Мартина покори футбола и киното и стана изгряваща звезда на "Берлинале"

Актрисата вече има 8 награди за

женска роля във филма “Ирина”

Мартина Апостолова разбира, че е избрана за изгряваща звезда на “Берлинале”, преди новината да е излязла официално. Съобщава я продуцентът на филма “Ирина” Стефан Китанов, когато тя е на репетиция преди представление. Със сигурност се е зарадвала, но не помни как е изиграла ролята си.

След представлението влиза в официалните сайтове на европейската филмова организация, която промотира млади актьори и режисьори, и когато прочита информацията, разбира колко голямо нещо й се е стоварило на главата.

От 30 предложени млади актьори от цяла Европа са селектирани 10. На 21 февруари в Берлин започва представянето им и това върви паралелно с феста “Берлинале”. 80 режисьори, продуценти и кастинг директори ще се срещнат с младите таланти. На 24 февруари на официална церемония ще им бъде връчена наградата “изгряваща звезда”.

Мартина Апостолова се ражда в Благоевград. От там е фамилията на майка й, в която от 6 поколения се раждат само момичета. Родителите са на гости при леля си и така в провинциалния град на бял свят се появява нашата героиня, която израства в столицата.

Завършва НСОУ “София”, която се помещава в бившата сграда на АОНСУ. Ако трябва с една дума да определим ученичката Мартина най-подходящата е лудетина.

Тогава си мисли, че всичко е позволено, и силно вярва, че може да прави каквото си иска. Да ходи на училище, когато й е кеф, да тренира спорта, който желае, да избяга от час, когато й скимне, да направи пакост, за да впечатли съучениците си, да спори с учителите, когато не е съгласна с тях. Много обича свободата и

забраненото я

привлича по някакъв

магичен начин

С общи усилия родителите и учителите озаптяват немирното дяволче в момичето. Излишъка от енергия то започва да изразходва на... футболното поле. От семейството не я спират, лошото е, че няма къде да играе. Когато е на 10 години обаче, намира отбор и се включва в него. Тогава в страната има четири женски тима.

Мартина започва като десен бек, но в една контрола се контузва дясното крило на отбора и треньорът я праща на неговото място. Тя вкарва няколко гола и така се преквалифицира в нападател, който може да шутира и с двата крака. Най-дълго играе за отбора “ЕлПи Суперспорт” в София.

Влиза и в националния отбор на България. Тогава няма много средства и момичетата играят със старите екипи на мъжете национали, в които изглеждат като гаврошовци.

Апостолова окачва състезателния си екип на пирона, когато е студентка втори курс в НБУ. След като се дипломира, отива да играе в театъра в Благоевград и там я картотекират в местния футболен тим “Спортика”. В него рита заедно с Евгения Попадинова, която е родена в Хаджидимово. Сега Евгения играе и бележи голове за отбора “Рейсърс” на Северозападния университет в Охайо, САЩ, където учи спортен мениджмънт. Попадинова е национална състезателка на България и наскоро беше обявена за футболистка № 1 на годината за втори път.

Тук приключваме с футболното лирично отстъпление на Мартина и влизаме в кино-театралната сюжетна линия на живота й.

Един ден майка й, която тогава работи в Младежкия театър, казва на вече 13-годишната Мартина: “Има една откачена актриса, която играе моноспектакъл на нашата сцена...” Актрисата се казва Десислава Красимирова Спасова, или Деса Красова, днес известна с името Касиел Ноа Ашер, а моноспектакълът е “Нищо по-хубаво” на Оливер Буковски.

За своенравната тийнеджърка е достатъчно само да чуе, че и някой друг е откачен, и гледа изпълнението на актрисата, седнала на столче встрани от седалките на театъра.

И усеща странното и с нищо несравнимото усещане, че вижда пред себе си мястото, на което иска да бъде. Мечтата да стане актриса се превръща във въгленче, което тлее през годините, докато Мартина е “ритнитопковец”.

По красива ирония на съдбата във филма “Ирина” Мартина си партнира точно с Касиел Ноа Ашер, която играе нейна сестра

и с която си разменят

здрави шамари

Апостолова завършва гимназия, но въобще не й хрумва, че може да учи актьорско майсторство. 15 години тя свири на китара, но винаги се притеснява, когато излезе на сцена.

По съвета на родителите заминава при сестра си в Германия да продължи с “Организация на туризма” - дисциплина, която е учила в София. Сега го определя като “част от моята дивотия”. Когато се връща, Мартина съвсем случайно научава, че Цветана Манева и Снежина Петрова преподават театрално майсторство в НБУ. Подготвя се сама според собствената си представа за актьорска игра.

Избира монолог от филма “Джия” и с изпълнението му впечатлява комисията. Така кислородът между кандидатка и комисия кара онова въгленче да припламне силно. Мартина вече е на мястото, на което е мечтала да бъде. Докато е в НБУ, играе във всичките спектакли, но когато вече е с диплом за професионална актриса,

цяла година не

получава никакви

предложения

През 2013 г. Мартина подава документи единствено в Благоевградския театър и е назначена на щат. Изборът й има и голям сантимент. В този град е родена, а пък дядо й като зам.-кмет (или може би кмет?) участва активно в построяването на местния театър. Много държи градът да има красив и модерен храм на театралното изкуство. Директор е Рашко Младенов, който подава ръка на младата актриса и й помага в първите й стъпки на професионалната сцена.

Заплатата й е 396 лв. и единственото, за което й стига, е за билети за рейса до София и обратно до Благоевград. Понякога спи с шал и шапка в квартирата си, за да не плаща сметки за парно и ток.

И въпреки това днес Мартина казва, че това били едни от най-щастливите години в живота й. Играе на мястото, където е искала, има невероятни колеги, с които бързо се “надушват” и чудесно се сработват. И въобще не се интересува колко й е заплатата и дали я превеждат навреме.

И все пак, за да си докара допълнително пари, тя работи като барманка в култов софийски бар, като стриктно спазва правило №1 - никога да не се напива преди клиента!

Наскоро си намира тефтер от 2015 г., в който си е записвала графика на деня. Сутрин рано тръгва от София за Благоевград с рейс или на стоп. В театъра има детско представление и след това репетиция. Вечер - представление. Отново пътува за София, където работи в бар. Ако има време, дремва за няколко часа и отново сутринта хваща автобуса за Благоевград. Казва, че не помни някога да се е уморявала от това бясно житейско темпо.

Изборът й за ролята

на Ирина е чиста

проба “неслучайна

случайност”

Мартина играе в представлението на Деси Шпатова в “Двама бедни румънци, говорещи полски” в “Сфумато”. Една вечер я гледа режисьорката Надежда Косева, която търси актриса за дебютния си пълнометражен филм.

След представлението Мартина говори с баба си, която е нейна фенка. Към тях се приближава непозната жена, извинява се, че прекъсва разговора им, и казва на бабата: “Госпожо, вие сте много красива жена...” И си тръгва.

След две седмици Надя Косева - тя е непознатата жена - се обажда по телефона на Мартина и я кани на разговор. Признава й, че не я е харесала на сцената - много преигравала, а и ролята не била за нея.

Но признава и че когато я видяла да говори с баба си, усетила нещо много силно и открива в нея героинята си Ирина. После актрисата ходи 3 месеца на кастинги и прослушвания. За ролята са пробвани и много други актриси, но Мартина остава на първо място в избора на Косева. С плам и упоритост защитава избора си пред продуцента Стефан Китанов, който до последно питал: “Наде, сигурна ли си, че в ролята не трябва да е някое познато лице, което да се харесва на повече хора?”

Животът потвърди правилния избор на Надежда Косева. Мартина печели (досега!) 8 награди за най-добра женска роля на кинофестивали във Варна, Варшава, Котбус, Тбилиси, Хонконг, Техеран, Бари, Палич (Сърбия)...

И винаги след като получи поредната награда, Мартина се прибира в София и отива да измие тоалетните в заведението и да застане зад бара в очакване на първите му клиенти. От няколко месеца собственикът на този бар купува един зад университета, на който тя е управител.

Мартина вече има две предложения за роли в чуждестранни късометражни игрални филми. От режисьори, които са я гледали в “Ирина” на някой от фестивалите. В България досега има само една покана за игрален филм, но сигурно ще откаже ролята поради невъзможността да я подготви перфектно за краткото време.

В края на разгвора ни питам Мартина има ли любим човек до себе си? След кратка пауза, тя казва: “Имам много любими хора и съм щастлива.”

И си личи, че са нейни искрени думи, а не написани от някой сценарист...