Ти дойде в живота ми, просто така, без предупреждение. Без да ме попиташ дали съм те чакала, ме връхлетя и заграби целия ми измислен, момичешки свят, изпълнен с копнежи по розово бъдеще. И точно ти, моя първа любов, ме накара да изпиша тези редове, навяващи ми спомени за така ненадейно, сполетялата ме приказка.
Дали чаровната ти усмивка или изпепеляващия ти поглед ме плени, така и не разбрах, но просто в един огрян от слънчевите лъчи ден, аз осъзнах, че не мога без теб, че си ми необходим, за да живея, че си моят наркотик, който ме кара да полудявам.
С теб, моя първа любов, аз разбрах какво е да обичаш и да бъдеш обичан. С теб, аз научих колко бавно и трудно минава времето в очакване на любимия. С теб аз разбрах какво е да търсиш нечии очи, които да те гледат, ръце, които нежно да те докосват и устни, които да те обсипват с целувки. Точно ти любов, ме накара да осъзная каква късметлийка съм, щом съм тук и живея, научи ме да вярвам в утрешния ден и да обичам живота си такъв, какъвто е, защото макар понякога да е труден и неразбираем, той е моят живот.
И въпреки, че ти си замина и нашата приказка не завърши с "... и те заживели щастливо" , аз съм ти благодарна за преживяните моменти, защото те ще останат завинаги мои и на никой друг. Те ще бъдат нещото, което никой не може да ми отнеме, нещото, което ще ме сгрява в студените мигове, нещото, към което ще се връщам винаги. Защото ти, моя любов, не беше поредната, а онази първата, чиито пламък топли цял живот.
Лидия Младенова [[email protected]]
Коментари (0)
Вашият коментар