Братът на Михаил Боярски се удавил на Златни пясъци

Александър бил кумирът на Миша в актьорството

 Руският актьор Михаил Боярски има милиони почитатели. Неговият Д'Артанян от едноименния сериал бе любим на много поколения. А всъщност той дори не бил толкова талантлив като брат си Александър, както сам си признава. Никой обаче не си спомня за Саша Боярски. “Моят сиамски близнак, който просто е по-голям с 11 години от мен”, разказва за него Миша. Вероятно и защото животът му продължава само 42 години. През 1980 г. идва на турне в България с театралната си трупа от Рига. На 8 септември отива на плажа на Златни пясъци. Влиза при бурно море и така и не излиза. Тялото му е извадено от немски туристи, но сърцето му било спряло след инфаркт.

“Той беше като Дон Кихот, а такива хора, които са с открита душа, не живеят дълго. На тях им трябва да се раздават. Ако трябва да съм честен, това е път на саможертва”, обяснява Михаил.

Александър е син на актьора от ленинградския театър “Комисаржевски” Сергей Александрович Боярски от брака му с латвийката Елга. Носи името на дядо си, митрополит на Ивановск и Кинешемск.

Сергей зарязва Елга заради колежката си от театъра Екатерина Мелентиева и Саша с майка си още като дете се мести в Сочи и израства без баща.

Едва когато решава да кандидатства в театралния институт, се връща в Ленинград, заживява с второто семейство на баща си и се запознава с брат си Михаил.

Той обаче се проваля, защото “неправилно произнася звуците”. Ц и с излизали от устата му със свистене. Тогава се хваща да работи
като хамалин в Пушкинския театър и през нощта чете книги на глас, за да работи над речта си. И го приемат.

Михаил винаги си е спомнял за брат си с възхищение. Заради него той решава също да стане актьор. Родителите били вечно заети и баткото водел малкия зад кулисите и му четял пиесите.
Самият Михаил винаги е смятал брат си за по-голям талант в актьорството. Александър се интересувал от всичко - от чужди езици до история на музиката. Михаил го описва като истински интелектуалец, на когото е искал да прилича. И разбира се, жените много го харесвали. Впрочем това е единствената тема, на която двамата братя не си говорили. “Жените са нещо свято”, казвал Александър и отбивал въпросите на по-малкия си брат.

“Бях на две или три години, когато ни запознаха със Саша. Аз разбира се, нищо не помня, но възрастните са ми разказвали, че той ме е вдигнал на ръце и с възхищение казал - ох, това е брат ми! Когато бях на пет, ми прати своя снимка, но не дойде. А аз го чаках.
И от яд му избодох очите с химикалка. Пазя тази снимка и до днес. А обща така и нямаме. Бяхме млади, кой да си мисли, че трябва да се снима за спомен”, разказва Миша.

“Винаги ми е бил кумир. При вечно заети родители и възпитател. Всъщност мама и татко ме възпитаваха, а аз във всичко повтарях брат си. Той бе изключително ерудиран, учен, умен човек. Сам е учил френски, а в Рига играеше не само на руски, но и на латишки. Четеше Екзюпери в оригинал, свиреше на фортепиано. И на това се е научил сам. Приятели от други градове му звъняха в 2 часа сутринта, за да го питат за дума в някоя сложна кръстословица и той сънен, отговаряше веднага. Нямаше сфера, в която да не е сведущ”, разказва Михаил.
Александър се жени за колежката си Олга Разумовская и през 1977 г. им се ражда дъщеричка, която кръщават Елга на бабата.

По-голямата част от кариерата си Саша прекарва в театъра. След завършването на висшето образование - на ленинградска сцена, а след това го канят в Рижкия театър за руска драма. Там остава 16 години до края на живота си.

Все пак Александър може да се види и в киното. Снима се в “Последният форт”, “Петерс” и “Олег и Айна”. Докато Миша става един от най-известните актьори на СССР и после - Русия.

След смъртта на брат си Михаил поддържа напълно малката Елга и майката. Всеки свободен момент пътува до Рига, за “да поговори” с Александър.. Много хора са го виждали на пейката до гроба му.

“Просто там имам пълно спокойствие. Със себе си и с него. Нямахме много време да живеем заедно, но ще си наваксаме”, категоричен е Михаил.

Родът Боярски стартира от псалмописеца Иван Иванович Сегенюк и Феликса Веанедиктова Сегенюк от харковския клон на болярския род Боярски. Братът на Иван, който носи същото име, е участник в Първата световна война и след това командир на батарея в Червената армия.
Бабата на двамата актьори Екатерина Николаева Бояновская е дъщеря на директора на националната банка Николай Игнатиевич Бояновски и е преподавала френски и английски в духовната семинария.

Първият актьор във фамилията е най-големият брат на баща им - Алексей Другият им чичо Николай и леля им Лидия Щикан са народни артисти на СССР. Само един от братята на татко им Павел решава да става инженер. Лидия има две деца - Олег и Екатерина. Екатерина е известен театровед и автор на книгата за рода “Театралният клан Боярски”.

Михаил е женен от 1977 г. за колежката си Лариса Риганалдовна Лупиан, народна артистка на Русия. Двамата имат син Сергей и дъщеря Елисавета, като и те са актьори. Сергей е депутат в Държавната дума от партията на Владимир Путин “Единна Русия”. Той има две дъщери от съпругата си Екатерина - Катя-младша и Александра, която е кръстена на брата на баща му.

Елисавета също става заслужила актриса на Русия. От колегата си Максим Матвеев има двама синове - Андрей и Григорий.