Иван, синът на Теди Москов, намери в чекмедже сценарий на баба си Рада Москова от преди 20 г.

Комисия в НФЦ отхвърли проекта на авторката на "Куче в чекмедже", "Горе на черешата", на много книги и пиеси за деца

Гледахте ли филма “Сладко от джанки”?

Е, как да сте го гледали, като такъв филм още няма. Но ще има. Обещава да бъде различен, защото ще е произведен от семейство Москови. Сценарист - Рада Москова, режисьор - нейният внук Иван Москов, в главната роля - майка му Мая Новоселска-Москова. 

А къде в този екип е Теди Москов, ще попитате.

Теди ще е първият критичен зрител на филма и би помогнал на сина си, но само ако той го попита.

Та, надявам се, такъв филм да има наистина, само да не е “ама друг път”, както казваше малкият Миташки в “Куче в чекмедже”, само че за колело. Този филм е по сценарий на Рада Москова.

Как започва всичко?

Един ден, ровейки за някакви документи, Иван намира в едно чекмедеже (пак чекмедже!) сценарий, написан от баба му Рада, нереализирян по неясни причини и престоял в чекмеджето над 20 години. Работното му заглавие е “Не бой се!”. Това е реплика, която нейният баща често й казвал като малка.

И  която в концлагера “Белене” често си повтарял наум

“Попитах я има ли нещо против да реализирам сценария - обяснява Иван. - Тя каза, че няма нищо против, но се съмнява дали ще го реализирам. Приех, че с тези думи тя иска да ме поощри да го направя.”

“Не в качествата му се съмнява баба му Рада, а заради това, че все поема някакви обещания и все не ги изпълнява”, уточнява баща му Теди Москов.

Малко след като намира бабиния сценарий, близък приятел на Иван му казва, че в НФЦ са пуснали извънредна сесия за детско кино по повод

40-годишнината от създаването на “Куче в чекмедже”

и на минисериала “Рицарят на бялата дама” по сценарий на Хаим Оливер.

Иван Москов “се взема в ръце”, събира екип и кандидатства на тази сесия за субсидия от НФЦ. Продуцент на проекта е Орлин Руевски, колега оператор на Иван. Той е поканен по телефона и още преди да прочете сценария, веднага се съгласява да участва в заверата. Въпреки че има няколко други проекта, Руевски подготвя цялата необходима документация.

Иван не пипа нищо по сценария. Според него той е толкова “във форма”, че няма необходимост от редактиране. Както е бил актуален преди 20 години, така е актуален и сега.

“В сценария няма епоха, човешката история в него може да се развива по всяко време. А евентуално за да се осъвремени, трябва да се добавят детайли от всекидневието...”

Дали драгият зрител ще разбере в кое време се развива действието? “Естествено - казва Иван, - но ако аз му позволя.” Той не иска да повдигне завесата на случващото се в него заради прословутото творческо суеверие.

Но силно се надява баба му, която кара 90-ата си година, да е жива и да види готовия филм. Неотдавна си е счупила тазобедрената става и това още повече утежнява състоянието ѝ.

В сценария няма нищо автобиографично за авторката му Рада Москова. “Това е една чисто детска история. Такава, каквито бяха филмите за деца преди 1989 г.”, казва Иван. 

И е прав - по времето на соца детското кино беше силно и е донесло най-много филмови награди на България.

Негов “баща” е Димитър Петков, после по пътя му тръгват  Мариана Евстатиева -Биолчева, Иванка Гръбчева, сценарии освен Рада Москова пишат Георги Данаилов, Калина Ковачева, прословутите Братя Мормареви и др.

На сесията в НФЦ обаче комисията отхвърля проекта “Москови” и той не получава финансиране. Иван не иска да каже кои са членовете на комисията, дали малко точки на проекта.

“Реално няма проблем с нашата кандидатура с този проект - обяснява Иван. - Няма лошо да има съревнование, няма нередни неща в случая. Единственото нередно за мен е в това, че извънредна сесия за детско кино в НФЦ не се оценява от извънредна комисия за детско кино. А се оценява от киноартисти, които стават за всякакъв вид кино, но не и детско...”

Иван дава следното сравнение. Да си представим зимни олимпийски игри, на които има извънредно състезание по фигурно пързаляне. И то се оценява от хокейни съдии. Няма как да стане. Спортовете, макар и зимни, са коренно различни.

Иван Москов би агитирал шефа на Киноцентъра Иван Тодоров при бъдещи подобни сесии за детско кино в комисиите да са хора, свързани с производството на кино за деца. Които професионално да оценяват проектите. Иначе цялата история е безсмислена. “Това е моята позиция”, обобщава Иван.

Баща му е съгласен напълно с него. Той

определя случката като подигравка с майка му

Тя е част от причините за провеждане на тази извънредна сесия, обаче сценарият ѝ е отхвърлен. Но и той като Иван не обвинява членовете на комисията, извикани от НФЦ, защото те са сложени там, без да имат представа за спецификата на детското кино.

В разговора се намесва и Мая Новоселска, която не е от Ново село, а от Берковица. И двамата се оказахме торлаци от “този пусти Северозапад”, както казваше Радичков. Мая казва, че би било прекрасно зрителите да видят още веднъж филм на Рада Москова. “И на Иван Москов”, допълва Теди.

Мая е трябвало да играе една от главните роли. “Баба ми каза, че докато е писала сценария на “Сладко от джанки”, си е представяла майка ми в ролята на билкарката”, казва Иван. Той  мислил ли е вече кои актьори ще покани да играят? “Мислил съм, но не искам да им казвам имената, защото те още не знаят...” Майка му изпада в луд смях.

Казвам, че би се получил много красив и плавен семеен преход. От Рада Москова, за която този филм може би ще бъде лебедовата песен, сценария поема нейният внук Иван. А във филма играе майка му. “И едни братовчеди щяха да играят”, шегува се Мая.

Теди Москов обаче не иска да се говори за “Сладко от джанки” като за лебедова песен, надява се майка му да има още много дни живот.

Москов-старши е категоричен, че няма да помага на Москов-младши в правенето на филма, защото той е достатъчно зрял. И продължава в типичния си стил: “Слава богу, че Иван е по-различен от мене и много по-опитен в скалъпването на един киноразказ, аз съм добър повече на етюда.

А и да не излезе, че Дюма-баща контролира Дюма-син

Освен това Иван отглежда две дъщери, а аз не можах него да отгледам, дето е един”. “Иван е най-мъдрият от нас”, казва майка му. “И най-трезвият”, допълва баща му.

За разлика от него Теди няма намерение да снима игрален филм. Той има един - “Рапсодия в бяло”, който се прие добре от зрителите, но сега мисли за друг проект. 

По примера на Фелини, но без да се сравнява с него, да направи игрално-документален филм как преди години са започнали “Улицата” по БНТ.  С куклени артисти от провинцията и с кукловоди от класа на Юлия Огнянова, как се събират, как създават първо кукления си стил, после драматичния, как стигат до “Улицата” и до световното признание. Включително и от “Монти Пайтън”.

Имало ли е забранени и спрени скечове от “Улицата”? “Не” - отвръща Теди, и обяснява: “Никога в нито една система - от робовладелческата до комунистическата, не е имало забрана, която да не може да се преодолее. Просто не е имало хора, които да искат да я преодолеят.”

В момента Теди Москов има много театрални проекти и това отлага във времето снимането на филма за “Улицата”. Има и студенти, които обучава за актьори в колежа “Любен Гройс”. А за бъдещия филм ще кандидатства за финансиране от НФЦ или за копродукция с БНТ.

“Той, Фелини, претендира,

че неговият “Рим” е такъв игрално-документален филм - продължава по темата Теди Москов. - Еторе Скола снима своя филм “Колко е странно да се казваш Фелини” на този принцип. Актьор седи с гръб към камерата, но се чува гласът на Фелини. Такива пинизи - неща, които не са се случвали, а биха могли да се случат, ние да ги изиграем... след толкова много години.”

А с какво се занимава сега Мая Новоселска? “Не се занимавам със себе си!” - лаконична е актрисата и пуска в действие ситния си смях.

Чудесен момент да спра да им досаждам с въпросите си.

Рада Москова спечели наградата “Лив Улман” в Чикаго

Рада Москова е родена на 3 май 1933 в Габрово. През 1960 г. завършва Висшия медицински институт в София и започва работа като лекар в родния си град. После дълги години работи и като лекар в Младежкия театър. През 1982 г. става драматург на Кукления театър в София, след това се мести в Младежкия театър и работи там пак като драматург до 1980 г. Автор е на седем куклени пиеси - “Разсърдените букви”, “Къде отиваш, конче?”, “Бръмчилото” и др.

Издава и няколко книги със стихове за деца - “Пеперудка”, “Между минутите”, “Улични бъбривки” и др. Както и книгата с приказки “Хей, конче!”. Първата й стихосбирка със стихове за възрастни е иззета от книжарниците след положителна рецензия на Петър Увалиев по радио “Лондон”.

Книгата й “Ние, Негероите” получава наградата “Дора Габе”. По нейни сценарии са заснети филмите “Куче в чекмедже”, “Горе на черешата”, “Здравей, бабо”, “Тони”, “Разговор с птици” и “Госпожа Динозавър”. Също и телевизионната пиеса за възрастни “Авантюра” с Татяна Лолова.

Носител е на награди от СБФД, Варна, СБП, Факултета по журналистика и др. Печели отличия на международни кинофестивали: в Москва - за “Куче в чекмедже”, специалната награда на “Умбрия фикшън” в Италия, “Лив Улман” - за "Разговор с птици".

Във всичките филми и книги на Рада Москова водеща е темата за вътрешната потребност да дадеш и получиш любов.

Тя е един стилизиран клоун

Мая Новоселска-Москова е родена на 6 май 1963 г. в София.  През 1985 г. завършва актьорско майсторство за куклен театър при Юлия Огнянова и Елена Владова във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”.

Дебютира в ролята на Мисличка за летене в “Някои могат, други - не” - композиция от Теди Москов и Симон Шварц  в ДКТ - Добрич. Работила е в Смолян, Общински театър “Сириус”, Народен театър за младежта, Първи частен театър “Ла Страда”, театъра в Дюселдорф, където получава наградата за изгряваща звезда в Германия. Изявява се и в театри в Бохум и Хамбург. 

С Театъра на армията играе в много театрални центрове по света – Москва, Авиньон, Ерусалим, Цюрих, Лайпциг, Дрезден и др. Участва в постановките “Майстора и Маргарита”, “Комедия на слугите”, “Фантасмагории” в Театъра на армията. С нейно участие “Мармалад” в театър “Сълза и смях” се играе 11 сезона. Лауреат на “Аскеер 95” за спектакъла “Мармалад”. Получава още един “Аскеер” за моноспектакъла “Едно малко радио”. Има награда на името на Ив Монтан за най-добра актриса през 2002 г. за ролята й във филма “Рапсодия в бяло”. 

Носител на национални и международни награди.

Характерни за нейната игра са клоунадно стилизираните жестове, мимики, движения и умението й да използва различни говорни регистри. Героите й са малко смешни и малко тъжни, изглеждат невинни, раними и гротескни. В Талия театър - Хамбург, я наричат Систър Маркс.

Снима официалния BG клип за Евровизия

Роден е в София през 1987 г. От 2008 до 2012 г. учи операторско майсторство в класа на проф. Венец Димитров, вече покойник. По време на следването си режисира всичките свои операторски задачи и курсови работи. Оттогава режисира къси форми за певци и артисти като Белослава, Рут Колева, Кристиан Костов, Арабел Караян и др. Заснема първия официален клип за “Мистерията на българските гласове” с участието на Лиса Джерард от “Дед кен денс”, и официалния клип на България за Евровизия. Дебютира с късометражния филм “Без заглавие” през 2009 г. с участието на Иван Бърнев и монтиран от световния монтажист Ерве Шнайд (“Амели Пулен”, “Деликатесен”).Последният му засега проект е късометражен филм с шампиона от Формула 1 Дейвид Култард и “Ред Бул”.