Масимилиано Фуксас: В сталинистката архитектура на София има елементи, които са изключителни

Много харесвам българите - те са силен и несломим народ, посочва италианският архитект

Световноизвестният италиански архитект, който спечели конкурса за нова визия на пл. “Св. Неделя” в София, каза за “24 часа”, че ще махне колите, за да могат хората да се разхождат и гледат. Той представи българския си проект по време на среща в Националния римски музей. Заедно със съпругата си и архитектка Дориана роденият в Рим Фуксас е автор на емблематични проекти в цял свят.

- Какъв беше първият ви сблъсък с центъра на София?

- Той е “напластен”, в него присъстват много култури – мисля, че от втори век пр.Хр., предпоследните са от съветския период, от сталинистката архитектура. На мен ми се стори, че въпреки дефектите си тази сталинистка архитектура има и елементи, които са изключителни. Това е част от монументална архитектура, която е много интересна, като например седалището на Българската комунистическа партия.

- Коя е душата на проекта ви?

- Да премахна трафика от тази зона и да се даде възможност нещата да се видят такива, каквито са. Например да се види археологията, да се види присъствието на трите религии - източноправославна църква, синагога и джамия, които се намират там, и мисля, че са изключителни. 

- София е покрита със сняг няколко месеца. Как ще се види центърът, когато е покрит със сняг?

- Центърът няма да остане напълно покрит със сняг. Там ще бъдат и гъбите, които ще бъдат осветени. Даже напротив, през зимата има още повече нужда от светлина, отколкото през лятото. Така че гъбите ще носят светлина. Освен това те имат фотоволтаично покритие и затова разходите за светлина ще бъдат нулеви.

- Вие опознахте българите. Според вас проектът ви отразява ли по някакъв начин българската душа?

- Много харесвам българите. Те са много смел и силен народ, даже страшно силен, несломим, устоява винаги.

- Как ще синтезирате проекта си?

- Ходете пеша, разхождайте се и гледайте.

“Света Неделя”, обожава светлината

Масимилиано Фуксас е роден в Рим, живее в центъра на Рим и е дълбоко влюбен в Рим, където е студиото му. В корените на 75-годишния световноизвестен архитект се преплитат обаче няколко нации и религии.

Прадядото на

Фуксас е еврейски

търговец на сол,

който навремето емигрира от Германия в Литва. Заживява във Вилнюс, забогатява и мечтае да прати децата си в университет. По онова време в царска Русия евреите обаче не могат да учат в университет, затова праща сина си, т.е. дядото на Масимилиано, в Хайделберг, където се запознава с Елиза. Раждат се бащата на Масимилиано - Раймондас, и брат му Анатол Пиер. Дядото на Масимилиано – лекар, умира след експлозия на бомба. 

Останала вдовица, баба му забягва с децата си в Москва, където се омъжва повторно за Хари, директор на московските стоманолеярни. През 1918 г. Литва обявява независимост и така баба му Елиза се връща във Вилнюс. Хари обаче е доста авторитарен тип - иска от бащата на Масимилиано да учи за инженер. Баща му го намразва, затова решава да отиде в Рим и да учи медицина. Запознава се с майка му, италианска католичка с френски и австрийски корени, но и тук щастието не е задълго, защото са приети расистките закони.

Когато е едва на 6 г., Масимилиано Фуксас остава без баща. Затова майка му решава да се премести при баба му във Виена. Масимилиано отива да живее до Виена и

въпреки че е роден

в Рим, има все още

литовски паспорт

След време семейството пак се връща в Рим. Малкият Масимилиано е срамежлив, живее в сянката на майка си, която държи на правилата и дисциплината. Той е слабичък, крехък и се чувства самотен. Единственото, което го интересува, е да стане художник.

На 16 г. отива да работи при известния италиански художник Джорджо де Кирико, “защото си мислех, че ако бъда в ателието на един голям артист, това щеше да ми помогне да стана по-добър”, признава Фуксас в интервю за в. “Република”.

Никога обаче не разбира дали неговият маестро е доволен от него. Масимилиано завършва художествен лицей и казва на майка си, че иска да стане художник. Тя го поглежда сериозно и коментира: “Вече виждам сянката на фалита зад гърба ти”.

Няколко дни след това обезкураженият син съобщава на майка си новото си решение - че ще запише архитектура. “Ето, така вече е по-добре”, отбелязва лаконично тя.

В Лондон от 60-те години на миналия век Масимилиано има късмета да открие творческия аспект на архитектурата.

Влюбва се в едно

датско момиче,

отива с него в

Копенхаген и

заработва в студиото

на Хенинг Ларсен,

а после и на Йорн Утсон, който проектира операта в Сидни. Масимилиано Фуксас обаче не се смята за последовател на този или онзи в архитектурата. “Без хаоса не се ражда нищо. Дисциплината и училището са добре дошли, но до определена степен. След това сте ти и океанът от страсти. Трябва да следваш потоците. Аз съм като сърф – изкачваш вълните, ако ги има”.

Масимилиано Фуксас завършва архитектура в римския университет “Сапиенца” през 1969 г. Две години преди това обаче вече е отворил и първото си архитектурно студио “Гранма” заедно с Ана Мария Сакони, първата си съпруга. Именно с това студио постига неочаквано и първия си международен успех, проектирайки спортен салон за малката община Палиано на юг от Рим – той е публикуван в авторитетно френско списание, и така напуска границите на Италия.

Проектираната от

Фуксас спортна

зала на Палиано

е “откъсната”

от земята и с

наклонена фасада

и нейната равновесна система изглежда на пръв поглед нестабилна. Тя се вмества перфектно в контекста на постмодерната архитектура. 

След успеха си Масимилиано участва в парижко изложение на проекти на млади архитекти, сред които са Жан Нувел, Рем Колхас. През 1988 г. слага край на сътрудничеството си със Сакони и година след това основава свое студио в Париж. През 1993 г. идва ред и на Виена, а през 2002 г. открива и студио във Франкфурт.

От 1994 до 1997 г., когато решава да се кандидатира за член на управителния съвет на Френския институт по архитектура, Фуксас е

член на комисиите

по урбанистика на

Берлин и Залцбург

През този период се занимава най-вече с проблеми на големите градски райони и се концентрира предимно върху реализирането на обществени проекти.

През 2000 г. Фуксас става директор на Архитектурното биенале на Венеция под надслов “По-малко естетика, повече етика”. Посвещава го на съвременния град и поставя в центъра на вниманието мегалополиса на XXI век.

Фуксас проектира търговските центрове на Армани в Ню Йорк, Токио, Хонконг и Милано. През 2008 г. печели конкурса за проектирането на новия терминал на летището в Шънджън (Китай).

разполага с

архитектурни

студиа в Рим,

Париж и Шънджън

Фуксас е автор на много проекти в Италия и по света през годините. Последните му римски творения са новият конгресен център “Облакът” и футуристичната архитектура на последните етажи на сграда в центъра на столицата с името “Фенерът”.

Освен тях сред творбите му са и новият Панаир на Милано, седалището на “Ферари” в Маранело и др.

В чужбина творенията му присъстват в Съединените щати, Австрия (Кулите близнаци във Виена), Холандия, Китай, Германия, Франция, където наскоро направи новия Национален архив в Париж

В етап на реализиране са негови проекти за метрото на Неапол, парк “Еден” в Салерно, небостъргачът на област Пиемонт в Торино, кула в Шънджън, културен център в Пекин, сграда в Мантуа, курорт в Сардиния, реструктуриране на търговски център в Бевърли Хилс. Студиото на Фуксас е концентрирано и по работата му за квартал в Княжество Монако, конгресен център в Йерусалим, летището в Геленджик, Русия.

Мастодонтски проект Фуксас има и в Дубай – Dubai Global Connect. Това е

проект за търговско

градче, връзка

между Китай и Африка

То ще бъде разположено върху серия от павилиони, ще има и зелени пространства, офиси, надземна улица, аудиториуми, музей и др. Цялата структура ще струва 1,5 млрд. евро. 

И все пак, ако някои имена и стилове присъстват във вдъхновенията на Фуксас, това са например американците Луис Кан и Франк Лойд Райт, швейцарско-френският архитект Льо Корбюзие, от когото се учи на пластичност и скулптурност, а от французина Жан Пруве се научава на работа по детайлите. Обожава и италианеца Джо Понти и неговата способност да прави с еднаква лекота от дизайн на лъжица до архитектура на град.

Фуксас не смята пространството за най-важното в архитектурата. Водещият елемент за него е светлината.

“Не би съществувала

архитектура без

светлина, която да

подчертава обемите

и цветовете”

Фуксас е женен от 39 г. за сегашната си съпруга Дориана, негова бивша студентка, с която работи заедно. Двамата обитават от почти четвърт век огромно жилище на четвъртия и петия етаж в сграда от 40-те години на миналия век на река Тибър, до базиликата “Свети Петър”. Все едно, че градът е влязъл вътре – жилището има прозорци навсякъде, заобиколено е и от тераси, включително и на горния етаж. Кастел Сант’Анджело отсреща почти “нахлува” в дома им.

“Масимилиано

обича диваните,

а аз ги мразя

Ако има един неудобен стол или табуретка, аз я предпочитам. Може би ме е страх от удобствата”, казва в интервю за в. “Кориере дела сера” Дориана Мандрели Фуксас.

“Обичам да правя къщи, но по-малко да ги обитавам. Идеята за дом за мен съвпада с идеята за губене на време – обожавам града и разходките. Масимилиано би закусвал всеки ден вкъщи, а аз веднага щом се събудя, трябва да изляза. Дори когато бяха малки децата ни, стоплях бибероните им в бара под вкъщи”.