Лидерът на БСП - София, който води листата за общински съветници, е един от най-желаните ергени в политиката
Какво привлекателно може да има в един политик? Много, ако е млад, успял, начело на най-голямата червена структура и с обещаващо бъдеще. Не е случайно тогава, че Калоян Паргов е един от най-желаните ергени в политиката.
Той е лидер на БСП - София, общински съветник и председател на червената група в Столичния общински съвет, водач на листата на соцпартията за съветници в столицата.
Паргов се е доказал като фактор в партийния и политическия живот у нас, но има много още какво да направи за личния си живот. Отдаден на партията и другарите си, на задачите в Столичния общински съвет, той отделя все по-малко време за себе си. А комбинацията между успял мъж и политик със сигурност е афродизиак за много жени и лидерът на БСП в София не страда от липса на внимание. Паргов обаче не бърза в избора си.
Иска да е 100%
сигурен, че ще
срещне жената
с главно Ж,
онази, която ще го допълни като човек.
42-годишният политик определя себе си идейно като потомствен социалист. Роден е през 1977 г. в Пловдив и първите му 5 г. минават в къща в съседство с централата на БСП в града. Наследник е на бележит род.
Прадядо му Наум Темчев е бил учител в прочутата навремето си Солунска гимназия. Бил е родом от Загоричене, Костурско (днешна Македония), откъдето е и основоположникът на левицата у нас Димитър Благоев. Дядо му Ангел Темчев пък е роден в Битоля и до 1945 г. той и съпругата му живели в Ксанти и в Кавала. “Можело е и да останат, но условието е било да се погърчат. Тогава дядо ми много ясно е казал: “Аз съм българин от Македония и никога няма да предам рода си, никога няма да предам България.” И са се установили във фамилната къща в Пловдив”, разказва Паргов.
Баща му е специалистът по киберсигурност и криптиране на информацията проф. Драгомир Паргов. Той е работил в научноизследователските звена на армията, а преди да стане академичен човек, бил полковник. Като такъв получава назначение в София.
Така малкият Калоян се мести със семейството си в столичния квартал “Надежда”, където живее и до днес, защото смята, че “когато един политик се отдели от земята, той е приключил”.
“Баща ми беше от тези, които галят само насън. До един момент ми беше доста криво заради военната дисциплина. После разбрах, че това ми дава предимство - не чакам похвала за това, което върша. Той ме научи да бъда доволен, когато сам съм се справил с трудностите и предизвикателствата”, казва Паргов.
Като малък днешният политик
мечтаел да стане
футболист като
Христо Стоичков
На терена е чупил и ръце, и крака, налага се дори да му правят операция заради тежка травма. Не става футболист, но остава пристрастен към спорта. През годините е тренирал и лека атлетика, плуване, гребане, тенис на маса, спортни танци. И днес продължава да спортува във всеки свободен час от деня - ходи на фитнес, кара колело и плува. Старае се да ходи пеш поне по няколко километра.
“Освен физическо и психическо разтоварване, това ми помага и в работата като общински съветник, защото виждам хората и настроенията им, а и конкретните им проблеми - изкривени или потънали плочки, нова дупка на асфалта”, обяснява Паргов.
Казва, че казармата също го е научила на много неща. През 1996 г. служи в подготвителен център във Враца, а след това е разпределен в обслужващите батальони на Генералния щаб и МО, тъй като знаел чужди езици и можел да работи с компютър. Служи в канцеларията на Генералния щаб, където сменя двама началници - генералите Тотомиров и Михов, както и няколко министри на отбраната от времето на Жан Виденов и на Иван Костов. Работи и в протокола, откъдето и до днес има контакти с представители на чужди въоръжени сили, с които в онези години се провеждат съвместни учения по програмата “Партньорство за мир”.
След казармата решава да учи международни отношения. Причината е в другия му дядо - Асен Авджийски, който е бил ятак на партизанина Жельо Демиревски. Той много му разказвал за войната, за Сталин, Чърчил и Рузвелт, за следвоенните отношения, за силата на дипломацията. Паргов обичал историята и решил да стане дипломат. “Това разочарова баща ми, който искаше да продължа неговия занаят и ме попита как може да ми се занимава с политика”, казва лидерът на БСП - София.
Така завършва “Международни отношения” в УНСС, прави магистратура по европейска интеграция. В университета се запознава с финансиста проф. Григорий Вазов, който го кани за програмен директор в консултантската си фирма “Вазов институт”. И за Паргов политиката тръгва ръка за ръка с бизнеса.
В БСП започва от нулата. През 1999 г. съседка го кани да е наблюдател от БСП на местните избори в Толева махала. След 2001 г. се запознава с Кристиан Вигенин, тогава международен секретар на партията. Оформихме се група международници, завършили УНСС, която през 2005 г. работи по програмата на БСП за парламентарните избори, разказва Паргов. По това време той е директор на фондация “Ресурсен център” по програмата за социална адаптация на армията.
Другари от организацията му във “Връбница” обаче го убеждават, че трябва да се включи по-активно в политиката, а не само като експерт. Така става зам.-шеф на районната структура, а оттам и член на Градския съвет на БСП.
През 2007 г. е избран за общински съветник в Столичния общински съвет. Две години по-късно е номиниран за евродепутат и приема да е част от листата, макар и на неизбираемо място, само за чест и опит.
През 2012 г. оглавява структурата във “Връбница” и става зам.-председател по организационни въпроси на БСП - София, по покана на тогавашния председател Анна Янева, наследила на поста Румен Овчаров. Година по-късно тя е избрана за зам.-министър в кабинета “Орешарски”, а Паргов спечелва лидерския пост в БСП - София, след оспорвана надпревара. Така от 26 октомври 2013 г. е начело на най-голямата червена организация.
Гордее се, че е
вървял в
партийната
йерархия стъпка
по стъпка,
“без да ползва нечий асансьор”, а благодарение само на личните си качества. Той всъщност е от онова поколение млади политици, които се налагат в обществото със собствения си почерк, но и с уважение към това, което имат да им кажат онези с опит. Прагматик е и не идеализира нито времето на комунизма, нито Запада. Паргов е дипломат не само като специалност, но и като поведение. Умее да сдържа емоциите си, с усмивка изслушва внимателно всеки, не прави интриги и не разделя другарите си, а ги събира около себе си. Предпочита диалога и в партията, и с политическите си опоненти.
Коментари (0)
Вашият коментар