Слезе от алфа-ромеото с бял костюм, бях най-щастливото дете на света, спомня си привърженикът
Дете спасява дузпа на Гунди в градинката пред блока. След това се превръща в герой за връстниците си в столичния квартал "Подуене". Случката и до днес помни с вълнение привърженикът на "Левски" Младен Добрев от София, който в неделя навършва 62 години.
Легендата на българския футбол Георги Аспарухов неведнъж е проявявал скромния си характер и любовта към децата. Славата не го променя и той остава съвсем земен. Доказателство за това е и следващата история, която Добрев разказва специално за нашата рубрика "Народът за Гунди".
"Случайността ме срещна с живия Гунди. Бях 10-годишно момче, ритахме си топка с едно съседче пред блока ни на бул. "Ботевградко шосе" в София. Аз съм вратар, а приятелчето ми бие дузпи. Вратата ни е набързо стъкмена от два камъка вместо греди. Беше през май, по време на абитуриентските балове. Досами блока ни имаше Техникум по текстил, а в двора се бяха събрали много хора заради абитуриентите. По някое време в нашата глуха уличка влезе западна кола и аз вцепенен видях номера с четирите деветки. Та това е колата на Гунди!!! Спря точно до нас и от алфа-ромеото излезе ТОЙ - усмихнат, както винаги, лъчезарен, строен, елегантен. Беше с бял костюм. Хвърли поглед към нас и ни попита от кой отбор сме. Как от кой! Левскари, разбира се! Та нали живеем на две крачки от "Герена", какви да сме. Топката беше заложена на дузпата и приятелчето вече се засилва да бие, а аз съм на вратата. Гунди обаче го изпревари и би дузпата. Е, ритна топката съвсем леко и аз я хванах без особени усилия. Пожела ни успех и отмина в посока към Текстилния техникум, където очевидно имаше познати абитуриенти. И там веднага стана център на внимание, заобиколен от множество поклонници", връща назад спомените си Младен Добрев, който сега работи като редактор в издание за лов и риболов.
"В тези мигове аз бях най-щастливото дете на света. Гунди ми би дузпа и аз я спасих! Даже ме заговори. Ей така, съвсем човешки и без всякакво високомерие. Та той беше един от нас. Почувствах се горд, че съм левскар, че съм се докоснал до Светията приживе и тези мигове ще останат в моето съзнание до сетния ми дъх", с трепет говори привърженикът. Доста тежки са за него обаче спомените, когато научава за трагичната смърт на Аспарухов. Другия месец се навършва точно половин век от катастрофата в прохода Витиня.
"Бях 12-годишен хлапак, когато загина Гунди на тази злокобна дата 30 юни 1971 година. Завърших V клас в софийското 44-то ОУ "Неофит Бозвели" и вече карах лятна ваканция на село, когато дойде страшната вест за катастрофата. Казаха ми съседи през деня, но не повярвах. Само се молех да е някаква нелепа шега, да не е вярно. Стоях цяла вечер пред телевизора. Едва в края на "По света и у нас", след като вече бяха съобщили за гибелта на съветски космонавти в същия ден, казаха и за кончината на Гунди и Котков. С две кратки изречения, типично за онези социалистически времена. Плаках неудържимо дни наред, бях с жестоко наранена детска душа", признава Добрев, който също е бивш футболист, но на аматьорско ниво
"И днес съм левскар, с всичките тези болки и терзания около любимия клуб. Търпя унижения и подигравки, преглъщам обиди, понасям всякакви нелепи загуби на отбора, но живея с убеждението: ще дойдат по-добри времена. Как да приема сегашните разглезени знайни и незнайни ритнитопковци, които така и не могат да осъзнаят какво означава "Левски". Та синята фланелка е свещена, нея я е носил ГУНДИ!"
Аспарухов също ритал по поляните
Като дете Георги Аспарухов също е прекарвал всяка свободна минута с топка в краката по поляните. Може би и затова никога не забравя откъде е тръгнал.
"Като малък Гунди видеше ли, че някъде нещо се играе, веднага се включваше. С други деца сме играли на поляната зад къщата, а той идваше, събуваше се бос и почваше с нас", разказва великият ни волейболист и треньор Димитър Каров, който е зет на Гунди. Спомените си за онези красиви времена връща Архангел Петров, председател на фен клуб "Гунди".
"Тогава поляни колкото щеш и навсякъде се играе я футбол, я волейбол, я друг някакъв спорт. В нашата махала след Втората световна война много бяхме запалени по футбола. Като деца, щом излизахме от училище, започвахме да ритаме парцалената топка. Чантите служеха за греди на вратите. По-късно, като пораснахме, "дербитата" се пренесоха в двора на четвърто училище, тъй като полека-лека започна всичко да се застроява. Всяка неделя играехме на отбора на женените срещу този на ергените. Помня много добре как една неделя сутрин се появи едно 12-годишно момче. Височко, слабичко. Влезе в игра. Викаха му Гунди. Още тогава загатна за качествата си на голям футболист, тъй като вече тренираше при юношите на "Левски". Това дете се оказа страшно упорито и идваше всяка неделя. Проявяваше качества и подобряваше играта си всяка седмица", споделя Петров в книгата "Гунди - какъвто не го познавате".
Преподава уроци на сина си
Гунди дава първите уроци с топка на своя син Андрей. Наследникът му се ражда 2 години след сватбата с Лита Маркова. Аспарухов научава прекрасната вест, че ще става баща, по телефона на стадиона.
Младият татко има ангажимент всеки ден да води и да прибира Андрейчо от детската градина. Той сам пише на кутия от бонбони какви са задълженията му вкъщи. Останалите са да пуска прахосмукачката и да изхвърля боклука.
Естествено, като всеки татко и Гунди иска малкият Андрейчо да стане спортист като него. Но е огорчен от грубостите във футбола, затова казва на Лита: "Нека да стане едно спринтьорче. Да си знае пътеката и никой да не го рита".
В крайна сметка Андрей тръгва по стъпките на баща си. Стига до любимия "Левски", но огромните очаквания на всички към него се оказват пагубни. Хората искат да видят на терена преродения Гунди. Това няма как да се случи. Андрей Аспарухов записва 6 мача със синята фланелка. В тях той отбелязва един гол в турнира за националната купа, която впоследствие вдига. Днес е треньор на деца в САЩ.
Коментари (0)
Вашият коментар