COVID-19 отлага връчването на стипендия “Стефан Данаилов”

Заради пандемията близки и фенове скромно ще отбележат година от кончината на Мастъра на 27 ноември

“Не знам как вуйчо би приел и преживял днешната пандемия. Той толкова обичаше хората и приемаше лично всяко нещастие!” Това разказа племенницата на Стефан Данаилов Росица Обрешкова в навечерието на годишнината от кончината на обичания актьор. Той си отиде след тежко боледуване на 27 ноември 2019 г.

Росица, която сега е преподавател в Благоевградския университет, поне до 30.11. ще е у дома си, тъй като присъствените занятия са прекратени. Плаши се за здравето си - има грипоподобни симптоми и затова си е самоналожила карантина. “Ще отбележим годишнината на Ламбо в най-тесен семеен кръг. Важното е да си спомним за него. Важното е, че е жив в паметта на своите фенове и ученици и те със сигурност ще поднесат цвете и ще запалят свещичка за своя Мастър”, казва Обрешкова. Тя е убедена, че 2022 г., когато е 80-годишният юбилей на актьора, е по-подходящо време за честване - време за книги, албуми, изложби, постановки.

Всички ученици на Стефан Данаилов от последния му випуск, а и от други предишни имат ангажименти и в театъра (макар в момента много по-рядко и винаги под въпрос - б.р.), и в киното. Убедени са, че той ги пази от небето.

“Моят учител Мастъра казваше: “Колкото повече човек дава, толкова повече получава.

Аз съм артист и

умея да давам,

затова получавам”. Знам и чувствам, че е до мен. Че бди над всички нас. И така ще бъде винаги – безпрекословна и вечна обич”, казва Радина Боршош - една от любимите му ученички.

През изминалата година Стефан Данаилов бе почетен с паметна плоча на сградата на театъра в Пловдив, където зала носи неговото име. А любимият му фестивал “Сцена на кръстопът”, чийто основател и патрон беше, мина под знака на големия актьор. Росица Обрешкова показа там авторски моноспектакъл, съставен от спомени за вуйчо ѝ. Тя и екип са готови със сценарий за филм с работното заглавие “Ламбо - толкова обичан”, който ще участва в сесията на Националния филмов център за субсидия.

“Аз съм от Твърдица, ти си от Париж...” - тази любима песен на Мастъра, която той изпълняваше с французойката Вероник Жано, звучи усилена “до дупка” в автобуса, с който негови ученици се връщат от турне в Ловеч. Там са играли последната постановка с тяхно участие, която Учителя им е гледал в зала - “Зверското синьо” от Филип Ридли. Показали са я на 4 сцени, а петият адрес е Благоевград - публиката ще ги гледа точно в навечерието на годишнината от кончината на актьора. (Това обаче е още под въпрос, защото се спори дали градът да не бъде затворен на 14 дни - б.а.).

Всяко представление

завършва с

аплодисменти

като поклон пред Данаилов.

“На 27.11. искаме да имаме миг с Учителя, да го почетем по-интимно и да помълчим в негова памет”, казва дългогодишният му асистент от НАТФИЗ Сава Драгунчев. Той разказа нещо много любопитно. Преди 12 години Данаилов прави режисьорски дебют с пиесата “Мостът” от белгиеца Лоран ван Ветер. Сега Драгунчев като режисьор и двама ученици на професора усилено репетират и ще покажат премиерно “Мостът” на 9.12. (рождения ден на Данаилов) в театър “Азарян”.

Пандемията отложи и връчването на стипендия “Стефан Данаилов” на студент от НАТФИЗ. Вероятно това ще стане също на 9.12., надява се Росица Обрешкова. Идеята била тази стипедния да се даде на 1 ноември - Деня на народните будители.

Вече има комисия от студенти начело със Силвия Лулчева, която да гледа постановките в академията. Във въздуха витае и намалението за фондация на името на Стефан Данаилов, която след селекция на подкрепя новатори на сцената..