Докато Радина Боршош играе как я отвличат в "Ягодова луна", ѝ се притекли на помощ

Режисьорите на сериала трябвало да обясняват, че снимат сцена, а не се извършва престъпление

Нахакана, капризна и нападателна - все думи, с които едва ли някой би описал нежната и талантлива млада актриса Радина Боршош. Занаятът обаче си е занаят. В новия сериал по Нова телевизия “Ягодова луна”, който се излъчва всеки вторник от 22,00 ч, тя влиза в кожата именно на такова момиче - Рая. Боршош като професионалист не съди героинята си, напротив, опитва се да разбере защо се държи по такъв начин.

“Рая има причина за това поведение. Тя е възпитана да цени парите и лъскавия живот. Не познава друг. Нейният свят обаче се преобръща. Майка ѝ умира и тя отива в нов град да живее с баща си, който реално ѝ е напълно чужд. Моята героиня е добро момиче, насочено в погрешна посока. Не познава семейната топлина и подкрепа, обвинява баща си, че я е изоставил. Но Рая ще покаже красотата на сърцето си и това, което ще я промени, е любовта”, разказва за образа си Боршош. А той се оказал истинско предизвикателство за нея. “Чисто актьорски трябваше да търся поведение, изказ, походка и начин на мислене, които са много далеч от мен”, спомня си актрисата. Останала доста изненадана, когато погледнала в огледалото, след като стилистите и фризьорите спомогнали за “създаването” на Рая.

“Обух високите чизми

на токчета, направиха

косата ми на букли,

поставиха ми ярките

нокти и замръзнах

Никога не съм си представяла, че мога да изглеждам така. Но това не бях аз, беше Рая - млада, разглезена, гневна и самотна. Едно момиче, загубило посока, което приема своя баща за враг”, разказва Боршош.

Не само началото, но и целият снимачен процес бил много интересен за нея - “с много локации, каскади и сценични ефекти”. “Една нощ снимахме екшънсцена, в която правят опит да ме отвлекат. Явно толкова реалистично сме я пресъздали, защото, като започна екшънът и писъците за помощ, от съседното заведение изскочиха мъже да ме спасяват. Дойдоха и хора от близката кооперация, които викаха: “Пусни момичето, ще извикаме полиция”. Наложи се режисьорите Димитър Гочев и Зоран Петровски, да им обяснят, че съм в безопасност и снимаме сериал. Ето че всеки момент от работата и живота ни показва, колко добри хора има около нас”, казва с усмивка Боршош.

Забавните моменти далеч не свършват дотук. “Имахме сблъсък с Александър Сано. Той ме дразни, докато плува в басейн, а аз фуча и трябва да му направя неприличен жест с ръка. Вдигам пръста към лицето му, обаче се оказва, че гигантският ми изкуствен нокът се е отлепил.

И като започнахме

да се смеем, не

можем да се спрем.

Наложи се

да направя дубъл с другата ръка”, спомня си актрисата.

Тя не за първи път си партнира със Сано. “Във филма “Привличане” бях ученичка, влюбена в готиния учител. Несподелена любов”, разказва Боршош. Другата ѝ основна екранна половинка е Асен Блатечки. “Той ми е голяма опора в сериала. И сега да каже, съм готова да опитам и най-невъзможните сцени и актьорски задачи. В част от епизодите той ми беше и режисьор, така че съм следвала неговите напътствия, опит и професионален усет”, казва тя.

Смята, че срещата ѝ с истински огнеборци я е променила. “Те бяха на терен с нас и ни помагаха и консултираха. Особено е усещането да си там сред тях, защото за час, за ден влизаш в друга реалност, често осъзнаваме тяхната значимост едва когато самите ние изпаднем в беда. Тези мъже бяха скромни и притеснителни, те нямат усещане за себе си, че са герои, а всичките сцени с пожари в сериала са по действителни случаи от тяхната практика”, казва актрисата.

И макар че снимките за малкия екран ѝ липсват, това не означава, че пренебрегва театъра. Е, сега ѝ се налага да стои далеч от сцената му, защото пиесите пред публика са забранени в опит да се ограничи разпространението на COVID-19. Все пак за Боршош театърът е най-уникалното “събитие” в живота ѝ. “Именно събитие - като да наблюдавате грандиозно астрономическо явление, но то да се повтаря всяка вечер и да го чакате с нетърпение отново и отново. Чувствам се свързана там, все едно имаме обща кръвоносна система и ако се откъсна, ще ми е трудно да продължа. Когато се вдигне завесата и усетиш тишината и дишането на публиката, ние ставаме едно и това, което ще се случи между нас в следващите 2 часа, е специално, живо и съкровено”, казва Боршош. Затова няма съмнение, че театарът ѝ липсва, но като отговорен човек следва съветите на правителството и гледа да си стои повече вкъщи. Дори съветва това да сторят и последователите ѝ в социалните мрежи.

Тя започва да се занимава с актьорско майсторство още като ученичка в IX клас. “Бях в младежка театрална студия, свободното ми време беше заето от репетиции, ненаситно четях пиеси, автори и драматургия и тогава осъзнах, че в сърцето си вече съм избрала своя път. Не можех да се отклоня и

кандитастването

в НАТФИЗ

беше логично

продължение”,

разказва тя. Там е под ръководството на великия Стефан Данаилов. “Все още ми е трудно да приема, че той не е в нашия свят, че не ходи по “Раковски”, не седи на специалния си стол в аудиторията или не ми казва: “Хайде, джудженце, започвай”. Ужасно ми липсва, искам да чуя гласа му, да го видя, да му поискам съвет или просто да му споделя страховете си. Така беше от първия момент, в който се запознахме преди 4 години. Той е бил и винаги ще бъде велик, щедър и невероятно талантлив актьор и учител. Мастъра ни казваше така: “Всяка вечер ще се борите за публиката, за хората, които ще дойдат в салона да ви гледат и ще ви ръкопляскат. И ако сте сериозни в работата си и не сте си повярвали, че сте най-великите, и не правите глупости, има шансове да продължат да ви харесват”. Въпреки известността, огромното обожание на хората и стотиците роли проф. Стефан Данаилов беше съхранил себе си. За да продължиш и да се запазиш, славата не трябва да стигне до главата ти - това беше един от най-важните му уроци”, разказва Боршош.