Рафаело умира едва на 37 години от “любовни ексцесии”

В Италия отбелязват 500 г. от смъртта на твореца, конкурирал Микеланджело и Леонардо

От 2 януари до края на 2020 г. червена роза ще краси всеки ден гроба на Рафаело, който се намира в Пантеона в Рим. Тази година се отбелязват 500 г. от смъртта на художника и архитект от Урбино, който по талант съперничи на Леонардо да Винчи и Микеланджело.

Рафаело умира на 6 април 1520 г. едва 37-годишен. Според изследователя на изкуството Вазари смъртта на художника настъпва след заболяване, продължило 15 дни, и започнало с постоянна висока температура, причинена според него от “любовни ексцесии”. Рафаело

умира точно на

Разпети петък

преди Великден

и неговата смърт разтърсва дълбоко Рим, който го обожава. Мнозина остават толкова потресени от внезапната и неочаквана смърт на младия художник, че виждат в нея някакъв свръхестествен знак.

Като такъв тълкуват рухването на част от ватиканския палат. Поетите от онова време пишат, че природата отвлича Рафаело от завист, че създава толкова красота. Според злите езици Рафаело умира, защото е прекалил със секса. Но всички са единодушни, че градът няма да бъде вече същият без него.

Рафаело е надарен с изключителния талант да пресъздава чрез картините си красотата, превръщайки я в нещо божествено. Той е надарен и с невероятен интелект и благ характер, затова негови приятели са най-интелигентните личности по онова време.

Рафаело разбира света, който го заобикаля, и го поднася в картините си идеализиран. Той показва, че е усвоил перфектно и новостите на времето си, затова ги използва в творбите си, но подобрени. Затова и

неговите мадони

са по-добри от

тези на Леонардо

Художникът успява да създаде много по-хуманно и вълнуващо изглеждащ модел на отдаденост. Затова и ангелчетата му от “Сикстинската мадона” и до днес се пресъздават непрекъснато в най-различни репродукции.

Рафаело измисля и изглеждащ като напълно естествен начин на преразказване на историята посредством цикли от фрески, както прави в Сикстинската капела – и до днес те се смятат за ненадминати в този вид изкуство.

Той е брилянтен и като проектант и архитект. Чрез изкуството си Рафаело дава израз на мечтата на много италианци от онова време за връщане към златната епоха, в която триумфират красотата, знанието и мирът. Нежността, лъхаща от цветовете и рисунъка на пресъздадените от него сцени и портрети, е нещо, от което мнозина векове след това се вдъхновяват. Десетки художници се стремят да го имитират. През XX век обаче мнозина експерти

игнорират Рафаело и

живота му, смятани

за твърде щастливи

За сметка на това възвеличават още повече неговите конкуренти Леонардо и Микеланджело. Затова и масовите потребители на изкуство ги смятат за по-висши от Рафаело - но не защото неговите картини са по-лоши, а защото изкуството на Микеланджело и Леонардо се идентифицира и с личните им конфликти и болки, които по някакъв начин отразяват по-добре съвременните драми.

В същото време перфектният свят и щастието в изкуството на Рафаело не са огледало на сложния свят.

Кой е всъщност Рафаело Санцио? Той се ражда през 1483 г. в Урбино. Син е на придворния художник Джовани Санти, който умира, когато Рафаело е едва 11-годишен. Момчето се мести в Перуджа и започва да се учи на занаят в ателието на Перуджино.

Постепенно си спечелва уважението на знатни местни фамилии като Бальони, Монтефелтро и Дела Ровере. През 1504 г. отива във Флоренция на Леонардо и Микеланджело, където става прочут с портретите си.

На практика не е

ученик на никого

Просто взема най-доброто от всички художници, през чиито ателиета минава – от Синьорели, Перуджино и Пинтурикио, и го изкристализира в свой собствен стил.

През 1508 г. Рафаело е поканен от папа Юлий II, който го назначава за координатор на дейността по изграждането на базиликата “Свети Петър”. Рафаело работи и по папските апартаменти, реализира известните днес като Стаите на Рафаело, пана за Сикстинската капела и ложите. Изявява се и като архитект – прочута е работата му по капелата на Киджи в църквата “Санта Мария дел Пополо”. По желание приживе на самия Рафаело тленните му останки са погребани в Пантеона в Рим.

Къде да видим

Рафаело през 2020 г.?

В Рим от 5 март до 2 юни е изложбата с над 200 творби на художника в “Скудерие дел Куиринале” (бившите конюшни на двореца Куиринале). Те са заети от най-известните музеи в света.

От март 2020 до януари 2021 г. е предвидена мултимедийна изложба за Рафаело в “Домус Ауреа” “Измислянето на гротеските”. Тя се стреми да разкаже историята на гротеските, окрити от група художници, сред които Пинтурикио и Синьорели. В “Март” в град Роверето от 2 октомври до 10 януари 2021 г. е изложбата “Пикасо, Де Кирико и Дали – диалог с Рафаело”. 

Музата на

художника –

куртизанка или

фурнаджийка

От близо 500 г. изобразената с гола гръд жена в картината на Рафаело “Форнарина” не спира да предизвиква загадки. Почти нищо не се знае за нея с изключение на това, че Рафаело е бил лудо влюбен в нея.

Коя е жената в картината, която днес е изложена в римската Галерия за антично изкуство в Палацо Барберини? Дъщеря на фурнаджия или скъпоплатена куртизанка? Жената, нарисувана от художника, е с разголени гърди и с копринен тюрбан на райета на главата. На ръката си има превързана лента с надпис Raphael Urbinas, Рафаело от Урбино, или името на художника, който я обезсмъртява. 

Малко обаче са сигурните неща, които се знаят за нея. Едно от тях е, че по тъмните и дълбоки очи на тази жена художникът буквално губи ума си. Много книги и научни изследвания са изписани през вековете и въпреки това мистериите остават. Рафаело я изобразява в творбата си около 1518 г. Мнозина смятат, че това е Маргерита Лути, дъщеря на фурнаджията Франческо, живял в народния квартал “Трастевере” на ул. “Санта Доротея” 19.

Един ден Рафаело, който минава оттам, вижда надвесилото се от прозореца момиче и остава поразен. Влюбва се до полуда в младата жена. Казват, че тя му остава вярна и след смъртта му.

От мъка по него

отива в манастира

“Сант’Аполония”, където остава до края си.

Според изследователя на изкуството Джорджо Вазари обаче Рафаело вижда любимата си за пръв път по поречието на Тибър. Там фурнаджийката среща за пръв път погледа на художника, къпейки се гола в реката. Други изследователи обаче смятат, че Форнарина не е дъщеря на фурнаджия, а куртизанка, избрала за свой псевдоним, както било модно да се прави по онова време, въпросното име, с което картината става известна. Според изследователи Рафаело я вижда, докато тя се оглежда за клиенти от прозореца на дома си, а не с романтично зареян поглед, както мислят други изследователи.

Според мнозина именно въпросната млада дама стои и зад други женски персонажи, изобразени от Рафаело в картини като “Дона велата”, “Сикстинската мадона” и “Триумфът на Галатея”.