„Как я караш, Мишка?“
„Готвя, ама нищо с включено сиренце. Правя мусака“, отговоря със скрита насмешка Михаела Маринова. Мишка всъщност е начинът, по който всеки чужденец се обръща към нея на галено – доказано от един лагер за писане на песни, който изкарахме заедно на Боровец с автори от всички краища на Европа. Виждам я във FaceTime, със спортен екип, вързана на опашка коса и без грим. Отсипва брашно за застройка. С половинката ѝ Александър са заедно под карантина и рестартът на кулинарните им състезания е едно от нещата, в които се преоткриват. Редуват се – единият пазарува, другият готви нещо изненадващо и на финала се оценяват. Апартаментът им е разделен на стаи за създаване на музика, фитнес и игри, релакс и кулинария. Между артист и футболист цари подозрителна хармония след две седмици изолация. Освен любов по време на коронавирус тук се случва и нещо по-голямо – Михаела пусна дебютния си албум „Стъпка напред“ („Вирджиния рекърдс“) напук на парализирания културен живот и затворените клубове. „Мечтите не се отменят, Над. Особено ако си работил толкова здраво. А музиката е нещо суперспециално, тя обединява, кара те да се чувстваш прегърнат и разбран, нищо че сме под карантина. Уж разделени, но единни в песента. Хората в Италия за това пеят по балконите в момент на апокалипсис“, нарежда кротко Михаела и гласът ѝ леко трепва от вълнение.
И тя като повечето популярни музиканти у нас пренесе контакта с публиката в социалните мрежи, направи и лайвстрийм концерт в YouTube. Странно ѝ е да чете коментари в знак подкрепа, вместо за чува аплодисменти, но е щастлива. Отдръпва се от печката и превключваме на храна за душата. От първо лице.
„Стъпка напред“ към мечтите
Щастлива съм, че имам верни съмишленици като Павел Николов - моето музикално братче, с което сме от ден първи в студиото и се разбираме само с поглед. По албума работих и с Венцислав Чанов, който за мен е просто Венцара, още един боен другар, с който трептим на една честота в музиката. Благодаря и на Веселин Николов – Весо, който се включи като бийтмейкър. Албумът съдържа 13 песни, от които 6 са напълно нови и нечувани.
Най-новият ми сингъл „Страх от самота“ е първият, създаден изцяло по моя музика и текст. Вдъхновен от тежка раздяла. Сега ще си кажеш: „Ти си само на 21, какво толкова драматизираш и имаш да казваш за любовта?“. Според мен истинската емоция зависи от интензитета на преживяното и от опита, а не от възрастта. Чувствах я толкова лична и в началото имах страх да я споделя с когото и да било. Текстът на „Страх от самота“ отлежаваше няколко години в музикалното ми чекмедже, преди да събера смелост да я запиша и пусна на Саня в съвсем суров вид. Бяхме започнали работа върху албума и знаех, че тази песен трябва да влезе в него. Когато я чу, тя реагира супервъодушевено и ми даде да разбера, че в правенето на музика няма място за страх и в този процес никога не съм сама. Посланието е универсално - да не губим времето си с неправилните хора само защото ни е страх да останем сами. Да прекъснем едни токсични отношения, които вадят най-лошите ни черти на показ, е знак, че обичаме себе си и знаем какво искаме от любовта. Само така можем да си дадем шанс да намерим истинската.
"Александър е моят най-голям фен. И аз, и той сме се прицелили към големи стадиони. Подкрепя ме и няма търпение за бъдещето. През повечето време пътуваме или сме много далеч един от друг, защото отборът му е във Велико Търново. Липсваме си много, но сега сме заедно под карантина и наваксваме изгубените моменти. Обичаме да правим всичко заедно, от почистването на дома ни до гледане на филми, четене, играене на игри, готвене, спортуване, включително и слушане на музика.
Не минава и ден без мил жест. Любовта ни се крепи на непринуденост, цел, доверие и подкрепа. Александър твърди, че албумът ми е едно бижу, което ще донесе щастие на много хора в този труден момент. Естествено, в проекта имам песен за него. Тя е „закачлива и те кара да се движиш педя над земята, точно като влюбването".
Коментари (0)
Вашият коментар