Мечетата Мишо и Маша подарък за царя

Семейството на Васил Говедарски - авторът на мечетата, с царската фамилия, която ще ги притежава
СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ И ПАРАСКЕВА ГЕОРГИЕВА

Васил Говедарски извайва милите муцунки с моторен трион

Има едно важно правило в протокола на английския кралски двор - никога да не се подаряват живи животни! Анималистични портрети и скулптури обаче може и дори са желателни.

Така се случи на рождения ден на Симеон Втори, когато той и съпругата му доня Маргарита получиха две дървени мечета, поръчани от екипа на Симеон. Авторът им (той беше поканен на 83-годишнината му заедно със семейството си - б. а.) условно ги е нарекъл Мишо и Маша, докато ги е изработвал, но царското семейство може да прекръсти новите си “домашни любимци”.

А скулпторът Васил Говедарски притежава таланта

да “вижда”

горски обитатели

в стари дънери

и да открива образите им за публиката с помощта на моторна резачка и длето. За него резачката е много прецизен инструмент - тя върши 99 процента от работата, а по-фините детайли - очи, нос, нокти, изработва с дърворезбарски длета. Няма значение какво ще бъде дървото, дали е сухо, или сурово, важно е да е здраво и качествено. “Тук съм в подножието на Рила планина, избирам си дънери, те ми показват какво се крие в тях”, казва Говедарски.

Скулпторът с моторната резачка с едни от най-големите си мечки
Скулпторът с моторната резачка с едни от най-големите си мечки

Ателието му в с. Овчарци, община Сепарева баня, е истински магнит за туристите - пълно с дървени мечки, бухали, лисици, сови, глигани, сърни, вълци, коне, има дори крокодил. Мечтата му е да извайва африкански животни. В момента изпълнява една от многобройните си поръчки. По молба на кмета на Сопот изработва

бухал, кацнал на том

от романа на Иван

Вазов “Под игото” Пластиката ще е на входа на необичайна библиотека - тя ще бъде открита в огромен изкорубен стар дънер в града на поета. Майсторът има сантимент към тази птица, символ на мъдростта - първото нещо, което изваял от дърво, бил бухал. Още го пази.

А по изработката на мечки го запалил синът му Иван - почитател на приказките за “Маша и Мечока”.

Далеч преди името на майстора с резачката да се разчуе покрай царския подарък, учителят по рисуване има заслужена слава в родния си край, особено с майсторенето на огромни мечки, най-голямата от които е с височина 2,50 м и диаметър 1,60 м. С нея предизвиква истински фурор. Той е от потомствена фамилия на дърводелци. С моторна резачка вече е направил над 100 фигури. При оформяне на пластиките понякога ползва ъглошлайф и други машини, а детайлите изработва с различни длета. Може да му отнеме от няколко дни до няколко седмици в зависимост от размера и сложността.

Съпругата му Мони му помага с оцветяването и лакирането на фигурите и го прави с удоволствие. Желанието на Васил е след време

да подреди фигурите

си в малък музей в

селото

Интересна е случката с актьора Владимир Карамазов, станал жива реклама на Смолян, целувайки мечка, призовавайки туристите да се снимат с новата уникална “табела” на Смолян. Тя е от огромно дърво с размери 4,20 на 1 метър и също е работа на Васил Говедарски. “Много наши съграждани изразиха задоволството си от поставянето на тази уникална пластика. Радвам се, че виждам снимки до нея”, посочва кметът Николай Мелемов.

Скулпторът с моторната резачка със семейството си и с интересна работа с щъркели, оцветени от съпругата му
Скулпторът с моторната резачка със семейството си и с интересна работа с щъркели, оцветени от съпругата му

“От 30 см до 3 м са

ми дърворезбите

Не съм резбар, през живота си никога не съм правил дърворезба и не знаех да работя с длетата. Учител съм по изобразително изкуство, средното ми обзование е стоителен техник. Може би така съчетах двете неща - изкуството и строителството. Отначало си самофинансирах проектите - каквото взимах като заплата си, го давах за дърворезбите - разказва Говедарски, който не крие, че се издържа от изкуството си. - Целият ми род са потомствени дърводелци. Най-вече с бъчви са се занимавали. Казах си -

спирам с тази

професия, но той -

животът, пак ме

върна”

“Заедно работим със съпругата ми Симеонка - Мони, и сина ми Иван - тя също е художничка. Иван в момента е на тема планети. В с. Овчаровци се живее спокойно. Красива гледка, живо е... Имаме голям двор, не усетихме никакви ограничения от вируса... Пък сме и много близо до Сепарева баня и туризмът е развит при нас. Имам много поръчки, но дърворезбата не става толкова бързо. Интересът е голям и от България, и от чужбина. Най-търсена стока са мечки и сърнички... Обичам животните. Имам хубаво ателие, това ми е рекламата. Там има 100-тина неща.”

В Белица - парка за танцуващи мечки, има работа на Говедарски. “Хубави кафяви очи съм ѝ направил”, казва скулпторът. - Някой път, като си отрежеш едно дърво, и започваш да мислиш - това става, друго не става. Мислиш си много неща, но само едно нещо става - самото дърво те кара. Всяко нещо си намира човека. Големите парчета, като ги отрежеш, и мечката се показва много бързо, но дребните детайли отнемат време. Виждам кое ми пречи, махам го - става дърворезбата. Клиентите си ги кръщават както пожелаят”, не крие той.

Костенурки подарък за царя
Костенурки подарък за царя

Няма да се откаже да вижда образи, превъпътени в дървета. Например св. Иван Рилски, вграден в секвоя... Щом го почувства и изработи, ще го дари на манастир. Много пъти е дарявал свои творби. За Васил Говедарски е важно истината да излезе наяве изпод пластовете дървесина. Прави го. С моторния си трион. Нищо, че се оцелява и се отоплява с останките от дънерите, които превръща в духа на съществата, които ги населяват. А той има дарбата да ги вижда. И извайва и съживява от паметта на дървото. Със своя трион...

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене