COVID-19 не подмина и великия Рафаело Санцио

Авторът на текста повдига брезентовото платно, покрило една от графиките на Рафаело, за да я разгледа.
СНИМКИ: АВТОРЪТ

Заради огромния интерес изложбата му е отворена 24 часа в денонощието

Мегаизложбата “Raffaello 1520 - 1483”, която трябваше да отбележи 500-годишнината от смъртта на ренесансовата суперзвезда от Урбино и да се превърне в артсъбитието на година, беше открита на 5 март 2020 г. в “Конюшните” на двореца “Куиринале” (Scuderie del Quirinale) и закрита пет дни по-късно заради локдауна, причинен от коронавируса и наложен от италианското правителство.

Размяната на годината на раждане с тази на смъртта в заглавието на изложбата не е грешка. На 6 април 2020 г. се навършиха 500 г. от смъртта на гениалния художник, който умира в Рим едва на 36 години. Поради това кураторите са предпочели да обърнат хронологията и в началото на изложбата да акцентират върху последните (най-зрелите) творби на Рафаело и да я завършат с най-ранните му произведения. 

Автопортрет на ренесансовия художник, а горе са част от картините в изложбата.
Автопортрет на ренесансовия художник, а горе са част от картините в изложбата.

Благодарение само на много сериозната дипломация организаторите на изложбата успяха да убедят галериите от цял свят, които са предоставили произведенията на Рафаело за тази изложба, да удължат срока ѝ и вместо тя да бъде закрита на 2 юни, както беше предвидено първоначално, на тази дата тя да отвори повторно врати. Така публиката ще може да ѝ се наслади до 30 август.

Рим и римските музеи са празни, но интересът към изложбата на Рафаело е огромен и организаторите не смогват да поемат наплива. Досега тя е видяна от над 130 000 посетители. Заради мерките анти-COVID закупуването на билети става само онлайн,

посетителите влизат

на групи от по десет

човека на всеки

пет минути,

като всяка от тях е придружена от разпоредител. Престоят във всяка от тринайсетте зали е по пет минути. Преди няколко дни от “Конюшните” обявиха, че последната седмица преди закриването изложбата ще бъде отворена по 24 часа в денонощие, за да могат максимален брой хора да я видят.

Засегнати от пандемията от COVID-19 бяха и организаторите на изложби, много от които никога няма да отворят врати. Заради това италианското Министерство на културата, културното наследство и туризма преди броени дни отпусна 20 милиона евро, за да компенсира разходите за всички провалени, анулирани или отложени заради епидемиологичната обстановка изложби, които е трябвало да се състоят от 23 февруари до 30 септември. Тези 20 милиона евро се прибавят към вече заделената държавна помощ в размер на 150 милиона евро за държавните и частните музеи. 

Изложбата “Raffaello 1520 - 1483” включва над 200 произведения, картини, рисунки и сравнителни картини и археологически находки, с които е разказано творчеството на ренесансовия гений.

За първи път такова

голямо количество

картини и рисунки -

над 100,

на Рафаело Санцио се събира на едно място.

Основна заслуга за това има галерията “Уфици” във Флоренция, която предоставя над 50 произведения от своята колекция, от които 40 са на самия Рафаело. Още много световни музеи са помогнали за реализирането на уникалното събитие. Сред тях са Ватиканските музеи, Лувърът, Националната галерия в Лондон, музеят “Прадо”, Националната галерия на изкуството във Вашингтон, “Албертина” във Виена, Британският музей, Кралската колекция на британското кралско семейство, Ашмолеанският музей в Оксфорд, Музеят за изящни изкуства в Лил, както и италианските Национална галерия за старинно изкуство в Рим, Националната пинакотека на Болоня, Националният музей и галерия на Каподимонте и Националният археологически музей в Неапол, музейната фондация в Бреша. 

Посетителите могат да видят шедьоврите на Рафаело: “Мадоната на Грандука” и “Забулената” от “Уфици”, “Мадона Алба” от Националната галерия на Вашингтон, “Портрет на Балдасаре Кастильоне” и “Автопортрет” от Лувъра, “Мадоната с розата” от музея “Прадо” и т.н.

Рафаело започва да рисува в ателието на баща си Джовани Санти, който е придворен художник в двора на графа на Монтефелтро. След смъртта на баща си през 1494 г. той продължава обучението си при Перуджино до 1498 г. и на него дължи първоначалния си стил.

В началото на XVI в. той вече е един от най-търсените художници в Умбрия и след кратки пребивавания във Флоренция и Рим работи за кратко с приятеля си Пинторикио. През 1504 г. рисува прочутата си картина “Сватбата на Девицата”, която днес се намира в пинакотеката “Брера” в Милано. Същата година той се мести във Флоренция, където рисува преди всичко портрети на заможни аристократи и се учи от творчеството на Леонардо и Микеланджело.

През 1508 г. папа Юлий II го кани в Рим, където остава да твори до смъртта си през 1520 г. По време на престоя си в Рим геният от Урбино развива своя потенциал и създава най-великите си шедьоври като “Залите на Рафаело във Ватикана”. Тук той става и архитект към “Фабриката на Св. Петър”, която строи едноименната катедрала и реализира “Вила Мадама” и параклиса “Киджи” в църквата “Санта Мария дел Пополо”. 

През последните години от живота си рисува “Фурнаджийката” и “Преображение”, за която съвременниците му разказват, че е поискал да я поставят до леглото му, докато е агонизирал.

Един от най-великите ренесансови гении умира на 6 април 1520 г., оставяйки след себе си множество последователи и ученици, които няколко години по-късно ще разнесат “Рафаелизма” в цяла Италия.

Само преди месец университетът Bicocca в Милано сложи край на множеството мистерии около смъртта на Рафаело. Едва 500 години по-късно и след множество изследвания, анализи, реконструкции и сравнения става ясна причината, довела до смъртта на художника. До момента тя е била забулена в тайна. Някои от съвременниците му твърдели, че е починал от висока температура, други - от сифилис, трети - от инфекциозно заболяване, тиф, малария, а някои дори смятали, че е бил отровен. Медицинският екип на Bicocca успява да изясни клиничното състояние на художника и стига до заключението, че той се е

разболял от

пневмония

Основният проблем обаче е, че му е била объркана диагнозата и е лекуван с пускане на кръв, както преди 500 години са третирали висока температура. Това обаче вместо да му помогне, отслабва още повече организма му и го лишава от сили, за да се бори с болестта. Медиците от Милано базират това си твърдение на факта, че съвременници разказват, че художникът е боледувал почти две седмици и през това време е успял да напише дори и завещанието си.

Един от куриозите в изложбата е, че след като научава за удълженото ѝ работно време и продължителното излагане на светлина на предоставената графика, собственикът ѝ е помолил организаторите тя да бъде покрита с брезентово платно, което посетителите да имат възможност да повдигат, за да я разгледат. 

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене