Генетичните изследвания на останките от праисторически ловци-събирачи в района на езерото Байкал разкриха връзките им не само с други жители на Евразия, но и с първите американци. Резултатите са публикувани в списание Cell, цитирано от РИА Новости.
Хората са живеели на брега на езерото Байкал от горния палеолит и са оставили след себе си богати археологически данни.
Нова статия на германски учени от отдела по археогенетика на Института "Макс Планк" за изследване на човешката история съобщава за последователността на 19 човешки генома от района на езерото Байкал, включително един от най-старите, регистрирани в този регион.
Използвайки фрагменти от зъб, който е намерен през 1962 г. при разкопки в Ust-Kyakhta-3, учените, използващи съвременните методи в молекулярната биология, възстановяват човешкия геном отпреди 14 хиляди години. В него са открити признаци на сибирското и американското население и той се превръща в най-стария известен досега американски носител на гени.
"Това проучване показва най-дълбоката връзка между горните палеолитни сибирци и първите американци", са думите на първия автор на изследването Хе Ю, цитирани в съобщение за печата на Института "Макс Планк".
Резултатите от проучването сочат също, че хората от бронзовата епоха са имали активни връзки с други народи на Евразия. Това се доказва от многобройните вложки в генома от Ust-Kyakhta-3. Този човек, наред с признаци на мезолитен произход от североизточен Сибир, има по-древна генетична връзка със северно-евразийски, източноазиатски и източноевропейски степни предци, твърдят учените. Всичко това говори за широките контакти на степните популации от Южна Сибир и Западна Евразия в ранната бронзова епоха.
Данните от други геноми от района на Байкал показват, че тази популация е имала чести генетични контакти със северноевразийските народи, което е довело до появата на различни смесени типове.
До известна степен първите американци са наследили тази генетична сложност, сред чиито предци освен азиатците, очевидно има и представители на северноевразийските народи.
Находките на патогена на чумата Yersinia pestis, направени от авторите на изследването, също говорят за широките контакти на народите от Южен Сибир през бронзовата епоха. При два индивида, генетично свързани със североизточен азиатски тип, е идентифициран патоген, произхождащ от степната зона, разположена далеч отвъд региона. Освен това щамът Yersinia pestis, открит от учените, е близък до съвременния патоген от региона на Балтийско море в Североизточна Европа.
"Най-източната поява на древни щамове на Yersinia pestis предполага движението на хора на дълги разстояния в бронзовата епоха", твърди Мария Спиру, друга авторка на изследването.
В бъдеще авторите планират да посветят отделно изследване на естеството на разпространението на чумата в началото на бронзовата епоха, когато в Евразия се оформят междурегионални връзки и културни взаимодействия, както и да продължат да събират генетични данни, за да разберат по-добре как е формиран генофондът на първите коренни американци.
Коментари (0)
Вашият коментар