С класиката “Кабаре” се открива фестивалът “Ах, този мюзикъл”

“Исус Христос суперзвезда” и “Брилянтин” също в програмата

“Киномания” представя серия от утвърдени заглавия от света на мюзикълите, които зрителите в кино “Люмиер Лидл” могат да гледат по време на фестивала “Ах, този мюзикъл”, организиран от НДК. Откриването е на 27 януари от 19 ч с прожекцията на хитовия филм “Кабаре”. Още филми от 70-те години ще могат да гледат зрителите между 28 януари и 4 февруари. Сред тях са “Исус Христос суперзвезда”, “Брилянтин” и “Ах, този джаз”.

Отличеният с 8 награди “Оскар” филм “Кабаре” по мюзикъла на Джон Кандър ще даде началото на филмовия фестивал. Чрез историята на фриволната певица Сали и нейното обкръжение Боб Фос предлага на широката публика фин анализ на един от най-мрачните епизоди в световната история.

Филмът “Исус Христос суперзвезда” на режисьора Норман Джуисън ще представи живота на Христос като човек от плът и кръв – нещо, което съвсем малко филми се осмеляват да направят. В изпълнението на Тед Нийли той изглежда объркан на моменти от статута си на първата суперзвезда, а визията на филма е изключително зрелищна. Персонажите непринудено разказват своята история, сякаш не става дума за крайъгълния камък на християнската религия, а за кариерата на обещаващ млад мъж. Него може да гледате на 28 януари от 19 ч.

Лек, забавен, привидно маниерен, но също така ироничен, дори пародиен, “Брилянтин” печели с лекота сърцата на публиката. Филмът на режисьора Рандал Клайзър създава гротесков портрет на цяла една епоха, избягвайки злонамерената подигравка. Сюжетът смесва младежки главоболия с класическите елементи на мюзикъла и романтичната комедия по американски. Датата е 29 януари от 19 ч.

Само ден по-късно – на 30 януари от 19 ч, любителите на седмото изкуство ще могат да проследят хаотичния живот и саморазрушителния край на твореца Джо Гидиън във филма “Ах, този джаз” на режисьора Боб Фос. “Ах, този джаз” излъчва безспорно очарование, въпреки че подчертаната болезненост, характерна за филмите на Фос, достига връхната си точка. Суров и тъжен като завещание, този безкомпромисен портрет на един завършен егоист с изключителна кариера и провален личен живот напомня също за режисьора в криза от “Осем и половина” на Фелини.