Напусна ни фолклористът акад. Манол Тодоров

Направи конкурс в памет на майка си - народната певица Атанаска Тодорова от Чирпан

На преклонните 94 г. ни напусна изтъкнатият  музиколог, фолклорист и дългогодишен преподавател в Националната музикална академия акад. Манол Тодоров.

Роден е през 1925 г. в семейството на тракийската народна певица Атанаска Тодорова от Чирпан. На седем годишна възраст започва да свири на цигулка, а по-късно започва да изучава и гъдулка при прочутия за онова време гъдулар дядо Вичо Бончев. Като младеж свири с „Тракийската тройка“ и съпровожда на известни певци по време на концерти в радио София. Когато семейството му се установява в София той поема пътя на професионален музикант, а по-късно се посвещава на изследователска и преподавателска работа.

Завършва Държавната музикална консерватория, а по-късно става и преподавател в нея. През неговата школа са минали десетки поколения музиканти, теоретици и изследователи на българския музикален фолклор. Изключително ценни са изследванията му в областта на етномузикологията и българските народни инструменти. Има издадени много трудове в тази посока, някой от които преведени на чужди езици.

През 2013 г. проф. Манол Тодоров дари богатия си книжен и музикален фонд от 385 тома на Националното училище за фолклони изкуства „Филип Кутев“ в Котел.

Библиотеката на Манол Тодоров е събирана в продължение на 61 години. Тя съдържа осемстотин тома. Между тях някои много ценни и редки издания. Има и 120 дългосвирещи плочи с българска, европейски и азиатска музика. Днес - истинска антикварна рядкост. В тях са съхранени гласовете на големи певци, които отдавна ги няма на този свят. Най-старата плоча в дарението е на повече от 70 години. Тя е на Атанаска Тодорова, майката на професора.

В момичешките си години бъдещата голяма певица е била изкусна шивачка в родния си Чирпан. След това става слугиня в изискания дом на богат софиянец. Докато тропосва, шие, върти колелото на машината, Атанаска пее. С пълен глас. Сякаш е на полето. Когато хазаинът я чува, песента на Атанаска се разнася из цялата страна. Защото той е първият директор на българското радио, писателят Сирак Скитник. По негово настояване всяка сутрин шивачката заставала пред микрофона и пеела на живо. После тръгвала да довърши шиенето. Бързо намерили и човек, който да акомпанира на пианото - Парашкев Хаджиев. Това се случва в далечната 1935-а.

Не минава много време и Атанаска Тодорова става една от най-известните български народни певици. Записва много плочи. Песните й звучат по ефира в Берлин, Прага, Москва, по света.

Поклон пред паметта на Манол Тодоров, който не забрави делото на майка си!