Милчо Левиев - безусловно различният

B 22 ч българско време в събота (12.10.) на 82 г. почина Милчо Левиев, легендарният композитор и джаз пианист, съобщиха негови близки.

Преди десетина дни той се е свързал с Игор Марковски, за да получи правата за книга, която искал да издаде. След това обаче рязко се е влошил, каза Марковски пред “24 часа”.

Вестникът научи, че джазменът преди 2 месеца е счупил крак, залежал се е и това може би е довело до емболия. Фаталното падане от леглото води до счупен прешлен. Инсултът го спасява от мъките.

Милчо Левиев е роден на 19 декември 1937 година в Пловдив в еврейско семейство. Той е брат на художника Йоан Левиев.

Завършва Държавната консерватория през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг-бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966 г. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

По идея на Радой Ралин създава групата “Джаз Фокус' 65", с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни “Вчера” (Yesterday). Пише и филмова музика, както и симфонии и камерна музика.

През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анджелис. Остава с него до 1977 г. В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и води майсторски клас в Нов български университет. През последните години живееше в Солун.

Бог да го прости!

Изпревари своето време

По повод смъртта на Дон Елис близкият приятел на Милчо Левиев Емил Бояджиев му пише развълнувано писмо. В него той определя американския тромпетист и лидер на биг-бенд (оценил и привлякъл в състава си Милчо) като Completely Different (безусловно различен).

Това определение е висока оценка за творческото любопитство към света и дързостта да се взривят каноните на едно изкуство, родено и разпространено като американско, но развило се в много по-широки граници. В джаза това вече е правено, макар и като спорадични опити и моментни увлечения по “екзотиката”.

Пионерите винаги са самотници

и само в редки случаи биват напълно разбрани от съвременниците си. Такъв е Дон Елис, такъв е и Милчо Левиев. В ниско подстриганата от режима, подравнявана и насилствено водена към предсказуемост и покорност човешка маса той стърчи не само с чепатия си характер, но и - главно! - с далечния прицел на своята творческа дързост.

Социалното инженерство на комунистическата доктрина не позволява на “гнилата интелигенция” толкова далечни хоризонти, особено когато се простират отвъд желязната завеса. И когато са в териториите, изначално чужди и дори заплашителни за марксистко-ленинската идеология. Тя не е в състояние да разбере и приеме факта, че изкуството, в това число и музиката, не се подчинява на фалшиво създадената и нормативно наложена естетика на социалистическия реализъм. Особено в музиката, която у нас наваксва вековните пропуски в еволюционното развитие и се стреми да не изостава от духа на времето и неговите художествени ценности. И защото музиката е изкуство на живия контакт, способен да потвърди нечия идея или да роди нова.

Плодотворното

творчество на

Милчо Левиев

и сходството на неговите търсения с тези на Дон Елис най-категорично доказват нематериалния характер ва условните граници в изкуството. Ако все пак има граници, те са вътре в самия артист и прекрачването им е въпрос на абсолютно духовно разкрепостяване. Макар и в напълно различна политическа, икономическа, социална, ментална и културна среда подобно разкрепостяване, при това паралелно във времето, наблюдаваме и при американеца Дон Елис, и при българина Милчо Левиев. Което в чисто психологически план ги сближава, синхронизира идеите им и първоначално задочно, а сетне и в съвместна работа ги превръща в единомишленици. И двамата са

изпреварили

своето време,

жалонирайки нови посоки и пътища в музиката, наречена джаз. Две Completely Different личности от двете противоположни страни на земното кълбо.

Жест на признателност и болка по загубата на приятел и съмишленик е пиесата на Милчо Левиев Pavane for a True Musical Prince или Don’s Song, записана по-късно с квартета Free Flight.

Но Милчо не остава само при първоначалния жест на признателност към Дон Елис. През май 2000 г. The Don Ellis Memorial Library е поверена за съхранение и ползване на Департамента по етномузикология при Калифорнийския университет UCLA. От прагматична гледна точка това прехвърляне може да се разглежда като своеобразно хербаризиране на наследството, оставено от тромпетиста. Тоест да се ползва главно с научна и учебна цел.

Милчо Левиев отдавна таи в себе си разочарование от все още подценяваното - от критиците, историографите и културолозите - реално място на Дон Елис в еволюцията на съвременната музика и джаза в частност. При това неустановено в йерархията на ценностите. Той споделя с музиканта и продуцента Ник ди Скала огорчението си и идеята да запише

специално

подготвена

мемориална

програма, посветена на музиката на Дон Елис. В този момент тя напълно съвпада с намерението на Ди Скала да създаде Don Ellis Critical Edition Series за издаване като нотен текст и звукозапис на класическите пиеси на големия музикант. Двамата постигат пълно разбиране по въпроса.

Милчо Левиев записва соловата програма Multiple Personalities – Milcho Leviev Plays the Music of Don Ellis, с която стартира проекта на Ди Скала. Като завършен CD продукт тя вижда бял свят през 2006 г.

Подобен жест на признателност към музиканта, който е негов бенд лидер и творчески съмишленик, по-късно Милчо Левиев проявява и при особено задълбоченото внимание към музиката на своя учител по композиция Панчо Владигеров.

Това са обобщени актове на етичност от най-висш вид, каквито в джазовите среди (пък и в музикалните като цяло) не са толкова често срещани. Особено в България, в която взаимоотношенията все още са много далеч от онази рафинирана фина настройка, която характеризира развитите в културно отношение общества.

Владимир Гаджев е автор на биографична книга за Милчо Левиев “Артистът не е

самотен остров”.