Д-р Милен Врабевски е собственик и изпълнителен директор на най-голямата научноизследователска организация в Югоизточна Европа - Comac Medical, отличена от МОН с наградата “Питагор” за най-големи инвестиции в областта на научните изследвания. Той е основател и на Фондация “Българска памет”, чиято цел е да съхрани българското културно и историческо наследство. С лични средства докторът финансира програми за иновативно образование, кариерно развитие на младите хора, реинтеграцията на българската историческа диаспора, развива различни инициативи за борба с демографската криза у нас. Затова неотдавна той бе награден с престижния приз “Европейски гражданин на годината” за изключителен принос в утвърждаването на европейските ценности.
Човек с разностранни интереси, днес доктор Врабевски е сред трите номинации за “Мъж на годината”. Повече информация за номинацията може да откриете на www.manoftheyear.bg, където гласуването продължава до 15 февруари.
- Г-н Врабевски, каква е истинската причина да се занимавате с благотворителност? Защо след Освобождението има толкова успели хора, които масово завещават авоарите и къщите си на държавата, а днес такива сякаш почти няма?
- Такъв е и моят прадядо. За мен това е нормално унаследяване, вътрешна потребност, не може да се сравни с професионален ангажимент. Целта е България да стане по-добро място за живеене. Затова и възрожденците са ставали благодетели, защото са знаели каква държава искат и където не стигат силите, те са помагали. Ако искаш да избягаш от това, да излезеш във ваканция, не е твоето, има някакъв фалш. Изкуството е, когато живееш пълноценен живот и нямаш нужда да избягаш от него, дори когато си в отпуск.
Такъв по бащина линия е и хаджи Станьо Врабевски - един от големите герои на нашето Възраждане, благодетел, председател на революционния комитет, създаден от Левски, близък негов приятел, както и на Раковски. Самият Апостол се е крил в къщата му многократно. Дори в стената там е било зазидано едно от тефтерчетата на Левски, което случайно е открито от една моя пралеля. След това се изгубва във войните за национално обединение, защото остава у един от братята , който загива на фронта през 1917 г. Врабевски е бил близък и с Раковски, един от основните му спомоществователи.
Раковски дори
му е дал автограф
на поемата си “Горски пътник”.
Дясна ръка на моя прадядо е Петко Милев - Страшника от фамилията Табакови, чийто наследник е Борислав Великов, бившият шеф на Народното събрание и сегашен посланик в Скопие.
- Тоест при вас няма нищо случайно?
- Да, и изглежда, е в унисон с добавянето на стойност в едно общество. Прадедите ни са имали активна позиция не само на спомоществователи, а и на визионери. Искали са едно - свободата на България. Когато арестуват Левски и турският паша пита прадядо ми хаджи Станьо Врабевски: “Защо бе, хаджи, ти трябваше да се занимаваш с тези голтаци? Можеше да напишеш една депеша до султана и да ме уволниш”, но моят дядо отговаря: “Свобода. Свобода, ага, на нас това ни липсва.” Пребити, получават най-тежките присъди за организирана, но несбъднала се конспирация срещу Османската империя - доживотна каторга.
Хаджи Врабевски и Петко Милев-Страшника успяват да избягат от Диарбекир, най-вероятно с подкупи, на втората година от заточението си, качват се на руски кораб за Одеса и се връщат като опълченци доброволци в Руско-турската освободителна война. Остават да ръководят Тетевен, докато траят военните действия, а в 1879 г. прадядо става първият кмет на свободен Тетевен.
- Толкова влиятелен човек ли е бил, че е могъл да пита султана?
- Да, бил е част от областната управа на Ловешка област, безспорен авторитет, много богат и когато е бил на гурбет, османските власти не са вземали никакво решение, чакали са го да се върне, за да се допитат до него. Можел директно да контактува със султана, да уволнява местни велможи, но използвал влиянието си на “полза роду”. Затова след Освобождението взема торбата със събраните пари на революционния комитет, където той е дарявал най-много, отива в София и казва, че вече тези авоари не са необходими и
иска да отидат
в касата на
държавния бюджет
Това е отбелязано и от историка Иван Хаджийски и е един добър пример за българина, който иска да възстанови държавността след 5 века робство. Представете си какъв манталитет! Нещо, което в момента ни кара да се гордеем, макар че имаме не по-малки предизвикателства. Затова мисля, че е редно да участваме в живота на страната и най-важната инвестиция е тази в младите хора. Това е причината да се ангажирам с каузи, свързани с битката с демографската криза, родолюбивото възпитание на младото поколение, запазването на културно-историческото наследство, развитието на образованието, адекватното посрещане на предизвикателствата на ХХI век.
- По майчина линия в рода ви има ли друга фигура, подобна на Врабевски?
- Прадядо е опълченец. Когато всички се събират на Петрова нива за Илинденско-Преображенското въстание, той е убит в едно от първите сражения с турците. Другият ми прадядо е бил кмет на Мокрошово, което е в днешна Турция. Валията го е молил многократно да даде детето си - прадядо ми Стоян, да го обучават в Истанбул и да го издигнат като местен кадър, но прапрадядо мислел, че ще го потурчат, и го оставил с килийно образование. По-късно той в опит да спаси давещо се дете в бежански лагер на Камчия се дави и оставя Стоян там съвсем сам - едва 10-годишен.
- Тази наследственост как ви повлия?
- Мисля, че се наследява това отношение към средата, че ако искаш да я промениш, промяната трябва да започне с теб като участник в изграждането на тази среда, а не като пасивен наблюдател и коментатор около масата за злощастната ни съдба. Затова аз и хората около мен не се ровим в миналото, не търсим реванш, не се оплакваме за пропуснатите възможности, а създаваме възможности. Живеем с мисия и тя е да живеем за другите хора по Земята. Тогава човек става целеустремен, премахва страховете от главата си и остава само талантът, с който може да е полезен за останалите. Само тогава можеш да си успешен и обществото върви напред. Затова аз инвестирам лични средства в национални приоритети и мисля, че достойно съм унаследил дедите си. Там, където не стигат силите на държавата, е редно да се намеся аз. Вместо да се оплаквам, че никой не е формулирал националните приоритети, ги определям аз и инвестирам в тях.
- Какви са ангажиментите ви по тези приоритети, примерно днес?
- Те са 6. Идва група отличници от социално слаби семейства от Делчево, Македония. За 3 дни тук ще ги заведем до Национално-историческия музей, ще им покажем София, включително някои молове, ще имат ваучери, с които ще могат да пазаруват. Идеята е да разберат, че този подарък е от България, да са наясно с топлото ни отношение, с братството ни и че искаме те да прогресират и да се учат добре. В Струмица лекуваме поредното дете с тежка диагноза, доставяме музикални инструменти за едно училище, правим компютърна зала в друго, вече създадохме една в Берово. Срещнах директорите на училищата от Македония и България на границата, за да си поговорят, да сравнят учебниците, да уеднаквят стандартите, да помислят как да премахнат езика на омразата, кой ще го движи това? Когато я няма държавата, какво - да мрем ли? Водя на семинар деца от нашата диаспора от 6 държави в региона, събираме ги във Варна два пъти годишно - около 4500 деца минават през тези обучения, за да се запознаят с възможностите на България, с историята , с роботика, кибернетика, сателити, програмиране, участия в програми на НАСА, с разработките ни на храни за Космоса. Неща, които няма къде да чуят, но които правят реклама на България и ще привлекат тези деца да учат тук. 13 години го правя. Поредната ми крачка ще е
Академия за
младежи по
евроинтеграция,
която учредяваме с “Ханс Зайдел” и в Берово ще е първият ни семинар. Подпомагам 15 многодетни семейства, инвитро процедури. Дори не познавам тези хора, но не искам да съм като наблюдател, който със или без аргументи критикува. Не го приемам.
- Доста странна птица сте за нашата действителност?
- Някои дори ме смятат за селския луд, но не обръщам внимание, аз виждам детския поглед, благодарността и моята помощ не е само за Коледа или Великден, тя е строго програмирана и е всеки ден. Искам децата между 15 и 18 години да са финансово грамотни, да не мислят в матрицата, а извън нея, да са подготвени и да останат да работят тук.
- Ако не е тайна, каква е формулата на успеха ви?
- Да откриеш средата на постоянна благодарност към Вселената, към света, да си благодарен, че си жив и здрав и че можеш да добавяш стойност към живота на останалите. Мисля, че това отваря много врати, защото възможностите сякаш се спускат “отгоре”.
- Такава възможност ли са и концертите ви със световноизвестни музиканти?
- Със Саймън Филипс от “Тото” и вокалиста на “Рейнбоу” Рони Ромеро, Ричи Грисман от “Ривърхаундс” и други музиканти започваме турне в България, Германия и Холандия. Харесаха продукта, музиката, текстовете и се получи синергия.
Коментари (0)
Вашият коментар