и като главен редактор на списанията “Пионерска самодейност” и “Дружинка”. От 1960 г. е зам.-председател, а после и председател на българския ПЕН клуб. (Клуб на поети, есеисти и новелисти - б.а.)

С това сиви е съвсем обяснимо, че Леда Милева ще заложи най-много на културата в програмата на БТ. “Общата задача беше да се въведе повече култура във всичките й компоненти - като се започне от сценария и се стигне до грижата за правоговора и езиковата култура”, казва тя в литературната анкета.

Първият голям успех

на нейното

управление

е забавната програма “Карнавал на животните” по музика на Камий Сен-Санс. Спектакълът е отличен с наградата “Сребърна роза” на най-големия фестивал на забавните жанрове в Монтрьо, Швейцария.

Около може би най-големия успех на Милева, а и на цялата телевизия - мюзикъла “Човекът от Ламанча”, има цяла епопея. През 1966 г. по време на конгрес на ПЕН клуба в Ню Йорк тя гледа мюзикъла “Човекът от Ламанча” и е силно впечатлена от него.

Решава, че този спектакъл трябва да бъде поставен и в БТ, но няма текста, няма и музиката. След година обаче пак е в Ню Йорк и съвсем случайно в една книжарница вижда текста на “Човекът от Ламанча”. Заедно с него си купува и грамофонна плоча с оригиналните записи.

Милева възлага постановката на режисьора Гриша Островски. Петър Ступел сваля музикалната партитура от плочата. Главните роли са поверени на Коста Цонев (Дон Кихот), Никола Анастасов (Санчо Панса) и Жоржета Чакърова (Дулсинея). Крайният резултат - изключителен спектакъл.

При управлението на Леда Милева стартира публицистичното предаване “Панорама”, което върви и до ден-днешен. Учреден е международният фестивал за телевизионни постановки “Златната ракла” в Пловдив, който също е жив и здрав и днес. Става особено популярен и фестивалът “Златният Орфей”, за който тия дни се писа, че щял да възкръсне за нов живот.

И да не забравим: през лятото на 1969 г. тръгва 13-серийната телевизионна поредица “На всеки километър”. Филмът, при който улиците наистина опустяваха! Социологически проучвания тогава показват, че 99,6 на сто от анкетираните са гледали сериала.

А почти неизвестният дотогава Стефан Данаилов се превръща в звезда, но и той не може да съперничи на всенародната любов, с която се сдобива Григор Вачков заради Митко Бомбата.

Сценаристи на сериала са Павел Вежинов, Свобода Бъчварова, Евгений Константинов, Костадин Кюлюмов и Георги Марков. Когато стават готови, се оказва, че при всеки автор героите говорят по различен начин. Възлагат на Марков да сложи ред в нещата. След като напуска България и е обявен за невъзвращенец, името му е изчегъртано от лентата на филма.

“В сериала има доста наивитет, но за времето си той отговори на зрителските изисквания. Задоволи една обществена нужда и неслучайно и до днес не е забравен”, казва Леда Милева през 1998 г. При нейното управление се снима и продължението на “На всеки километър”, сериалът е излъчен през 1971 г.

Леда Милева признава, че до 1968 г. не е имала големи неприятности като шеф на БТ. Но когато социализмът се разклаща и ръководителите в Чехословакия започват да говорят за “социализъм с човешко лице”, контролът и натискът върху телевизията се втвърдяват. Властта обявява война и тесните панталони и късите поли и цензори на различни равнища бдят и слухтят да не би в някое предаване да се появят

мъже с тесни

панталони и жени

по минижупи

И ако това все пак донякъде е разбираемо, няма нормално обяснение на забраната за излъчване на телевизионната новела “Един снимачен ден” по Валери Петров. Секретарят на ЦК на БКП Венелин Коцев лично нарежда филмът да бъде спрян, въпреки че вече е програмиран за излъчване. Без обяснения.

Леда Милева изживява това арогантно посегателство много тежко, преживява го като дълбока лична драма. Сега често дават този филм по някой от каналите на БНТ - гледайте го и се помъчете да открите какви са били идеологическите страхове на цензорите, за да го забранят.

Но тогава е 1968 г. и особено след като войските на Варшавския договор прегазват Прага и надеждата за пролет, облаците над телевизията се сгъстяват.

“Появи се някаква шпиономания, породи се страхът, че и нашата телевизия може да изиграе роля,подобно на чешката при събитията в Прага”, обясняваше Леда Милева.

Назначена е специална комисия, която

прави идеологическа

чистка на кадрите

Уволнени са всички, доведени от Милева. Един ден главният идеолог на БКП Венелин Коцев я вика в кабинета си и изнася лекция по лицемерие. В ЦК нямали особени претенции към работата ѝ, но е грехота такава талантлива детска писателка като нея да си губи времето в телевизията.

Леда Милева е сменена от Павел Писарев, който пък само след 2-3 месеца е сменен от Кирил Василев. През 1972 г. започва “славният” десетгодишен период на Иван Славков...

А Леда Милева е пратена за зам.-началник на отдел “Печат и културно сътрудничество” в МВнР. До края на 1978 г. е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейни стихове на френски език в серията "Представителни творби на световната литература".

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература “Панорама” и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Депутат е в Осмото и Деветото народно събрание и в 7-ото велико народно събрание.

Умира на 93 години на рождения си ден - 5 февруари 2013, г. в София.