Доживотен затвор без право на замяна при специален режим на изтърпяване. Тази присъда чу с наведена глава в 21,50 ч в петък в залата на благоевградския окръжен съд Манчо Панюков, заклал двете си деца на 4 февруари 2009 г., пише “24 часа” на 21 февруари 2010 г.
Присъдата е най-тежката,предвидена в закона, каза председателят на петчленния състав Иво Харамлийски.
Манчо закла децата си Иво, на 6 г., и Еди, на 9 г. и запали къщата на тъста си Мурат Парапанов. Осем души пострадаха при пожара. От раните си по-късно почина съпругата му Биляна.
За палежа той получи 8 г. За това, че се е опитал да убие 8 души, пък съдът му даде 20 г. затвор. За двете убийства - доживотен.
В дните преди последното заседание Манчо все по-често повтарял, че иска да се самоубие.
Делото срещу Панюков минава бързо през всички инстанции и магистратите бяха единодушни - доживотен затвор без право на замяна. Първото произнасяне е на окръжния съд в Благоевград през 2010 г. След това апелативните и върховните съдии потвърдиха присъдата.
Рядко магистрати си позволяват да проявяват емоции в съдебните актове, но за тази кървава драма пишат, че убийството е извършено с изключителен садизъм и жестокост, отмъстителност, ярост, коравосърдечие, бруталност.
“Действията му са извън каквито и да са норми на човешката цивилизация и не могат да бъдат обяснени с каквито и да са причини. Проявил е извънмерна жестокост и е човек, лишен от човешки качества.” Това пише в решението на съда и на трите инстанции. Престъпните действия са в разрез с всякакви лични, обществени, морални и законови норми на човешко поведение и го характеризира като личност без каквито и да е било задръжки, жестока и брутална, казват съдиите.
Зверството, което Манчо извърши, няма аналог в страната ни. Потресени бяха дори полицаите, разследващите, съдии и прокурори, които са се нагледали на какви ли не извращения.
Десет години по-късно Манчо Панюков продължава да излежава доживотната си присъда в затвора в Бобов дол и не смята да се самоубива. Кървавата драма в гърменското с. Осиково и до днес е най-жестокият случай на детеубийство. От преживения стрес седем от роднините починаха през годините досега. Манчо е без никакъв шанс да излезе на свобода.
От време на време само баща му го навестява като получи инвалидната си пенсия. От убиеца се отрекоха и сестра му, и братовчедите, с които преди трагедията е бил в нормални роднински отношения. Никой не иска да си спомня за него.
Преди няколко години от затвора Манчо изпратил страшно заплашително писмо до лелята на жена си. Писал, че щял да наказва виновните, живеел, за да отмъщава и да убива.
С помощта на дарения и роднини изгорялата къща е възстановена. Тя е разделена с роднини на тъста му Мурат, но между тях имало разправии.
Преди година тъщата на Манчо - Фикра Парапанова, каза, че се моли Аллах по-скоро да я прибере. “Да отидем при слънцата ни Еди и Иво, при дъщерята и сина. Но насила не се умира. Аллах да го накаже оня злодей, червеите да го изядат, бял ден да не види!”, кълнеше го тя.
“Категорични сме, че смъртното наказание трябва да се върне. За такива изверги друго няма. Кръв за кръв”, казва тъщата Фикра Парапанова. “Следим колко такива зверски убийства стават и за подобни изверги трябва смърт! Нашето правителство и депутатите е крайно време да разберат, че смъртното наказание трябва да се върне”.
Страхува се и не спира да пита дали осъденият на до живот без право на замяна Манчо може да излезе от затвора. “Страх ни е да не го пуснат навън. Молим се по-бързо да умре в килията”, допълва Фикра.
Коментари (0)
Вашият коментар