Мутафова е първата ни актриса, снимала се гола във филм

Българското кино трябва да се черви цял живот, че не използва достатъчно таланта на Стоянка Мутафова във филмите си.

Може и да ви звучи невероятно, но до 1989 г. тя така и не изигра нито една главна роля. Не се обиди на режисьорите и когато все пак я канеха, препълни с живот и въодушевление и епизодичните си изяви.

Мутафова ще остане завинаги в историята на киното ни като първата българска актриса, снимала се дибидюс във филм.

Е, според ограниченията на соцморала от 60-те години, но макар и за секунди злителите видяха прелестите й, по които са въздишали много нейни колеги.

Това се случва във филма на Бинка Желязкова “Привързаният балон” по сценарий на Йордан Радичков, появил се на екран в края на 1967 г.

Според автора над митичното село Черказки се появява въздушен баражен балон. Балонът облита селото и когато стига до реката, вижда в един вир къпещи се жени.

Като едра мряна

във вира се мята

героинята

на Мутафова

и кълне балона задето я фотографира. Когато излизат от вира, друга селянка й казва: “А на тебе балонът ти фотографира всичко. Всичко!”. На което тя реагира с думите: “Ами аз отде да знам?!”

В киното дебютира късно, вече е на 34. Появява се в съвсем дребна епизодична роля в “Точка първа”.

После е фризьорка в “Специалист по всичко”, сватовница в българо-италианската продукция “Любовницата на Граминя” с Джан-Мария Волонте и Стефания Сандрели, майка в “Бялата стая", баба Стойка в “Кит”, Касандра в “Езоп”, двойна роля - на циганка и самата себе си в “Бягство в Ропотамо”, дребни безименни роли в “Топло” и “Баш майсторът началник”.

Дотук най-голямата й роля е в “Кит”. Тя е майка на Григор Вачков, който е капитан Герджиклийски, командващ на риболовна гемия.

Този филм е заснет през 1967 г., но пуснат за малко на екран през 1970 г., но е жестоко орязан от цензурата и падат няколко епизода с участието на Мутафова.

Всъщност Стоянка има една по-особена главна роля. През 1966 г. режисьорът Рангел Вълчанов прави филм пародия “Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров” по собствен сценарий.

Едно 51-минутно киноугощение, направено в Киноцентъра за лична употреба на филмовата гилдия и непускано в зрителската киномрежа.

Рангел Вълчанов разказва как в България идва суперамериканският шпионин Джеси Джеймс (Георги Калоянчев) със задача да взриви Киноцентъра.

Маститите филмови босове зад океана са изплашени от успехите на българското кино и искат то да бъде унищожено. Срещу Джеси Джеймс се изправя българският контраразузнавач Локум Шекеров (Григор Вачков).

А Мутафова е неговата пищна булка, която му помаг,а като изневерява с американеца. Най-впечатляващи са кадрите, в които Джеси Джеймс награбва жената на Локум Шекеров.

Ама здраво награбване ви казвам - опипване навсякъде, целувки по големите й гърди, които съпругът й нарича “тракийски гробници”, и страстно впиване на устни. И както се целуват, започват да се въргалят по поляните край Киноцентъра.

После американецът я кани в апартамента си

и пак страстно

я награбва

Целува я, целува я и в един момент с ужас вижда, че всъщност целува не нея, а самия Локум Шекеров.

През 1993 г. Мутафова е пак в епизодична роля в “Пантуди” и чак след 6-7 години се появява отново на екрана и пак като майка - в “Стъклени топчета” на Иван Черкелов.

Следват старица в дом за възрастни хора в “Рапсодия в бяло”, бабата на Нора в “Ако някой те обича” и баба Марийка Чеканова в “Столичани в повече”.

Но това вече е телвизия. И в тв сериалите Мутафова няма особено голямо присъствие. Дебютът й е във “Федерацията на Династронафтите” (1984), “Големите игри” (1999) и “Ваканцията на Лили” (2007).

Толкова.

Дано в небесното кино намерят за нея по-големи филмови роли...