Бригита Чолакова: Слезеш ли от екрана, след три дни са те забравили

20 години след смъртта на тв легендата в БНТ няма нейни архивни кадри

“Слезеш ли от екрана, след три дни са те забравили.” Бригита Чолакова често казва тези думи и в приятелска компания, и на живо от екрана на БНТ. Тогава - когато телевизията беше единствена, а лицата в нея бяха почти обожествявани, забележката ѝ сигурно е звучала чудато. Днес обаче я разбират много добре всички, които работят в многобройните телевизии, нароили се след демокрацията у нас.

Но точно Бригита Чолакова - красивата, интелигентна и педантична тв водеща от онова време, се превръща в категорично опровержение на собствените си думи. Защото 20 години след смъртта ѝ зрителите продължават да я помнят и да се възхищават от нея. Абсурдът е, че БНТ не може да покаже на аудиторията си много от нейното телевизионно наследство, защото от архива с авторските ѝ предавания не е останало нищо. А те не бяха никак малко - “Тв обектив”, “Пожелахте да видите”, “Телевизията представя”, “Стил” и “Телевизионен неделник”.

Дълги години в “Неделника” заедно с Бригита Чолакова работи Иван Иванов, наричан от приятелите и колегите си Дядото. На 6 октомври - точно 20 години след смъртта ѝ, той припомни във фейсбук думите ѝ за късата телевизионна памет.

Двайсет години са твърде дълъг период, цяло едно поколение се сменя за това време. За жалост, някои от колегите на Чолакова вече не са между живите, други не са толкова активно заети в телевизията.

Има обаче двама души, работили с нея, които днес са сред най-популярните лица от малкия екран - Радина Червенова и Милен Цветков.

Мислели, че Радина

Червенова е

дъщеря на Бригита

По онова време често се правят пътувания из страната с певци, ревю и срещи с известни хора. Червенова се включва в тях, за да представя ревюто и колекциите. Тогава все още не се е наложила на екрана и почти никой не я познава. След края на един от спектаклите от публиката я питат дали не е дъщеря или близка на Чолакова, тъй като гласът ѝ и начинът ѝ на говорене били същите. “Вероятно тембърът и гласът ми са напомнили на някого за нея. Със сигурност човек поема различни маниери и държане, особено ако харесваш някого много”, обяснява Червенова пред “24 часа”. И си спомня: “Тя имаше много характерна мелодия на говора, типичен изказ. Може би, работейки заедно, по някакъв начин съм го възприела, защото много харесвах нейното поведение. Тя е първият водещ в българския ефир, който говореше на хората. Не рецитираше, не наизустяваше, просто говореше. Имаше абсолютно естествено поведение. Цялото ѝ тяло, начинът, по който седеше, по който се усмихваше, нямаше нищо изкуствено. Изиграваше го перфектно. Беше много ярка и владееше положението. Още преди въобще да стигна до телевизията, съм я гледала на “Златният Орфей” как владее сцената, положението, тя командва, тя разпорежда, тя е истински водещ със самочувствие. Седи си на мястото с авторитет и респектиращо.”

Радина Червенова вече работи в телевизията, след като е издържала конкурс, продължил цяла година, когато Бригита Чолакова я забелязва и я кани при нея. По онова време тя прави едночасово предаване с гости и репортажи, в което влиза и тегленето на тотото. “Голямо признание беше за мен, че ме е забелязала. Тя много трудно приемаше и признаваше някого. Трябва наистина нещо много да ѝ хареса, да го приеме, да е в нейния стил.”

В телевизията наричали Бригита Чолакова Железния Ханс. Малката причина е, че майка ѝ е германка, а баща ѝ - арх. Васил Пейчев, е немски възпитаник. По-съществената обаче е, че тя е пословична с дисциплината си и взискателността си - и към целия си екип, но и към самата себе си.

“Страхуваха се от нея, защото тя не правеше компромиси и изискваше много, както прави един истински професионалист. Тя знаеше какво иска, не беше някакъв каприз. Никога не грешеше, имаше нюх за телевизия. Беше много характерна. Каквото и да води, тя се гледа, просто хората обичаха да я гледат”, казва Радина Червенова.

Милен Цветков

никога не се е

страхувал от Бригита

“Страшна във всяко едно отношение.” Така с една дума известният тв журналист описа пред “24 часа” легендарната водеща.

“Мен никога не ме е било страх от нея, аз я харесвах и като жена, макар че беше доста по-възрастна от мене. Но ми беше много симпатична. Беше атрактивна в моето съзнание, може би защото беше първият известен човек, с когото се сблъсках и имах общи моменти в работата, в които да я опозная извън екрана”, обяснява Цветков.

Видял е и още нещо - “беше много строга, но зад тази строгост стоеше много фина жена”.

Когато се запознава с нея, той е част от студентската програма “Ку-ку”. Екипът ѝ няма собствена стая и затова се събира в кабинета на секретарката на Стефан Енчев - тв водещ на публицистичното предаване “Гледища” и шеф на идеологическата редакция. Съседната стая е на “Телевизионен неделник”.

“Седя си при секретарката на г-н Енчев и в един момент влетява Саня Исайлова (известна водеща от екипа на предаването - б.а.). И казва: “Търсим две хубави момчета, за да направим тотото “5 от 35”. Тогава секретарката съвсем естествено каза: “Ето го единия” и сочи мен”, разказва Цветков.

След като той се съгласява да бъде хубавото момче, след около час го викат и той сяда на стол пред Бригита. “Няма да забравя как тя беше кръстосала крак върху крак и ме гледаше изпитателно.” Разпитва го кой е, какъв е, после му обяснява, че искат да направят “5 от 35” като игра - първата тв игра.

Снимките са в Зимния дворец на спорта в Студентски град. Отива Цветков, Бригита също пристига и го пита “Кънки караш ли?”. Веднага след това се провиква: “Дайте му едни кънки”. В първия ефир той трябва да се появи, пързаляйки се, да влезе в кадър, да каже някакви неща, след което да отиде да интервюира някакъв човек на руски.

Очевидно се е справил достойно, тъй като след представянето му Чолакова го пита дали иска да остане в “Неделника” и той работи там близо година.

“Не знам дали съм я копирал в годините, но съм се държал по същия начин, по който се държеше тя. Това е любов към детайла, не е просто да наринеш, да наринеш, да го изпляскаш в студиото и да го покажеш на зрителите. Има си неща, които трябва тънко да се пипнат, да се направят, за да бъдат смислено поднесени на екрана. Ей за това се е грижела. Наричаха я Железния Ханс. Беше. Спомням си един как тичаше с една престилка. Тя казва: “Тука трябва да има телефон”. Някой се обажда: “Не може да има телефон”. “Е как така не може да има”, реагира тя сърдито и помня как дойде оня с престилката и след 10 минути вече имаше телефон”, разказва Цветков.

Бригита Чолакова няма огромен кабинет в телевизията, нито секретарки. Екипът на “Телевизионен неделник” е в една най-обикновена стаичка с няколко бюра, едното е нейното.

“Когато искаш да постигнеш нещата, които си заложил, и когато имаш отношение към работата си, а не просто я вършиш механично, изглеждаш по този начин, по който изглеждаше тя”, казва Милен Цветков за Бригита.

Тв водещата е родена на 12 октомври 1933 г. в София. Кариерата ѝ в телевизията започва като водеща на “Златният Орфей” през 1968 година. Преди това обаче стартира от най-ниското стъпало - говорителка на Централна гара.

Омъжва се три пъти, но няма деца. Умира ненавършила 66 години от тромб, който запушва притока на кръв към сърцето ѝ.

Щастлива ли е била? “Не съм я видяла нещастна, страдаща и оплакваща се. Със сигурност не ѝ е било лесно, но беше войник. Тя и професията е такава. През всичко винаги е минавала с достойнство. Поне това е впечатлението, което е оставила”, казва за нея Радина Червенова.