Великотърновецът Здравко Попов: Боксът спаси моя живот!

"Боксът спаси моя живот. Можех да съм по затворите. Вървях по лош път", споделя един от най-успешните български професионални боксьори Здравко Попов. 25-годишният великотърновец е с 9 победи (6 с нокаут) и 1 равен. Преди няколко години серия от успехи накараха боксови промоутъри в САЩ и Англия да отправят покани към него, но хронична контузия на ръката спря възхода му.

Съдбата винаги е имала специално отношение към Здравко Попов. Неговият живот е като холивудски сценарий. Всичко започва от улицата и вредната среда, която едва не вкарва 9-годишното момче в тинята.

"По онова време пиех и пушех. Правехме всякакви простотии. Биехме се, крадяхме от терасите и магазините маратонки - спомня си Здравко. - Исках да изглеждам добре и да ме харесват момичетата, но бях като прошляк. Все за мен нямаше хубави дрехи."

Боксовата зала е мястото, което се оказва кръстопът за Попов. Покрай приятел влиза в нея. Тогава е втори клас и вече има сериозен опит в битките.

"Събирахме се в квартала. На една поляна. Постоянно си правехме ММА срещи. Биехме се. Бяхме буйни деца - добавя Попов. - Покрай мой приятел, който тренираше бокс, се запалих. Още първия път моят треньор Евгени Донев ме пусна на спаринг с по-голямо момче. След заниманието видя потенциала в мен. Каза, че няма да плащам. Моята майка ми забрани да ходя, защото мислеше, че ще стане по-лошо. Не трябваше да ме спира. Прекъснах за 2-3 години. Ходих само седмица-две в залата и трябваше да спра."

Още от детската градина Здравко е принуден да се оправя сам. Без подкрепата на родителите.

"Имам по-малка сестра. Тя е болна от детска церебрална парализа. Когато се роди, майка ми замина с нея по болници. Бях дете на 5-6 години и живеех на седмична градина от понеделник до петък - добавя боксьорът. - Не виждаш майка и баща. Тежко, тежко беше."

Заради лошото поведение и непрекъснатите проблеми Здравко е редовен посетител на детската педагогическа стая. След поредната беля той е изпратен в подобие на изправителен дом.

"Беше нещо като ТВУ. От 6-и до 12-и клас живеех там. За деца с по-тежки проблеми. Сираци или буйни момчета, за които няма оправия. Бях откъснат от семейството и приятелите. Само в събота и неделя баща ми ме вземаше на село", продължава със своята история Здравко.

Уикендите се оказват нова мотивация за Попов. Там среща друг бъдещ топ боксьор - Стефани Койков.

"Той беше същият гамен като мен, но е с четири години по-голям - допълва Попов. - На село по-големите ни мачкаха. Ритат и те бият, а ти няма какво да правиш и мълчиш. Стефани заякна много с тренировките по бокс. Виждах как всички в селото му се кефят. Започнах да се въртя около него. Той ми каза, че ако искам да съм покрай него, не трябва да пия и да пуша цигари. Да не се движа с отрепките. Много се мотивирах. Той си беше направил в курника фитнес зала с битови приспособления. Започнах да тренирам бокс тайно от майка ми. Събирах пари от закуски, за да си купя ръкавици."

Усилията в залата дават резултат. Първият медал е налице. Детският психолог, който работи със Здравко, вижда положителното влияние на бокса.

"Бях непоправим заради лошата среда, в която израснах - признава боксьорът. - Нещата се промениха, когато станах шампион на България. Влязох в националния отбор при юношите. Боксът тушира доста неща. Направи ме дисциплиниран и отговорен."

Процесът на облагородяване е дълъг. През този период Здравко е принуден да смени мястото, където учи.

"Изхвърлиха ме от училището, за което казваха, че гонят само за убийство. Преместиха ме в друго. То беше другата противоположност. Всичките са зубъри и богати деца - връща лентата боксьорът. - Бях смачкан. Нямах самочувствие. Притеснявах се съучениците да не разберат, че живея в интернат. С годините го преодолях. Покрай бокса започнах да имам привилегии. Станах европейски вицешампион за юноши. Започнах пари да изкарвам. Хората ме уважаваха."

Попов отдава част от проблемите на лошата комуникация в неговото семейство и липсата на подкрепа.

"Имало е моменти, в които се скарвам с майка ми преди състезание. Тя ми казва - дано загубиш, колкото и брутално да звучи - признава Здравко Попов. - Връщам се шампион на България. Тя чете във вестника и казва: "Ти имаш пари". Взел си еди-колко си хиляди. Мисли, че като ме пишат по вестниците, съм богат. Често ме гонеше от вкъщи да ходя по хотели. А аз нямах една стотинка. Ходех при приятели. Така се стече животът. От малък съм по улиците. Не съм се прибирал, а и не са ми отваряли вратата."

Попов не крие, че е преминал през много дупки. Но боксът винаги го е изваждал оттам.

"Всичко дължа на него. Контакти, уважение и всичко. Аз съм нищо без бокса - споделя Здравко Попов. - Познавам хора, които са отраснали по моя начин. В момента да не ви казвам къде се намират. Някои не са живи. Други са на улицата."

Травмата в ръката

Сериозна контузия в ръката едва не прекрати кариерата на Здравко Попов. След две операции проблемът все още не е разрешен. Травмата се получава при сбиване преди години.

"След това по време на тренировка не обърнах внимание. Подцених контузията. С натрупванията се влоши - споделя Здравко Попов. - И преди съм удрял ръцете, защото съм правил тъпи работи. Винаги са ми минавали. Почивах едно лято. Казах си, че ще ми мине. Бях още при аматьорите. Имах скъсани връзки на ръката. Всичките професионални мачове играех със скъсани връзки."

В момента силната лява ръка на Здравко е малко по-добре.

"Закрепил съм я, но със сигурност трябва да направя още една операция. Имам желязо в ръката. Пречи ми. Има доза риск при нова операция. Може да стане по-зле - добавя Здравко Попов. - Благодаря на д-р Мариян Добрев. Ако не беше той, нямаше да стигна до мача."

Изправя се срещу грузинец

Здравко Попов ще се завърне на ринга днес след 31 месеца пауза. Той ще се бие на голямата галавечер "Макс Файт 50", която ще се проведе във Велико Търново. Негов съперник ще бъде грузинецът Гиори Апциаури.

"Надявам се да направя хубава победа. Ще опитам да направя още един двубой, след което ще обърна по-сериозно внимание на ръката. Вероятно ще е в чужбина, защото тук докторите не могат да ми помогнат - допълни Попов. - Грузинците като нация са борбени и мъжкари. Не го подценявам, но съм ниво-две над него. Съперникът е типичен файтър. Търси близък бой с 1-2 удара. Нокаутьор. Срещу мен няма да му се получат нещата, защото аз играя добре с крака."

Здравко има големи амбиции и планира атака на европейската титла.

"Направих контакти в САЩ и Англия, но с тази ръка не мога да отида там. Само за година в професионалния бокс застанах под Кубрат и Тервел Пулеви. Победих 3-4 сериозни имена. Ако бях здрав, може би щях да съм номер едно. Периодът беше доста тежък. Една част в мен умря."