Макар и електрифициран, Чехов остава загадка

Спектакъл на Стилиян Петров в театър “Възраждане”

Спектакълът “За едно явление от електричеството” на театър “Възраждане” оставя протворечиви впечатления у зрителя.

На тази сцена сме гледали качествени представления по Чехови пиеси, така че сядаме с големи очаквания. Режисьорът Стилиян Петров има усет към загадъчни до абсурд ситуации, а в спектакъла участват най-добрите сили на театъра. Очевидно екипът не е искал да работи над известните пиеси на Чехов и е потърсил “чеховите настроения” в прозата му. В този превод има известна ирония - не е трудно да се открият стандартните тълкувания на тези настроения в белетристичните откъси на руския гений. И така на сцената виждаме млад човек, застанал нерешително в средата на живота си и потърсил за първи път отговорите на въпроса “кой съм аз?” и “накъде отивам?” Млада жена изведнъж се влюбва в него и го обсажда с онова прочуто чеховско “Обичам ви!” което се интересува само от настоящето и нехае за минало и бъдеще. Художник ще се затваря в собствената вселена и ще остава студен към ухажването на друга млада жена. За да се объркаме напълно, между живите хора ще се промъква призрак, материализирал техните мисли и чувства. Всичко това е пръснато в планетата “Чехов” и не ни изненадва.

След като липсва някакво развитие и някакво концептуално завещание, решаваме, че спектакълът има роля да популяризира възможния Чехов. В този смисъл са и бележките на преводача на текста проф. Людмил Димитров. Той вижда в представлението зародиша на герои и ситуации, които ще се пръснат в бъдещите пиеси на Чехов. Предполагайки, че Стилиян Петров е потърсил по-сложни взаимоотношения, и отчитайки наличието на ирония, залагам на друго решение - развитие на онази метафизична пиеса с автор Трепльов, която Нина Заречная представя в началото на “Чайка”. Оживяват герои рупори без придистория, без открития за бъдещето им, без реални отношения, появяващи се само за да изговорят своя багаж от реплики.

За разлика от тях сценичното пространство е пределно конкретизирано. Тази природа (сценография на Венелин Шурелов) предоставя усещането за автентичност, но и съдържа елемент на ирония. Но най-важната особеност на представлението е липсата на персонификация на репликите и на присъствието на героите - те са отчуждени от текста и от изпълнителите, не създават образи и остават рупори на извадките от текстовете на Чехов. Прилежно и всеотдайно на сцената излизат Мариана Жикич, Донка Аврамова - Бочева, Йордан Ръсин, Свежен Младенов, Георги Златарев, Анатоли Лазаров.