Руши: Живях с ченгета, познавам ги!

Една легенда се завръща на „Киномания“

Ицко Финци: Станах бабичка, като герой на Бергман!

Една легенда цъфна в НДК след 15 години живот в чужбина с главна роля във филма „Времето е наше“ - Руши Видинлиев, видя „България Днес“. Иконата на мелодичния поп, участвал за последно преди шест години в „Цветът на хамелеона“, пристигна специално за прожекцията в зала 1 на НДК и откри тазгодишната „Киномания“. „Щастлив съм, че отново снимам в български филм. Възпитаван съм в схемата на „Актърс студио“ - чист Станиславски, но пък и съм живял в образа, който представям, това ми се е случвало до 15-ата годишнина. Живял съм около ченгета, затова ги познавам.

И затова ми беше лесно да вляза в моя герой. В този филм аз не играя, няма клишираност в него, аз по-скоро живея с образа“, сподели Руши Видинлиев, който наскоро стана татко на второ дете - момиченце. Друг образ, който изненада положително публиката, бе Ицко Финци. 83-годишният актьор изигра ролята на възрастна жена. Гримиран, в копринени чорапи, шапка и дантели, той разтваря конфликта, който във „Времето е наше“ стои между писателя и ченгето Тилев. „Това, че съм в ролята на бабичка, не е проблем и друг път съм играл жени. Но този път е като в образ на Бергман.

Според него киното е свидетелство, но често е и сън. От време на време отваряш врата към някой сън и мислиш, че има път, а то има само облаци. И ти успяваш или не. Вървиш в облаците. Част от нашата предходна несвобода“, сподели от своя страна за образа си Ицко Финци. Останалите актьори, също с вълнуващи превъплъщения, са Елена Телбис, Леонид Йовчев, Ирини Жамбонас, Светлана Янчева, Ивайло Христов, Красимир Доков, Валентин Ганев, Бояна Петрова.

Режисьор е Петър Попзлатев, а сценарият е по романа на Владимир Зарев „Разруха“. „Филмът ми започва с възглас: „Ро-ди-но!“. Документално го заснех в 1990 г., за да влезем в историята впоследствие, историята, вдъхновена от изследването на „революционното време“. Труд, който ме впечатли още 2002 г. Всъщност „Времето е наше“ е една реплика на Жак Сегела, който го превръща в лозунг, и оттук насетне това е финалната реплика на филма, нещо като апел за покаяние“, сподели режисьорът. Да се порадват на играта на колегите си на премиерата дойдоха още Мария Статулова, акад. Людмил Стайков, бившият министър на културата Георги Йорданов и много други.