Проф. Боян Биолчев е новият носител на литературната награда "Хеликон"

Присъжда му се за новелата "Преселението", издадена от КК "Труд" - конкуренцията беше Теодора Димова, Здравка Ефтимова, Владимир Зарев, Димитър Шумналиев

Проф. Боян Биолчев е новият носител на авторитетната литературна награда "Хеликон" за нова българска художествена проза, стана ясно на церемонията на 5 декември. Тя му се присъжда на новелата "Преселението", издадена от КК "Труд".

Биолчев, който е автор на много високооценявани романи и сборници с разкази, пребори сериозна конкуренция. След внимателен прочит на над 120 заглавия, излезли от края на 2018-а досега, жури с председател проф. Алберт Бенбасат и членове Яница Радева, Пепа Витанова, Кирил Кадийски и Бойко Ламбовски определи 12-те претендента за наградата. На финала в "късата листа" заедно с "Преселението" бяха „Свети вълк“ от Елена Алексиева, „Синът на авиатора“ от Крум Филипов, „Накъде тече реката“ от Чавдар Ценов, „Балкански ритуал“ от Георги Тенев, „Малкият бог на земетръса“ от Петър Денчев, „Дъждовете на страха“ от Иван Желязков, „Чудовището“ от Владимир Зарев, „Добрата страна на нещата“ - сборник разкази от Здравка Евтимова, „Поразените“ – роман от Теодора Димова „Компарсита“ – роман от Димитър Шумналиев, „Пиле, змия, звяр и дюля“ – четири новели от Петко Симеонов.

Наградата “Хеликон” е статуетка на орел, дело на скулптора писател Евгени Кузманов, и 3000 лева. Тази година се връчва за 18-и път.

Миналата година тя не беше присъдена на автор, а с благотворителна цел бе насочена към фондация „Йордан Камджалов“, която от 2009 г. подпомага развитието на млади български творци във всички области.

“Преселението” е повлияна от личната съдба на рода на Боян Биолчев.

Книгата разказва за бягството на българско семейство по време на втората Балканска война.

“Таил съм тази история 30 години”, каза Биолчев и уточни, че не е имал колебание дали да я опише, но е отлагал написването й. Сега се радва, че не го е направил по-рано и по-бързо.

“Започвал съм и съм го хвърлял, все ми изглеждаше, че не е с достатъчно перспектива към 1913 г., и имаше риск да поема в някакво описание на жестокости. Като по-млад писател може би щях да се подлъжа. В тази книга няма никаква омраза, има по-скоро тъга, която е понятна за целия свят”, разказа Биолчев.

Историята почива на интервюта, които авторът е събирал преди години.

“На първо място искам да покажа безсмислието на войната, безпомощността на жестокостта и великото усещане за грижа към ближния, благодарение на което много хора са успели да оцелеят. А това са вечни проблеми”, казва той.

Акад. Антон Дончев обяви на премиерата на "Преселението": “Тази книга е класика. Тази дума, като я спомене човек, малко замирисва на нещо отдалечено, нещо, потънало в рутина, нещо, доказало с години своята стойност. Тук класикът (Боян Биолчев) си стои спокойно до нас и се надявам да продължи да пише. Боян не можеше да напише тази книга по-рано. Изискват се години, страдания, страстите да прекипят, виното да прекипи. Изисква се време за любов, мъка и размисъл. Това е исторически роман всъщност. Обаче това е жива история. Като се замислите, страшно много от нас са засегнати от тази история. Ето го самия автор. От една страна, той пише история, а от друга - той е резултатът на историята - описва живота на едно дърво, а пък той си седи на клона - една ябълка от дървото”, каза Дончев. “Книгата обаче засяга и проблеми: земя и народ, хора и земя, бряг и море, големия проблем - отношенията “човек-човек”. Това е направено по виртуозен начин”, обясни още академикът.

“Прочетох тази книга и като ходя по улиците на София, виждам Иван (героят на "Преселението"). Иван, който изгаря в пожара. И си мисля, че тази книга стои толкова високо, мощно и силно, като “Железният светилник - казва писателката и преводачка Здравка Евтимова. - Сравнявайки я с други книги, които съм чела, ме кара да мисля за "Гроздовете на гнева" на Стайнбек. Но Боян Биолчев не е българският Стайнбек. Той е българският Боян Биолчев!”, заяви тя (Писателката беше конкурентка на Биолчев за приза "Хеликон").

Греди Асса е автор на корицата на “Преселението".