Колекция от образи и символи от зората на ХХ век показва галерия "Лоранъ"

Представени са произведения на Иван Мърквичка, Иван Милев,  Цанко Лавренов, Иван Пенков, Никола Кожухаров, Николай Райнов, Гошка Дацов, Стоян Райнов и др.

С тази изложба на колекция галерията се превръща в музей

"Образи и символи в зората на ХХ в." в столичната галерия „Лоранъ” (ул. "Оборище" 16)  е първата им изцяло колекционерска изложба. Тя представя и популяризира малка, но силна част от тематична сбирка, събирана вещо и целенасочено. В нея присъстват редки и ценни като художествена стойност творби от зората на ХХ век в духа на символистичната и сецесионна образност.

Открива се на 11 май.

Напоследък широко се обсъждат в разговори и семинари ролята и значението на частните колекции и колекционерите за формирането на ценни художествени сбирки. Темата е актуална и попада в контекста на няколко новооткрити галерии от музеен тип и поредица от показани изложби с творби предимно от частен произход.

Зрялата преценка на притежателя й надхвърля рамките на обикновената придобивка. Тя разкрива един поетичен и различен, личен поглед. Произведенията са събирани в период от няколко години и част от тях са придобити чрез галерия „Лоранъ“.

В изложбата

преобладават

женските образи,

персонификации на меланхолията, мечтанието, тъгата и скръбта, женското тяло като въплъщение на чувствеността, изменчивостта и изкушението. Допълват ги общовалидните символи от животинското и растителното царство и предметите, които в повечето случаи запазват значението си от миналото до днес. В обектива на художниците са гранични и минорни състояния, които чрез майсторството на своите автори не стоят подтискащо и тягостно.

Представени са произведения на Иван Мърквичка, Иван Милев, Цанко Лавренов, Иван Пенков, Никола Кожухаров, Николай Райнов, Гошка Дацов, Стоян Райнов, Петър Морозов, Александър Божинов, Георги Каракашев, Атанас Тасев и Иван Койчев.

Сред тях ще обърнем внимание само на няколко. 

Работата на Гошка Дацов е малка и естетска. „Два бляна” е от 1914 г. Женските образи в профил са основна смислова структура, свързана с меланхолията и мечтанието. Композицията е концентрирана вляво, подчинена е на сферичната форма, полуфигурите са фини и изискани, с прибрани коси. Последните сякаш израстват от огънатата, висока тръстика. Студената и тъмна цветност в зелено-керемидено ни навежда на мисълта за носталгичните влияния от прерафаелитите и ар нуво.

В този смислов контекст може да поставим и друга част от работите в залата, и по конкретно - тези на Каракашев, Морозов, Пенков и отчасти Кожухаров.

При гвашовата рисунка на Георги Каракашев полуотворената врата е знак за очакване, а седналата вляво на композицията жена със зареян поглед в активната декоративна среда на плетеници от камъни и листа се превръща в носител на идеята за есенна меланхолия на едноименната творба от 1922 г. 

Композицията „Вечерница” на Иван Пенков е цялостно решена в традицията на символизма и сецесиона. Вечерницата е жена с преекспонирано движение и нимб. Потопена е в синьо и синьозеления декоративен ефект на водата и стилизираните флорални мотиви.

Голото тяло в рисунката

„Блян” на Петър Морозов,

сякаш излиза от интензивните

щрихи на флоралните елементи

Отпуснатите ръце и увяхващото цвете нашепват история за отчаяние, отчуждение и тъга. Активността на щриха, засилва усещането за интензивно емоционално състояние.

Никола Кожухаров в творбата „Змеица” от 1919 г. също залага на разположена вляво композиция. Тази пространствена позиция се свързва с женското начало, с емоционалното и интуитивното. Фигурата - змеица или русалка в гръб е зареяла поглед в далечината. Гледката е неопределена, но състоянието е конкренто – мечтание.

В една категория ще поставим друга поредица от живописни работи, чийто корени на символен език датират назад във времето. Такива са творбите на Николай Райнов „Есен”

и „Полски цветя”, те далеч надхвърлят значението на названията си. Ще намерим техни паралели в идеята и израза на небесния свят и описанието на рая. Декоративно-стилизираните рисунки предават картина с многократно повтарящи се, разнообразни флорални елементи, дървета, обкичени с цветя, преливащи един в друг пространствени планове, плоскостно оформени като тапет с безупречна точност. Всичко е в общото единство на едно хармонично и спокойно място, идеален свят, в който душата намира отмора и отдих или може би покой.

Към споменатите работи ще добавим и творбата 

„Паун” от 1933 г. на Цанко Лавренов, защото принадлежи към същата семантична група. Образът, паун, кацнал върху дърво, с гръб към зрителя разстила прекрасната си опашка. В този красив декоративен вариант, тълкуването на мотива не подлежи на двусмислие. Птицата е алегория на безсмъртието, персонификация на божественото и олицетворение на красотата и неуязвимостта.

Други фигури, запазили

образността от миналото до днес

са тези на оплаквачките

Те са един от акцентите в експозицията. И въвеждат образа на нещастието и скръбта, но в безупречната стилистична система на родно изкуство. Многократно сме обсъждали творбите от 20-те г. на ХХ в. на Иван Милев, „Оплакване” и

„Задушница”, които имахме щастието да видим сравнително скоро в национални изложби.

Тук отново ще си припомним специфичния плоскостно-декоративен художествен език и неговата сила в драматичния ефект на екстатичния мистичен ритуал.

Естествено не можем да изчерпим описанието на такава изложба в този текст, тъй като форматът не ни позволява. Препоръчваме ви изследването й да продължи в пространството на галерията.

С тази изложба

тя се превръща в музей

и ще функционира на този принцип в продължение на месец.

Несъмнено това е една стойностна колекция, а факторите способстващи за формирането й са много. Тя разкрива интересни взаимовръзки между интерес, притежание и принос, но най-ценното й качество е наличието на личен колекционерски поглед към образите от една епоха.